Правителствените оздравителни пакети се наложиха напоследък като единствен метод за финансово лечение на здравната система. В средата на януари кабинетът на Пламен Орешарски наточи здравната секира срещу производителите и търговците на лекарства, послъгващите болници и срещу лекарите, изписващи медикаменти само на определени компании. Естествено, желанието на управляващите да стегнат менгемето на разходите в здравеопазването бе посрещнато "на нож" от пациенти, лекари и фармаиндустрия, тъй като засегнаха каузите им и съсловните им интереси. Но не минаха и 100 дни и здравният министър д-р Таня Андреева обяви, че се подготвя нов пакет от мерки, който ще запушва дупките в здравното осигуряване. Освен декларираното намерение станалият исторически втори осигурителен стълб най-накрая да бъде поне законово оформен, ще се "търси цаката" и на хората, които имат възможност, но не искат да плащат здравните си вноски. Андреева планира да отнеме привилегията на "богоизбраните" държавни чиновници, които се осигуряват за сметка на бюджета. Болниците пък ще загубят една неформално извоювана екстра – вървящото досега предимно "под масата" доплащане за услуги, изцяло покрити по клинични пътеки от здравната каса.
"Ние имаме солидарна осигурителна система, но освен че е солидарна, тя трябва да бъде и справедлива", каза министърът. Редица експерти в здравеопзването обаче дълбоко се усъмниха, че така заявените намерения ще доведат до справедливост или ще допринесат за по-качествена медицина.
На първо време едно е сигурно – може би в по-дългосрочен план, но монополът на Националната здравноосигурителна каса си отива. Сигурната индикация за това бе "вмъкната" добавка в миналата на първо четене в парламентарната здравна комисия Национална здравна стратегия 2014-2020. Текстът позволява да бъдат създадени здравни фондове, които
да конкурират НЗОК като алтернативни източници
за финансиране. А фактът, че депутатите от БСП се обърнаха против здравния си министър и подкрепиха предложението, направено от депутата от ГЕРБ Самир Абумелих, красноречиво показва, че политически консенсус за радикалната реформа вече съществува. Въпросът е кога ще започне тя и как ще изглежда на практика алтернативното здравно осигуряване? За съжаление министър Андреева все още сама за себе си не е разрешила загадката. Тя хем казва, че "най-елегантната промяна" е да се изгради допълнително доброволно здравно осигуряване, което да покрива услугите извън основния пакет дейности, хем се репликира, че при малък финансов ресурс може би е по-добре той да бъде централизиран на едно място, какъвто е сегашният модел на касата. По думите й, за да се въведе вторият стълб, трябва да се вземат 1 или 2% от 8-процентната здравна вноска и да се дадат на доброволните фондове, които ще започнат веднага да работят с парите. От своя страна хората абсолютно доброволно ще внасят по 10 или 20 лв. месечно, за да не доплащат за медикаменти, няма да чакат по един месец за ядрено-магнитен резонанс или за изследвания, които не са в основния пакет.
"С влагани по 20 лв. месечно ще им бъдат направени изследвания за хиляди левове, вместо да ги платят наведнъж от джоба си", посочва тя.
Намерението е хубаво, но не може да бъде реализирано на практика. Първо, никой няма да извади от джоба си 20 лв., ако не знае точно какво ще получи срещу тях. От друга страна, частните здравни фондове (застрахователи) не са кръгли идиоти, за да плащат изследвания или операции за хиляди левове на всеки, който им даде две-три вноски по 20 лева. Ако го правят, ще фалират за нула време. Естествено е да отказват скъпи застраховки на пенсионери, хроничноболни, на пациенти с планови операции. И сега застрахователите правят подробен медицински преглед и имат доста обширен каталог със заболявания, при които директно отказват да правят каквато и да било полица. Така че е необходимо да се мисли за друг модел, който да устройва всички.
Събирането на неплатени вноски от 1999 г. насам също няма как да се получи, въпреки че идеята на Андреева по същество не е лоша. Вярно е, че не е редно
всеки да може да изсипе 500 лв. накуп
и да влиза и излиза от здравната система, когато пожелае. Но държавата много трудно ще отсее платежоспособните българи, които имат възможност да си плащат здравните осигуровки, а не го правят, от социалнослабите, безработните и живеещите в чужбина. Самият министър явно също е в неведение, тъй като спомена няколко различни числа, вариращи между 100 хил. и 450 хил. за хората, които попадат в графата "некоректни платци". За да се определи броят им, НАП следва да направи пълна данъчна ревизия за 20 години назад на над 7 млн. българи. Дори това да е възможно, операцията вероятно ще струва по-скъпо от допълнителните приходи, които ще влязат в касата. Другият проблем, както отбеляза и бившият председател на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, е, че в страната ни има давност на просрочените вземания, която е три години. В тази насока може да се мисли единствено върху механизъм, с който да се пресече "здравният туризъм" на българите, трайно живеещи в чужбина. Не е логично един нашенец, който от 20 години е в САЩ, плаща данъци и се осигурява там, да дойде у нас да си направи скъпа операция. Тоест, да хвърли на масата 250 долара, които изкарва за ден, и срещу тях да получи услуга за десетки хиляди. Емигрантите ни, осигуряващи се в чужбина, могат да бъдат вкарани в обединен регистър и да си плащат за здравните услуги по пазарна цена. Това би донесло немалко приходи в системата.
По отношение на събираемостта на вноските д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването постави друг важен акцент. Той отбеляза, че бюджетът на здравната каса е част от консолидираната фискална програма и затова осигурителният фонд дори да събере повече пари, не може да похарчи повече от определените. "Защо Министерството на финансите не събере всички дължими суми, след като здравните вноски са задължителни, върху тях се дължи лихва и от тази гледна точка те не се различават по нищо от данъците, които плащаме?", попита Кацаров.
Идеята чиновниците
сами да си плащат здравните осигуровки
за мнозинството от останалите работещи българи звучи като ария на справедливостта. Но картината ще стане завършена само ако и държавата стане по-отговорна. Простата аритметика показва, че при средна заплата от 700 лв. в държавния сектор, ако служителите плащат солидарно осигуровките си като всички други, в здравната каса ще влязат над 107 млн. лева. Тези пари до голяма степен ще покрият дефицита в осигурителната институция. Друг е въпросът, че държавата отказва да изпълни задълженията си към децата и младежите до 18 години, към студентите и докторантите, към социалнослабите, като ги осигурява на 4, а не на приетите по закон 8 процента. А оттам се губят стотици милиони. По този повод Българският лекарски съюз внесе иск срещу държавата в Комисията за защита от дискриминация, в който се казва, че изброените групи са дискриминирани по признак "трудово положение" и "социален статус" и получават занижено здравно обслужване, което е за сметка на изпълнителите на здравна помощ. Този имиджов ход според запознати е обречен на неуспех, тъй като Конституционният съд вече се е произнесъл по този казус още през 1999-а и е отхвърлил иска, тъй като конституцията не е нарушена. Очевидно е, че проблемът опира до "самосезиране" на върха в интерес на здравната ни система.
