Зелените пари се качиха до най-високата си цена към японската валута (108.96 йени за 1 щ. долар) за последните шест години и до най-високата си от четири години насам стойност към другите основни валутни конкуренти. Това стана под влияние на задълбочаващия се разрив между политиката на Федералния резерв и на останалите големи световни централни банки.
На редовното си съвещание на 16 и 17 септември
паричният комитет на Федералния резерв
реши да остави краткосрочните лихви, близки до нула за „значителен период“ от време, след като вероятно през октомври преустанови покупките на активи в подкрепа на щатското стопанство. Паричните стратези обаче планират по-рязко увеличение на кредитните разходи през идната година – до 1.375% за базовата лихва в края на 2015-а и до 3.75% през 2017-а.
Всъщност тази политика е напълно разбираема на фона на публикуваните последни данни за щатската инфлация през август. Индексът на потребителските цени се е понижил с 0.2% – първият спад от април 2013-а досега. А базовата му съставка, от която са изключени силно променливите стойности на хранителните стоки и на горивата, е запазила юлското си равнище и за първи път от почти четири години не е успяла да постигне ръст. Да припомним, че целевата годишна инфлация на Федералния резерв е 2%, измерена въз основа на индекса на персоналните потребителски разходи – предпочитаният измерител на щатските централни банкери. Този показател се е повишил с 1.6% през 12-те месеца до края на юли и не е достигал ръст от 25% от април 2012-а насам.
Мнозинството парични стратези на Федералния резерв очакват безработицата да се понижи до 5.4-5.6% в края на 2015-а срещу 6.1% през август. През същия период прогнозната инфлацията ще е в диапазона от 1.6 до 1.9 процента.
Първото
предлагане на евтини четиригодишни заеми
от Европейската централна банка не оправда очакванията на пазарните играчи и се тълкува като удар срещу надеждите на председателя на институцията Марио Драги да съживи боледуващото стопанство на еврозоната, като увеличи банковия баланс. Кредитните институции са взели назаем 82.6 млрд. евро по Програмата за целево дългосрочно рефинансиране (TLTROs) на ЕЦБ – доста под очакванията да има оферти за минимум 133 млрд. евро. Анкета на агенция „Блумбърг“ от началото на седмицата показа, че икономистите прогнозират банките да поискат заеми за 174 млрд. евро. Анализаторите подчертават, че ниската активност ще окаже натиск върху ЕЦБ да започне широкомащабни покупки на правителствени облигации още преди края на тази година. Официални представители на евросистемата очакват по-голямо участие на аукциона през декември.
Както е известно, операциите TLTROs позволяват на кредитните институции да вземат заеми при малко по-високи лихви от основната (която в момента е 0.05%) със срок до края на 2018-а, при условие че ги използват за кредитиране на дребния и средния бизнес. Ако не покрият това изискване, те трябва да върнат парите през 2016-а. ЕЦБ ще проведе още седем търга (като следващият ще е през декември), чрез които ще предостави максимум 1 трлн. евро през следващите три години. Централните банкери се надяват тези операции да увеличат инфлацията и да подпомогнат несигурното икономическо възстановяване на блока, като стимулират кредитирането на дребния бизнес.
Председателят на „Бенк ъф Джъпен“ Харухико Курода заяви за пореден път, че ще продължи политиката на монетарни стимули в подкрепа на местното стопанство. Той посочи, че по-силният долар не оказва отрицателен ефект върху японската икономика.
Националната банка на Швейцария
запази тавана на местната към единната европейска валута на 1.20 франка за едно евро и остави основната си лихва в досегашния диапазон от нула до 0.25 процента. Централните банкери понижиха инфлационните си прогнози за следващите две години и обявиха, че „рискът от дефлация“ е „нараснал отново“. На съвещанието си на 18 септември те преоцениха очаквания растеж на БВП за 2014-а от 2 на 1.5% и оставиха тазгодишното си предвиждане за инфлацията на 0.1 процент. Инфлационните прогнози за 2015-а обаче бяха понижени от 0.3 на 0.2%, а за 2016-а – от 0.9 на 0.5 процента.
Решенията на Швейцарската централна банка повишиха цената на франка до 1.2087 франка за едно евро и провокираха заканата на банковия председател Томас Йордан, че ще вземе всички необходими мерки, за да защити тавана на местната валута. От началото на годината досега франкът е поскъпнал към еврото с 1.5% и е поевтинял към щатския долар с 4.9 процента.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата започна да се активизира. Средният дневен валутен оборот достигна 1222 млн. евро (2390 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2.2% дял от купената и продадена валута.
