Спасяването на португалския банков гигант Banco Espirito Santo се оказа полезно напомняне за регулаторите, че банковите неволи на континента все още не са отминали напълно. Въпреки оптимистичния план за преструктуриране на “ Espirito Santo“ кредитора събитията в Лисабон повдигнаха отново въпросите за контрола и липсата на прозрачност в индустрията. И нещо повече – Espirito Santo припомни колко необходима е цялостната проверка на кредитните институции в общността, преди Европейската централна банка да поеме отговорността за тях от 4 ноември. А провеждането на стрес-тестовете преди влизането в сила на Единния надзорен механизъм е дори още по-наложително, отколкото преди.
Базираната във Франкфурт институция извършва задълбочен преглед на качеството на активите на 128-те най-големи банки на континента, които държат 85% от общите банкови активи в 18-те страни, които използват еврото. Освен това Европейският банков орган ще подложи финансовите институции на безпощадни стрес-тестове, които трябва да покажат дали те ще устоят при най-мрачните прогнози за развитие на икономиката в съчетание със сериозни сътресения на финансовите пазари.
За да направи теста още по-труден за европейските банки, ЕЦБ реши да включи в изчисляването му и въздействието на бъдещи съдебни дела и глоби. Начините за това как ще се обработват данните за потенциалните съдебни разходи са описани в подробен документ от 72-страници. Той включва и детайлна информация за програмата за гарантиране на качеството (quality assurance programme), която централната банка ще използва, за да направи оценка на огромния обем данни за портфейлите на банките, както и за начина, по който тази информация ще се включва като прогноза за бъдещите загуби на банките.
Този сложен технически документ беше публикуван като демонстрация на усилията на ЕЦБ да гарантира, че тестовете са напълно прозрачни и надеждни – важна стъпка, която ще помогне на оглавяваната от Марио Драги институция да елиминира съмненията за финансово здраве на банките в еврозоната.
Банките, които смятат, че за тях съществува риск от бъдещи съдебни спорове, трябва да направят удръжки от бъдещите си печалби за период от три години. Кредитните институции, които не заделят необходимите провизии за покриване на потенциалните разходи за глоби, ще трябва да се поправят, ако ЕЦБ установи нередности. Проверка ще определи дали бъдещите загуби са изчислени правилно, а централната банка ще сравни тези показатели с банките в други страни.
Кредитните институции, чиито очаквани загуби са в съответствие с модела на ЕЦБ , ще получат „зелен флаг“. Онези с прогнозни загуби, доста под критериите на ЕЦБ , ще получат „кехлибарен флаг“ и ще бъдат принудени да обяснят използваните от тях методи. Ако бъде разкрито, че дадена кредитна институция не е спазила изискванията и правилната методология, резултатите й ще получат „червен флаг“, а цифрите или ще бъдат поправени, или заменени с предположените й от ЕЦБ.
Според някои банкери обаче сравняването на потенциалните загуби в различните страни може да предизвика проблеми заради специфичните за всяка страна фактори.
Европейската банкова федерация приветства документа. Според нея така ще се осигури по-голяма яснота за това, как резултатите от прегледа на качеството на активите ще взаимодействат със стрес-тестовете на Европейския банков орган.
Решението на ЕЦБ да включи и този показател при изчисляването на оценките е резултат от поредицата от глоби и съдебни спорове, пред които бяха изправени банките през последните години. Те са заделили или изплатили повече от 80 млрд. щ. долара от 2009 г. насам, според анализ на Morgan Stanley.
Скандалите ескалираха още повече през последните месеци с глобата от близо 9 млрд. долара за френската „БНП Париба“ (BNP Paribas) заради нарушаване на американското ембарго срещу Судан, Куба и Иран. През май втората по големина швейцарска банка „Креди Сюис“ (Credit Suisse) се съгласи да изплати рекордната глоба от 2.6 млрд. долара след като се призна за виновна по обвинение, че е помагала на американски клиенти да избегнат плащане на данъци.
