Никакви надзорни правила не могат да гарантират финансовата стабилност на България, независимо колко строго се прилагат те, ако у нас не се създаде независим от политическите сили кредитор от последна инстанция. Става дума за орган, който може да взема решения, без да се налага да моли за благословията на парламентарните партии или на правителството. Това показаха събитията от изминалия месец и половина. Ако такава независима институция съществуваше, тя щеше да подкрепи ликвидността на Корпоративна банка и вероятно нямаше да се стигне до опашки, протести, показни акции и поръчкови изпълнения. А пък до случая с ПИБ въобще нямаше да се стигне. Нямаше да се налага заради 300 млн. ликвидина подкрепа месец-два по-късно да се говори за 6.3 милиарда.
В държавите, които нямат Валутен борд, ролята на кредитор от последна инстанция играят централните им банки. Но у нас с въвеждането на Валутния борд тези функции са отнети на БНБ. Затова тя нямаше правната възможност да окаже ликвидна подкрепа на Корпоративна банка. Централната банка не разполага и с опции да се включи в някакъв план за преструктуриране на кредитор, изпаднал в затруднение. Жестоката реалност е, че ако за оздравяването на Корпоративна банка са необходими някакви държавни средства, те могат да бъдат отпуснати само от правителството след благословията на политиците. И точно това е огромният порок в системата. Нещата щяха да стоят по различен начин, ако държавата ни разполагаше със специален фонд за преструктуриране на банките. За необходимостта от него се говори и в писмото на управителя на БНБ до генералния директор на европейската дирекция „Вътрешни пазари“ на ЕК Джонатан Фол, изпратено в края на миналата седмица, както и в изказванията на много български икономисти и финансисти. Още повече че държавата ни трябва да го създаде до края на 2016-а по силата на приетата през май 2014-а Директива 2014/59/ЕС.
Сътресенията в някои банки и евентуалната заплаха те да се задълбочат налага
приемането на закон за учредяването на фонд за преструктуриране
Това трябва да е един от приоритетите на следващото Народно събрание. Мнозина финансисти смятат, че приемането на такъв закон ще е достатъчна гаранция, че събитията в банковия сектор от края на юни 2014-а никога повече няма да се повторят.
Целта е този фонд да оказва незабавно ефективна финансова подкрепа на всяка банка, изложена на преднамерена атака срещу ликвидността й. Мотивите на ЕК да задължи всички държави членки да създадат свои фондове за преструктуриране са описани в текстовете на споменатата Директива:
„Прекратяването на дейност чрез обичайното производство по несъстоятелност може да застраши финансовата стабилност, да прекъсне изпълнението на критичните функции и да повлияе върху защитата на вложителите. В такива случаи е много вероятно да съществува обществен интерес от поставянето на институцията в режим на преструктуриране и прилагането на инструментите за преструктуриране, вместо да се използва обичайното производство по несъстоятелност. В такъв случай чрез преструктурирането следва да се осигури непрекъснатост на критичните функции, избягване на неблагоприятните последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа за проблемни институции, както и защита на вложителите с гарантирани депозити, на инвеститорите, на средствата и активите на клиентите.
Проблемната институция следва да бъде поддържана като действащо предприятие чрез използването на инструменти за преструктуриране с използването, доколкото това е възможно, на частни средства. Това може да бъде постигнато чрез продажбата или сливането с частен купувач или чрез обезценяване на задълженията на институцията, или чрез преобразуването на дълга в капитал с цел рекапитализация.
Тъй като
защитата на вложителите с гарантирани депозити
е една от най-важните цели на преструктурирането, инструментът за споделяне на загуби не следва да се прилага по отношение на гарантираните депозити. Схемата за гарантиране на депозити обаче следва да допринася за финансирането на процеса на преструктуриране, като поема загубите до размера на нетните загуби, които би понесла след обезщетяване на вложителите при обичайно производство по несъстоятелност. Упражняването на правомощията за споделяне на загуби би гарантирало, че вложителите продължават да имат достъп до депозитите си в размер, съответстващ най-малко на размера на гаранцията, каквато е основната цел на създаването на схемите за гарантиране на депозити „, пише в директивата.
Читателите ни, които са се потрудили да се запознаят в подробности с меморандума на Експертния консултативен съвет по проблемите на Корпоративна банка, знаят, че направените в него предложения са в пълно съзвучие с цитирания текст от Директивата. Впрочем гръцкият фонд за финансова стабилност бе изграден на този принцип още преди приемането на директивата и чрез него бяха рефанансирани четирите най-големи банки в южната ни съседка.
От директивата става ясно, че функциите на фонд за преструктуриране може да изпълнява и
вече съществуваща държавна структура
„Органите за преструктуриране могат да бъдат националните централни банки, компетентните министерства или други публични административни органи или органи, на които са предоставени публични административни правомощия. По изключение държавите членки могат да предвидят, че орган за преструктуриране могат да бъдат компетентните органи за надзор за целите на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. Въвеждат се подходящи структурни механизми, за да се гарантира оперативна независимост и за избягването на конфликт на интереси между надзорните функции по Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36 /ЕС или други функции на съответния орган и функциите на органите за преструктуриране по настоящата директива, без да се засягат задълженията за обмен на информация и сътрудничество“ , пише в директивата. От този текст става ясно, че БНБ трудно може да играе ролята на такъв фонд за преструктуриране, защото за разлика от много други централни банки в ЕС, у нас надзорът е съставна част от нейната структура. При това положение с функцията на институция по преструктурирането може да бъде натоварено Министерството на финансите. Но при българските политически реалности, в които ръководството на това ведомство е пряко зависимо от волята на парламентарното мнозинство, трудно може да се допусне, че то ще бъде обективно и независимо, когато решава дали да подкрепи една банка, или не. За България е много по-добре бъдещият фонд за преструктуриране да бъде създаден с нарочен закон като самостоятелна единица, така както е уредено действието на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). И както е при него – управлението му може да бъде поверено на представители на БНБ, на Министерството на финансите и на Асоциацията на банките в България.
Съществува и вариант самият Фонд за гарантиране на влоговете да бъде натоварен с ангажимента да преструктурира банки, но това едва ли ще е докрай обосновано. Причината е, че позакон ФГВБможе да се намесва само ако една банка вече е затворена, т. е. ако е поставена под специален надзор и капиталът й е нулев или отрицателен, или е обявена в несъстоятелност.
При преструктурирането обаче става дума за подкрепа, която се дава на все още действаща кредитна институция. Затова е по-добре да съществува отделен Фонд за преструктуриране, който е задължително да не попада под влиянието на различни политически капризи. Правилата, по които той ще действа, и финансовите инструменти, които ще ползва, са подробно описани в Директива 2014/59/ЕС. Прилагането им в българското законодателство тепърва ще е обект на коментари – когато проектозаконът за Фонда за преструктуриране, който подготвя експертна група от служители на БНБ и на Министерството на финансите, види бял свят. По-важно е обаче
как ще се набират средства във фонда
Безспорно той трябва да бъде учреден с една значителна сума. Според директивата средствата във фонда трябва да са не по-малко от 1% от всички привлечени средства в банките, без размера на гарантираните депозити в тях. Според някои оценки от гледна точка на българските реалности този минимум е около 500 млн. лева. Но при сегашната ситуация тези средства биха били крайно недостатъчни. Ако се наложи фондът да изпълнява описаните функции в момента, той би трябвало да има на разположение не по-малко от 2 млрд. лева. Откъде могат да бъдат набавени бързо тези пари? Отговорът, който се чете в текстовете на Директивата, е, че те трябва да бъдат осигурени от държавата. За България това означава страната да реализира две или три нови емисии държавни ценни книжа, чрез които да набави тези средства. А след това въпросните пари да се връщат от годишните вноски, които банките ще правят във фонда.
Учредяването на фонда (което е неизбежно) и капитализирането му ще е допълнителна тежест първо за данъкоплатците, а след това и за банките, защото парите за създаването му ще дойдат от кредитните институции. Те пък ще прехвърлят тази тежест върху клиентите си. Но наличието на такъв фонд наистина ще гарантира по-голяма устойчивост на банките както срещу икономически трусове, така и срещу партийния популизъм. Така вложителите й ще бъдат по-сигурни. А дотогава и банкери, и клиенти ще наблюдават с „трепет“ екшън сериала „КТБ“.
