Няколко политически скандала белязаха дните преди официалния старт на кампанията за изборите за Европейския парламент (EП)на 25 май. В надпревара да излъскат имиджа на формациите, за които работят, пиари и самозвани съветници волю-неволю прехвърлиха своята безпомощност върху работодателите си.
Реформаторският блок например сгази лука още с предизборния си клип, който се оказа абсолютно копие на видеото, с което американският президент Барак Обама спечели изборите през 2008-а. Призивът да се участва в предстоящо гласуване (което и да е то) поначало си струва. Но форумите и социалните мрежи буквално избухнаха от липсата на оригиналност у режисьорите, решили (чисто по нашенски) да вмъкнат български сюжет в щатски сценарий. „Няма лошо да вземеш „назаем“. Разочароващо е, когато ти липсва въображение да превърнеш чуждото хрумване в свой оригинален актив..“, критикуваха недоволни симпатизанти във Фейсбук, без да стане ясно кого по-точно имат предвид – авторите на клипа или самото дясно обединение. В крайна сметка превръщането на реформаторите в „голямата изненада на изборите“ заприлича на далеч по-голяма въпросителна.
Трябва да признаем обаче, че само за три дни „скандалният“ клип беше видян от над 25 хил. души в интернет, появи се в праймтайма на почти всички телевизии, накрая влезе в сутрешните блокове и на практика изпълни предназначението си още преди да се е завъртял предизборно в електронните медии. „Знаехме, че ще взривим мрежата, но чак пък толкова … Хепи сме, благодарим“, възползваха се от безплатната реклама реформаторите и в прав текст заявиха, че не са искали да крият паралела с видеото на Обама. „Да, това е наша инициатива, но не е призив да се гласува за нас“, опита се да разсее някои опасения говорителят на блока Радан Кънев. После сам призна, че разделителната линия между чистата агитация и партийната инициатива с обществен характер е много тънка, а понякога дори незабележима. Вероятно точно на това разчитат и петте формации в десния блок. В този ред на мисли борбата за оригиналност наистина е излишна. Пък и защо да се правят „ненужни“ усилия, когато каузата са едва две-три места в Европейския парламент на фона на 751 (какъвто ще е общият брой на евродепутатите след изборите през май). Съвсем отделен е фактът, че социолозите са почти единодушни – реформаторите трудно ще преминат близо 6-процентната бариера за ЕП, трудно ще получат дори един мандат.
На сравнително младите политически играчи все пак е простено да стъпват накриво. Не може да се каже същото обаче за парламентарно представените партии, които по традиция потъват в разправии преди всеки вот. Съвсем в реда на нещата ябълката на раздора при „големите на деня“ и този път бяха електоралните гласове. Но не българските, а турските. И не в глобален, а в местен план, по-конкретно в т. нар. смесени райони. „Политическа партия ГЕРБ отваря евролистата си за български мюсюлмани, за да дадем ясен знак, че сме реална алтернатива на ДПС“, заяви през седмицата председателят на Националния предизборен щаб на партията Цветан Цветанов и почти обяви война на Движението за права и свободи.
Лидерът на ДПС Лютви Местан пък остави изказването без коментар, давайки ясен знак, че опозицията няма шанс.
„Заявката на ГЕРБ да разбие твърдия електорат на ДПС просто не е сериозна, а опасна заигравка с етническия мир в страната“, споделиха с известно притеснение симпатизанти на движението, пренасяйки дебата в социалните мрежи. „С няколко турски имена в евролистата формацията на Борисов вероятно ще получи подкрепа от българските мюсюлмани. Но на каква цена? Гласовете им няма да се отразят на процентите след евровота, но напрежението между българи и турци ще е налице“, пише развълнувана жителка на Разград под новината за промюсулманската листа на ГЕРБ. Повечето опасения са, че в стремежа си да привлекат гласове на своя страна, политическите лидери говорят за „репресия“, „изолация“ и „партиен монопол“, което на практика противопоставя хората в смесените региони. По-страшното е, че ако темата не отшуми в калабалъка от предизборни послания, истинският скандал ще избухне не между партиите, а сред народа. И нищо чудно да се стигне до негативни последствия, каквито електоратът (бил той християнски или мюсюлмански) няма да прости, пускайки бюлетината си в тъмната стаичка.
Още по-трудни за преглъщане бяха предизборните намерения на може би най-противоречивата партия в българския парламент. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров буквално извика „Не искаме Евросъюз !“ и регистрира формацията си за предстоящия вот с пълното съзнание, че представителите й в Брюксел ще работят не за, а въпреки обединенинето на 28-те държави членки. „Нашето присъствие в Европарламента ще бъде глас за суверенитет. То ще бъде присъствие против двойните стандарти на Евросъюза, против орязването на България като субсидии и като отношения, и ще бъде категорично против измислените ценности“, категоричен бе Сидеров. Ако съдим по резултатите от проучванията, националистът едва ли ще успее да се пребори за място в ЕП. Но ако все пак вземе мандат, българският отбор в Брюксел често ще спори с него.
Истинско чудо ще е, ако партиите загърбят скандалите и вместо да се обсипват с кал, съсредоточат посланията си към избирателите и тяхното бъдеще на европейски граждани. Но у нас… така е било, така е и така ще бъде до деня на поредния вот.
