Бившият енергиен министър Драгомир Стойнев е обещал пълно съдействие на Европейската комисия по отношение на предоставянето на финансовите параметри на газопровода „Южен поток“. Информацията е изискана от енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер с писмо, постъпило в Министерството на икономиката и енергетиката на 26 март 2014 година. Еврокомисарят настоява да станат ясни финансовите параметри около подписаното споразумение между България и Русия през октомври 2013 година.
Това стана ясно от публикуваните от служебното правителство документи по проекта "Южен поток", които не представляват търговска тайна и не засягат трети страни. От там допълват, че експертите на министерството ще продължат да преглеждат документите и всички, достъпни за обществеността и представляващи интерес ще бъдат публикувани. Основен приоритет на служебното правителство е да запознае българското общество с фактите както за състоянието в енергетиката, така и по отношение на големите енергийни проекти, посочват още от Министерството на икономиката и енергетиката.
Реално публикуваните документи представляват само част от кореспонденцията на министерството с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в последните четири месеца.
От тях става ясно, че все пак след искането на ЕК от 2 юни 2014 г. да се спрат всички дейности по "Южен поток" в България бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев е писал на шефа на БЕХ Иван Йончев. В писмото той го информира, че енергийният холдинг трябва да предприеме необходимите действия за преустановяване възлагането на тръжни процедури, свързани с изграждането на "Южен поток", сключването на договори по тях и да се въздържа от вземането на решения, които може да приведат такива договори в действие и/или изпълнение.
Седмица по-късно на 8 юли Стойнев пише ново писмо до еврокомисар Йончев, в което се позовава на одобрена от Министерския съвет на 25 юни позиция на България до Европейската комисия относно започналата наказателна процедура заради "Южен поток", че БЕХ може да предприеме на корпоративно ниво съвместно с "Газпром" необходимите действия за реализацията на проекта за газопровода.
Публикувано е и Споразумението между България и Русия за "Южен поток" от 2008 година.
В него се дава отговор на едни от най-важните въпроси, свързани с проекта може ли да бъде допусната трета страна да транспортира газ, както и възможно ли е проектът да се изгради въпреки европейското законодателство.
На първия въпрос отговор дава член 9 от споразумението. В него е посочено, че правата върху газопровода се упражняват изцяло от компанията в случая "Южен поток България".
Капацитетът на газопровода в този член от споразумението е гарантиран за "Газпром", но с едно важно уточнение. В последното изречение на нормата се повелява, че достъп до газопровода може да имат и трети страни, като дори се споменава, че това може да стане със 100% от обема му. От текстовете става ясно, че проектът е отворен и за трети страни, което е напълно в синхрон с Третия либерализационен пакет на ЕС.
По втория въпрос отговор давал чл 19. от Споразумението. Там е посочено, че клаузите на споразумението не засягат правата и задълженията на всяка от страните по други международни договори, участник, по които е съответната държава.
От документа става ясно, че България се е ангажирала да спазва разпоредбите на Европейския съюз, защото е част от общността следствие на подписването на международен договор.
Оказва се, че споразумението на страната ни с Русия не е пречка страната ни да изпълнява европейските си задължения, както настояват и от Брюксел.
Всички документи можете да видите тук:
http://www.mi.government.bg/bg/theme-news/dokumenti-po-proekta-yujen-potok-1836-m0-a0-1.html
