Имаше години, когато наивници си купуваха имоти „на зелено“ (например апартамент в жилищна сграда, на която не енаправена дори първата копка). Някои от тях ги споходи късметът и след време пренесоха челядта си в нови домове. Други се оказаха ужилени от куп строителни пирамиди.
Срещу някаква подобна схема, но в политиката, пропищяха през седмицата „Зелените“. Аха-аха да се наредят като джуджетата на Бойко Борисов в следващото управление и о, ужас! Пропищяха, че реформаторите, с които щяха да са в коалиция на предсрочните избори на 5 октомври, им искали пари за по-предните места в листите. По думите им мизата била по 70 000 лв. за второ място в София и по 25 000 лв. за водач в страната.
Същата работа като при строителния бизнес. Ако искаш имот с южно изложение и на по-приличен етаж, плащаш повече. По-надолу и на таванските помещения цените падат, обаче все имаш покрив над главата си.
В случая с изборите гласоподавателят ще посочи кои да са строителите на съвременна България от кота нула. Но преди още това да се случи някакви кандидати за слава се готвеха да поотупат партийния си имидж и да седнат на държавната трапеза. Пък то така бива ли? Поне малко морал трябва в тази работа. Нали на всички що-годе интересуващи се от политика български граждани е ясно, че във всяка коалиция правата и отговорностите се разпределят. Но за разлика от семействата, където родителите осигуряват хляба на децата си, при партиите съюзници ситуацията е по-друга. Първите получават, вторите дават. Поради коя причина тогава се оплакват „Зелените“?
„Ще се явяваме самостоятелно на изборите! Няма да плащаме в листите на Републиканския блок!“, обяви в сряда във Фейсбук Анна Пелова, съпредседател на „Зелените“, и отприщи скандала. „Ценоразписа“ потвърди и другият съпредседател Борислав Сандов. „За нас е неприемливо да се поставят финансови условия за полуизбираеми места“, коментира той пред национален всекидневник. И се ожали, че заради този подход партията му нямало как да отстоява интересите на гласоподавателите си в следващото Народно събрание. Кой ти гледа, че кантарът на „бедните“ ни социолози не ги лови изобщо?
Истината в случая е съвършено друга. От две седмици насам политици от Реформаторския блок публично изразяват надежди, че напусналата ги в края на миналата година зелена формация ще участва с тях на парламентарните избори. „Зелените“ рекоха, че се допитали до структурите си и те им дали картбланш : Давайте с десния съюз!
Но при определени условия: 1. Да се отстоява забраната за ГМО в земеделието. 2. Да се отстоява забраната за неконвенционални методи за проучване и добив на нефт и газ. 3. Да не се допуска изграждането на нови ядрени мощности. 4. Да се въведе забрана за ново строителство в националните паркове и в природен парк „Витоша“ (освен на заслони, хижи, водохващания, пречиствателни съоръжения и сгради за управлението на парка). Забрана за жилищно, туристическо и спортно строителство на 2 километра от черноморския бряг в защитените зони по местообитанията от НАТУРА 2000 и в местностите Кара дере, Паша дере и къмпинг „Корал“. 5. Да не се допускат в кандидатски листи щатни или нещатни служители и секретни сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Предприемане на законодателни инициативи за лустрация.
Види се, че тук някъде, грубо казано, е заровено кучето. Достатъчно е само са си спомним, че Големия брат настоява за проучвания за шистов газ. Всичко останало е работа за поне десетилетие от страна на българските управляващи и опозиция. Първите ще приемат каквито си искат закони, а вторите ще тропат по площадите, убеждавайки ни, че „И тия са маскари“, „Оставка“ и „Да идват следващите“.
Тъкмо десният избирател да успокои душата си, че все пак ще има за кого да пусне бюлетината си и хоп, натъкна се на нов скандал за търговия с места в Народното събрание.
В твърденията за изнудване се включиха и вътрешни хора от блока. „РБ са поискали по 100 хиляди за избираемо място в листите. От всички водачи и партии“, съобщи във Фейсбук Борис Марков, който на миналогодишните парламентарни избори ръководеше предизборния щаб на СДС и е брат на водача на листата на РБ в Бургас – Костадин Марков. „На ДСБ не им е за първи път да се продават местата. От предните избори един блед спомен ми изплува, един милион… една Надежда…“, написа още Марков. Вероятно визирайки едно смело интервю на Надежда Нейнски пред вестник „Преса“, в което тя обясни как Командира й поискал 1 млн. лв. за коалиция между ДСБ и нейното „Синьо единство“. Но кой знае, може пък и тя с нещо да му е била задлъжняла.
Що се отнася до ДСБ, лидерът Радан Кънев заяви в прав текст, че който иска да участва в изборите, трябва да поеме и част от бюджета на кампанията. Защото „положението е критично, тъй като стоим срещу партии милиардерки“. Той лично нямало да вади пари от джоба си, обаче се бил ангажирал да търси дарения, които да покрият голяма част от разходите му. Председателят на СДС Божидар Лукарски директно обвини „Зелените“ в клевета. Отрече да им е казвана тарифа, но ако искали да получат държавна субсидия, трябвало да помагат с финанси.
Откъдето и да погледне човек случая, той си е пълен конфуз. Защото времето на прословутите червени куфарчета е в историята. За част от получателите днес можем да кажем „Мир на праха им!“ И да не се впрягаме чак толкова много от сагата вдясно.
Службогонците винаги са преследвали целите си подобаващо. А времето, в което Бай Ганьо уреждаше родата си с мускалчета, остава запечатано в незабравимото произведение на Алеко Константинов.
Но, времената се променят, нравите човешки и политически – също!
