Мажоритарният собственик на „Медиарисърч“ – „Нилсен“, досега се е забъркал в няколко скандала с телеметрията.
Компанията стъпи на украинския пазар в края на 2013-а, когато обединението на големите рекламни агенции и телевизионни канали (Индустриален телевизионен комитет) реши „Нилсен“ да замени GFK. Последната бе обвинена, че е предоставяла секретни данни на рекламодатели, които от своя страна плащали на зрителите да гледат само определени програми. Тогава още първото изследване на „Нилсен“ отчете, че един канал от „голямата шестица“ – „Украйна“, е постигнал 20% ръст на аудиторията си, докато гледаемостта на други внезапно е паднала с над 10-процентни пункта. А именно от тези изследвания зависеше разпределението на рекламните пари за 2014-а между отделните телевизии на местния пазар. Тамошните експерти обясняват, че дори ръст от 1% гарантира допълнителни към 4.5 млн. долара. В Украйна „Нилсен“ въведе нов панел за изследване, който отчита регионалните специфики на населението и демографската му структура, а също и аудиометчинга , измерващ каналите по звука им, за разлика от системата на GFK, която се ориентира по честотите.
Екшън с „Нилсен“ имаше и в Турция. Преди две години системата за измерване на рейтинги в южната ни съседка изпадна в хаос. Местни продуцентски компании и тв канали бяха разкрити, че са изпращали щедри подаръци на участващите в пийпълметрията, за да обърнат резултатите в тяхна полза. Тогава полицията претършува офисите на „Нилсен“, а от фирмата официално заявиха, че става дума за инцидент с кражба на данни. Доверието на рекламодателите към „Нилсен“ обаче бе разклатено. Kantar Media Audiences се възползва от ситуацията и удари по конкурента си, като взе втория най-голям рекламен пазар в Източна Европа, на който се въртят над 1.5 млрд. долара годишно.
Най-голямата новинарска мрежа в Индия – New Delhi Television Limited, пък заведе през 2012-а в съд в Ню Йорк мултимилионен иск срещу „Нилсен“ и свързани с нея компании с твърдението, че техни служители системно са вдигали рейтингите на определени телевизии, които си плащат чрез подкупи. В документите по делото се посочваше, че подобни неща се случват в Турция, на Филипините и дори в САЩ. Искът на индийците обаче не бе уважен на две съдебни инстанции.
