Бюджет 2014 може да се окаже един от най-нереалистичните за целия преход на България. Скок на разходите за седемте месеца на годината, които няма как да бъдат покрити поради изключително надценените приходи, записани в основния финансов закон на държавата, са поставили като в менгеме държавните финанси. Това стана ясно на пресконференцията на финансовия министър Румен Порожанов в сряда, 20 август.
„Основните проблеми на държавните финанси на този етап са в планирането на приходите в бюджета за 2014 г., които няма да се изпълнят в рамките на приетия закон и в увеличените разходи за първите седем месеца на годината“ – това заяви министърът, като се позова на основните показатели на консолидираната фискална програма от началото на годината до 31 юли.
Диспропорцията, която се отчита между планирането и изпълнението на приходите, води до дефицит към края на юли е в размер на 1.147 млрд. лв., формиран от дефицит по националния бюджет в размер на 647 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 499.7 млн. лева. За сравнение – за същия период на 2013 г. дефицитът е бил 167 млн. лева.
„Основните проблеми са от планирането на приходите – заложени са 2 млрд. повече приходи по консолидираната програма, от които 1.7 млрд. лв. данъчни приходи, от отчетените през 2013 г. (с 11% повече от 2013 г.) при макрорамка на икономически ръст от 1.8%“, обясни министър Порожанов. Залагането на надценена приходна част предполага повече разходи – за първите седем месеца на годината. И те са по-високи със 7.2%, или с 1.2 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година. Министър Порожанов коментира, че е трябвало да се направи разумно изразходване на средствата, така че неизпълнението на приходите да бъде компенсирано с намаляване на разходите. Като пример за допълнително направени разходи той посочи, че от началото на годината с постановления на МС са гласувани допълнителни разходи на министерства и ведомства в размер на 867 млн. лв., от които към момента са усвоени 395 млн. лева. В тези допълнителни разходи са и около 150 млн. лв. на министерства и ведомства, направени за проекти и програми по Публичната инвестиционна програма „Растеж и развитие на регионите“. Към тях трябва да се добавят и общинските проекти по програмата, които са за около 350 млн. лева. „Тези направени допълнителни разходи кореспондират и с дефицита, който днес отчитаме, тези по-големи разходи не са компенсирани с надценените планирани в държавния бюджет, но неизпълнени приходи. Трябва да запазим дефицита в рамките на 3% и на касова, и на начислена основа“, беше категоричен министърът и заяви, че в МФ се работи активно за подобряване на работата на приходните администрации и повишаване на събираемостта на приходите.
Вторият проблем пред бюджета са невъзстановените средства по двете оперативни програми – „Околна среда“ и „Регионално развитие“, които са основната причина за формирания дефицит по евросредствата, уточни министър Порожанов. „Заявили сме пред ЕК 480 млн. лв. разходи, които не са възстановени по тези програми. Бюджетът на Националния фонд, в който са средствата за всички оперативни програми, е разчетен не за условията на спрени плащания на ЕС по програми.“ Министър Порожанов още веднъж повтори, че приоритет на правителството е възстановяването на спрените плащания по оперативните програми. „Ние ще осигурим ресурс за невъзстановените плащания, за да се минимализират негативните ефекти от загубата на средства по европейските фондове и прехвърляне на тези загуби като тежест на бюджета през следващата година“, каза още той.
„Трудно ще избягаме при тези условия от актуализация на бюджета“, подчерта Порожанов. Той уточни, че в момента се водят разговори с министерствата и ведомствата, за да се установи къде са най-големите проблеми за финансиране при условията на 15% намаляване на разходите им – предвид отражението на направената актуализация на бюджета на Здравната каса. Министърът предвижда около 15 септември да се направи анализ и след това да се изготви проект за изменение на държавния бюджет, който да се представи на следващите парламент и правителство.
По отношение на Публичната инвестиционна програма министър Порожанов уточни, че в момента се събират данни от бенефициентите и се изготвя анализ, за да се види каква икономия може да се направи от определения за нея ресурс. Той уточни, че не може да спира проекти, които са започнали, и се предвижда скоро да се свика заседание на Междуведомствения съвет по програмата, на което да се дискутира въпросът.
В отговор на журналистически въпрос за отражението на специалния надзор над КТБ върху икономиката на страната министър Порожанов заяви, че всяко министерство трябва да направи свой анализ. МФ разглежда глобално решенията по темата и как те се отразяват на публичните финанси. Финансовият министър заяви, че „се търси решение на проблема с пазарен инструментариум, за да не се ангажират публични ресурси за спасяването или оздравяването на банката“, но уточни, че въпросите за банката са изцяло в отговорностите и компетенциите на БНБ.
НАП тържествува
По данни на НАП, изпратени до „БАНКЕРЪ“, приходите от данъци и осигурителни вноски, събрани от агенцията за седемте месеца на годината, са над 8.1 млрд. лв., което е с 400 млн. лв. повече от постъпленията за същия период на миналата година. Отчитайки и най-ниските нива на т.нар. „задържан“ ДДС за последните седем години, то реалният ръст на приходите надхвърля 500 млн. лв. спрямо 2013-а. Очаква се в края на годината приходите да достигнат 14.3 млрд. лв., с което ще бъде изпълнен годишният план, и ще е с над 700 млн. лв. повече от миналата година.
Събираемостта на данъка върху доходите на физическите лица за седемте месеца достига 1.3 млрд. лв., или ръст от над 230 млн. лв. спрямо миналата година.
Постъпленията от корпоративни данъци са над 960 млн. лв., или увеличение с 10 млн. лева. Приходите от данък върху добавената стойност са малко над 2 млрд. лв., или увеличение с 86 млн. лв. спрямо края на юли 2013-а.
При осигурителните вноски постъпленията общо са 3.4 млрд. лв., което е с над 350 млн. лв. повече от миналата година.
„Данните ми дават увереността да твърдя категорично, че НАП ще събере минимум 100% от планираните за годината приходи, като този резултат не е случаен. В последните шест месеца създадохме и изпълняваме план за подобряване на събираемостта, в който се наложиха и редица извънредни мерки. Трябва да отбележа, че нашите действия по никакъв начин не нарушават партньорското отношение към коректния бизнес и поддържането на безпрецедентно ниски нива на т.нар. задържан ДДС“, каза по повод събираемостта изпълнителният директор на агенцията Бойко Атанасов.
Митниците буксуват
Митниците трябва да събират с над 43 на сто повече пари, отколкото досега, от ДДС и акцизи всеки месец, за да затворят дупката в хазната и да изпълнят плана си за приходите. Това става ясно от отчетите на агенцията до юни, подадени в Министерството на финансите.
От началото на годината до края на юни приходното ведомство е внесло едва 3.653 млрд. лева. Според разчетите на бюджет 2014 до края на годината митничарите трябва да преведат в правителствената сметка 8.885 млрд. лева. Излиза, че през второто полугодие ведомството трябва да осигури 5.232 млрд. лв., или 52 на сто от разчетите. Това обаче няма да е лесно. До юни средномесечно в хазната са влизали 608 млн. лв. при план около 740 милиона.
След обявяването на Ваньо Танов за началник на митничарите той каза, че ситуацията е притеснителна и има риск приходи за около милиард лева да не се съберат. Най-притеснителното нещо, което той каза, обаче е, че според него в последната година е липсвала прозрачност за дейността на митниците. „Приходите са отчитани по три различни начина – за вътрешна употреба, за пред финансовия министър и за пред Министерския съвет, като разликите са значителни“, добави още Танов. Сегашните разчети на ведомството сочат, че към края на годината то ще събере поне с 500 млн. лв. по-малко от планираното, но все още излизат нови дупки в събираемостта. „Първо ще сменя хората, с които работя, а след това ще говоря с премиера дали да променя и наредбите, защото в момента горивата не се следят и всички измервателни уреди са свалени“, добави Танов.
Дялан камък стана втори заместник на Порожанов
Съветникът на бившия президент Георги Първанов и на предишния премиер Пламен Орешарски Кирил Ананиев отново е назначен за заместник-министър на финансите. Той е сред най-добрите ни експерти в бюджетирането и неслучайно заемаше поста на заместник-министър на финансите в три последователни правителства на Костов, Сакскобургготски и Станишев. В служебния кабинет той ще работи по „вечния си ресор“ – ще отговаря за изпълнението и вероятната актуализация на държавния бюджет 2014, както и за подготовката на основния финансов закон за следващата година. „България може да си отдъхне, когато сметките на държавата са в ръцете на такъв мастит експерт, той е гаранция за обективност и навременност на действията“, коментираха финансисти.
Трудовата му биография започва в Министерството на финансите през 1980 година. Преминава през всички експертни длъжности, за да достигне до началник на Главно управление „Държавни разходи“ и заместник-министър на финансите при три последователни правителства в периода 1998-2009 година.
