От векове насам възприемаме яйцата като символ на нов живот и плодородие. Това е едно от основанията да се смята, че древните египтяни, перси и римляни са ги използвали по време на пролетните фестивали.
За православните християни една от основните традиции за Великден е боядисването на яйца във Велики четвъртък или Велика събота. Около боядисването обаче се образуват най-различни традиции. Така например в Полша и Украйна, яйцата най-често са били боядисани сребристо и златисто. Православните християни в Близкия изток и в Гърция, пък боядисват яйцата в ярко червено, което символизира кръвта на Христос. Нашенската традиция от друга страна повелява първото боядисано яйца е червено и докато е все още топло и с не изсъхнала боя, да се натрият бузките на малките деца в семейството, за да са здрави. След това обаче има различни схващания за това какво се прави с Първото яйце. Някои легенди казват, че след като се събере урожая на есен, яйцето се заравя в нивата, за да бъде плодородна следващата година. Други пък разкази твърдят, че яйцето седи на иконостаса в дома и се чупи на Великден следващата година. По това какво е съдържанието му, пък са гадаели за бъдещата реколта.
Сред най-разпространеното изкуство за украсяване са и "писаните яйца". Традицията е присъща из почти цяла Източна европа. Технологията е специална и изисква прецизност. Яйцата се рисуват с восък чрез пригодена за целта писалка. За невероятните шарки по черупката, наподобяващи изяществото на народните носии, се използват модели. В България една от най-известните школи за писани яйца е във Велинград. В Армения пък украсяват и кухи яйца със снимки на Христос, Богородица и други религиозни фигури. Германците от своя страна раздават зелени яйца на Велики четвъртък и закачат кухи яйца да висят по дърветата. Австрийците пък поставят миниатюрни растения около яйцето, а след това ги варят.
Интересно е обаче защо украсяваме толкова големи количества от тях. Корените на традицията започват от средновековна Европа, когато птичият продукт е забранен по време на Великия пост. През това време разбира се, кокошките не спират да снасят, затова събраните яйца били сварявани или запазвани по друг начин.
Освен яйцата, зайците също са възприемани като символ на плодородие. Традицията за "Великденския заек" не е присъща по нашите ширини, но нейната родина е Германия. Техни приказки разказват как Зайо-Байо крие великденските яйца, а децата трябва да ги намерят. Традицията пък е разпространена от германски емигранти в Америка. Може би заради това най-известният "Лов на яйца" се провежда на полянката пред Белия дом.
След Коледа, Свети Валентин и Деня на майката (11 май) Великден се нарежда на четвърто място, като празник, в който се изпращат най-много картички. Смята се, че традицията датира от виктореанска Англия, когато книжар добавил рисунка на заек към картичка за поздрав.
Оцветяването на яйца отдавна е надминало традицията и се е превъртало в изкуство. Един от най-известните примери са яйцата на Фаберже. Първото било направено за подарък на царица Мария Фьодоровна от съпруга й Александър III. Отвън то било сребърно, а отвътре – със златен жълтък. В жълтъка пък се намирала златна кокошка, а в нея – малка златна коронка с рубин. В периода между 1885 г. и 1917 година Фаберже и помощниците му създават общо 69 скъпоценни великденски яйца. Говори се, че именно от яйцата на най-известният ювелир на всички времена идва идеята за шоколадовите яйца с играчка.
