Новият френски премиер Манюел Валс ще намали данъчната тежест за фирмите и за домакинствата с допълнителни 11 млрд. евро, което трябва да стимулира крехкото икономическо възстановяване и да създаде нови работни места. В потвърждение на обещания от френския президент Франсоа Оланд завой към политика, насочена към бизнеса, Валс обяви, че през следващите три години ще премахне извънредния налог върху компаниите (за общо 6 млрд. евро), а от 2016-а ще започне да снижава основния корпоративен данък и от сегашните 33% той ще слезе на 28% до 2020-а. Успоредно с това, до 2017-а, ще бъдат намалени постепенно с общо 5 млрд. евро социалните отчисления на ниско платените служители и данъците на най-бедните домакинства. Тези „подстрижки“ ще бъдат извън данъчните облекчения за 30 млрд. евро за същия период, обещани през януари от Оланд в неговия „Пакт за отговорност“ с бизнеса.
Манюел Валс представи амбициозната си програма в парламента на 8 април, подчертавайки, че политиката за строги икономии, наложена от Брюксел, трябва да отстъпи на стимулите за растежа. По думите му Париж „ще обясни на европейските партньори“ необходимостта за постигане „на точния баланс“ между растеж и фискална стабилност. При това, без правителството да се отмята от задълженията за свиване на бюджетния дефицит, но не и с цената на сурови икономии, които няма да намалят безработицата. Френският премиер коментира и политиката на Европейската централна банка, която определи като нетолкова щедра, както на Федералния резерв, „Бенк ъф Инглънд“ и „Бенк ъф Джъпен“, при все че икономиката на еврозоната се възстановява най-слабо. Същевременно усилията на държавите от еврорегиона да реформират публичните си финанси и да подобрят конкурентните си позиции рискуват „да бъдат заличени от силата на еврото“, което е поскъпнало с 10% от 2012-а досега.
След като изслуша намеренията на премиера Валс, парламентът гласува доверие на кабинета му с 306 гласа „за“ и 239 – „против“. И остави на министър-председателя трудната задача да задоволи претенциите на лявото крило на Социалистическата партия за премахване на мерките за орязване на разходите и в същия момент да убеди Брюксел и Берлин, че Париж ще продължи по пътя на реформите и ще намали публичния дълг, който надхвърли 90% от БВП. През седмицата 100 депутати социалисти подписаха декларация, с която поискаха „преориентиране“ на политиката на Европейския съюз, „за да се сложи край на програмите за икономии, вкарали Европа в рецесия“.
Докато очаква чудото, корпоративна Франция пое съдбата си в свои ръце. И се впусна в сделки за сливания и поглъщания в отговор на почти нулевия растеж през последните две години и рекордните 3.35 млн. заявления за обезщетение при безработица, които потискат потреблението на домакинствата и икономическия подем като цяло. По данни на агенция „Блумбърг“ от началото на 2014-а френските компании са били най-активните в Европа по обем на корпоративните поглъщания със сделки за над 60 млрд. щ. долара – двойно повече в сравнение с Германия и с Великобритания.
На 5 април медийният конгломерат „Вивенди“, който бе решил да напусне телекомуникационния сектор заради ожесточената конкуренция и падащите цени, се съгласи да продаде поделението си за мобилни телефонни услуги (SFR) на регистрираната в Люксембург Altice за 17 млрд. евро. По този начин ръководството на „Вивенди“ открито се противопостави на министъра на икономиката Арно Монтебур, който държеше на сделка с конгломерата Bouygues, за да не се стигне до масови съкращения.
В началото на седмицата френският циментов гигант „Лафарж“ пък обяви публично обединителна операция с конкурента си от Швейцария „Холким“ на стойност 39 млрд. евро. Французите определиха сделката като „сливане между равни“, при което „Холким“ ще погълне „Лафарж“, като всяка акция на швейцарската компания ще се заменя срещу една акция на френската. От корпоративния брак ще се роди международен циментов гигант с общи годишни продажби за 39 млрд. евро и 6.5 млрд. евро годишна печалба преди плащането на лихви, данъци, амортизация и преоценки.
