Архитектурно-музейният резерват Арбанаси е сред Стоте национални туристически обекта. Село е на 5 км североизточно от Велико Търново, на високо плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е жп възел с централно значение за България. Празникът на Арбанаси е на празника Успение Богородично – 15 август.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (стар стил). Според преданието това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ – ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Според други, то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания "Арбанашка земя".
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: "Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)… гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители…" Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, "заселено в старо време от българските боляри".
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното "Житие и страдание на грешния Софроний".
Най-интересните музеи в Арбанаси са Констанцалиевата къща (с експозиция, показваща бита през XIX в.), църквата "Свето Рождество Христово" (най-старата в селото), църквата "Св. Архангел Михаил и Гавраил".
