„Не е наша работа!“ Така може да бъде преведено на прост език решението на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) от 18 август тази година, с което Темида сложи точка на споровете законна ли е или не концесията на пристанището в старинен Несебър. Според съда неговите граждани, които в началото на миналата година правиха живи вериги и протестираха пред всички институции, за които се сетиха, просто са сбъркали адреса – спорът не бил от компетентността на ВАС, а на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и трябвало да се оплачат на нея. Само че се оказва, че комисията е отсвирила несебърчани още през януари 2013 година. Тогава нейните членове не са сметнали за необходимо изобщо да се произнасят по тяхната жалба и са я върнали, защото е подадена след срока за обжалване. Пък и нямали „правен интерес“ – не били участвали в наддаването за концесията и нямали право да я оспорват.
Така и съдът, и КЗК на практика отказаха не само да решат, а дори и да разгледат въпроса законна ли е, или не концесията на пристанището в Несебър. А всъщност това е най-важното, защото става дума за публична държавна собственост, която принадлежи на всички ни. При това в градче, поставено под закрилата като архитектурен паметник не само според нашия закон, а и под щитата на ЮНЕСКО, защото е обект със световна ценност и значение.
На фона на цялата тази какофония логично изниква въпросът: кой е концесионерът? Министерският съвет е избрал за концесионер консорциум от фирми, наречен „Видмар“, в който влиза „Водстрой 98“ АД. А това дружество е част от кръга, който медиите свързват с Делян Пеевски, въпреки че името на депутата не фигурира никъде черно на бяло. Подозренията се подхраниха и от изявление на Цветан Василев, мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка, който посочи шефа на „Водстрой 98“ Иван Мирински като „марионетка на Пеевски“.
И още една любопитна подробност. Споменатата концесия далеч не е плод на „новата тройна коалиция“, която ни управляваше доскоро и чиито грешки или заслуги винаги ще се свързват с въпроса „Кой?“. Концесията е учредена по времето на управлението на Бойко Борисов.
Историята започва от 30 август 2012 г., когато Министерският съвет открива процедурата за отдаване на несебърското пристанище на концесия. Да уточним, че имотът представлява повече от 17 дка брегова ивица, безспорна публична държавна собственост, и съоръжение за пристанище за обществен транспорт от национално значение.
Още на 5 септември е внесена първата оферта – тя е на кандидата да получи тази концесия – ДЗЗД „Видмар“. Тя си остава единствена – други кандидати не се явяват. Обявлението впрочем изобщо не е било публикувано в „Държавен вестник“, оповестено е само в регистъра на обществените поръчки. И то чак на 14 септември – когато документите на „Видмар“ вече са били представени. В крайна сметка при липсата на други мераклии краят на процедурата е логичен: на 12 декември МС определя единствения кандидат за победител. „Видмар“ получава 17 дка крайбрежна ивица в старинен Несебър за 35 години срещу 23 000 евро годишна такса и срещу обещанието да налее близо 3 млн. лв. в обекта през този период.
Още от самото начало на концесионната процедура в града зрее брожение. Общината иска имотът да бъде прехвърлен на нея – както това вече се е случило с пристанищата на други крайморски градове. Гражданите пък са притеснени, защото се страхуват, че отдаването на концесия на част от един архитектурен резерват, какъвто е Несебър, може да доведе до последици за всички: изваждането на градчето от списъците с обекти на световното културно наследство, а и от презастрояване особено в тази част на полуостровчето, която все още не е залята с бетон.
Правителството им възрази, че няма никаква опасност нито за статута на Несебър като архитектурен резерват и част от световното културно наследство, нито от презастрояване около пристанището. Освен това, според становищата на министъра на транспорта и според юристите на МС, пристанището е част от буферна зона, която няма нищо общо със Стария град. Всъщност в това е и основният спор – част ли е пристанището от Стария град, или не?
Кой е прав? Не знаем. Защото така и не се намери кой да провери.
Буквално дни след сделката едно местно сдружение: „Месамбрия Понтика“ сезира Комисията за защита на конкуренцията с твърдението, че сделката не само е незаконна, а направо е нищожна, защото пристанището е част от „Старинен град Несебър“, който е защитен обект на културата, при това и от ЮНЕСКО. Но не му обръщат внимание. На 24 януари 2013 г. КЗК единодушно решава да остави жалбата на сдружението без уважение и прекратява делото. Основанието е, че „Месамбрия Понтика“ не е участвало в процедурата по концесия и затова няма право да я обжалва. С други думи, единствено „Видмар“ е можел да пусне жалба срещу себе си, никой друг.
Освен това трябвало да се атакува обявлението за откриване на процедурата за концесия, а не решението, с което се приключва и предава обектът на „победителя концесионер“. А срокът за обжалване на обявлението вече бил изтекъл. Така, позовавайки се на формални основания и без изобщо да разгледа жалбата по същество, КЗК си е измила ръцете и е приключила спора.
Сдружението обаче не мирясва и подава жалба и във Върховния административен съд, от който иска да бъде обявено за нищожно решението на МС за отдаване на пристанището на Несебър на концесия. Но и там не успява. Не е този редът и не е това съдът, категорични са от ВАС: „Решенията се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията, който е компетентният специализиран независим държавен орган, който разглежда жалби и се произнася по тях като първа инстанция относно законосъобразността на решенията за предоставяне на концесии. Следователно подадената от Сдружение с нестопанска цел „Месамбрия Понтика“ не е подведомствена на Върховния административен съд, което обстоятелство налага прекратяване на съдебното производство и изпращане на жалбата по компетентност на Комисията за защита на конкуренцията, която следва да се произнесе по допустимостта, съответно по основателността на предявената жалба“.
Всъщност, ВАС препраща преписката отново в КЗК. Оттам вероятно ще кажат, че вече са се произнесли по въпроса и сагата ще приключи. Без изобщо някой да каже има ли наистина нарушение на закона и накърнени ли са интересите на града, или не. Впечатляващото е, че всичкото това прехвърляне на топки ще е… в рамките на закона.
Междувременно рибари и граждани настояват пристанището да се прехвърли под управлението на общината, както това вече се случи в други крайморски градчета, протестират, митингуват и издигат лозунги: Bokova, where are you? („Бокова, къде си?“) и UNESCO, Help Us! („ЮНЕСКО, помогни ни!“).
Но на кого му пука от това?
Отново към въпроса „Кой“?
Управител на ДЗЗД „Видмар“ е Иван Мирински. Той е и ключова фигура във „Водстрой 98“ АД. Фирмата пък е сред най-често срещаните участници и печеливши при разпределянето на парите по обществени поръчки в областта на строителството. Така например „Водстрой 98“ участва и в консорциума ХПВС-ССТ, спечелил обществена поръчка за 149 млн. лв. за строителството на Северната скоростна тангента на София. Също „Водстрой 98“ участва и в сдружения от фирми, спечелили обществени поръчки за стотици милиони левове за изграждане и реконструкция на ВиК-мрежите във Враца, Сливен, Стара Загора , Монтана, Банско, Девин и още ред населени места в страната. Консорциум с нейно участие е предпочетен дори да направи оформянето на Алеята на творците в Централните софийски гробища.
До 24 юли тази година Иван Мирински е сред управителите на дружеството „Газпроект ЮГ“. От Търговския регистър не стават ясни причините, поради които е напуснал фирмата. Интересен е предметът на дейност, с който това дружество е било регистрирано: „извършване на работно проектиране, доставка на оборудване и материали, строително-монтажни дейности, обучение на персонал и въвеждане в експлоатация на преносен газопровод „Южен поток“ на територията на Република България и друга дейност, която не е забранена от закона“.
Любопитна подробност е, че братът на небезизвестния вече бивш прокурор Роман Василев – Камен, участва в няколко консорциума, сред които е и „Еврострой 2013“. Там той си партнира със същото дружество „Водстрой 98“ АД.
