За разлика от западните санкции срещу Русия, които сплотиха руснаците, ответните мерки на Москва предизвикаха вой до небето от много членки на Европейския съюз и най-вече от Полша. След като през юли ЕС ограничи износа на съоръжения за модернизиране на нефтения сектор и забрани продажбата на машини, електроника и други устройства с потенциална двойна употреба, руският президент Владимир Путин отговори с едногодишна забрана на вноса от Евросъюза, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия на всички видове меса, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци.
Решението на Москва поставя на сериозно изпитание ЕС. Общността е изнесла за Русия селскостопанска продукция за 11.9 млрд. евро през миналата година, което се оценява на около 10% от общия експорт от този сектор. (Бел. ред. – Според сметките на Брюксел обаче само 5.3 млрд. евро от тези пари ще бъдат засегнати от руските санкции.)
Потенциалните печеливши от новата конфигурация са Бразилия, Аржентина, Чили, Уругвай, Иран и Турция, които се подготвят да запълнят „дупката“ в руския внос. „Файненшъл таймс“ съобщи, че Бразилия вече е разпоредила незабавен износ на пилета, говеждо и свинско за 90 завода за месо в Русия и възнамерява да увеличи експорта и на други категории стоки. Чили пък може да поеме ролята на Норвегия като основен износител на риба за руснаците.
Брюксел изглежда изненадан и неподготвен за първия кръг от руските санкции и започна хаотично да търси решение. Европейските чиновници хем обсъждат дали да не подадат жалба до Световната търговска организация за законността им, хем смятат да убеждават с политически доводи своите „дубльори“ – основно Бразилия, Аржентина и Турция, да не увеличават износа си за Русия.
Еврокомисарят за селскостопанска политика Дачиан Чолош прекъсна традиционната си августовска почивка и се върна в белгийската столица, за да създаде на 11 август специално звено за справяне със ситуацията. Първите му решения бяха в подкрепа на пострадалите производители на праскови и нектарини от Испания, Италия, Франция и Гърция. Те получиха разрешение да увеличат от 5 на 10% дела от продукцията си, която могат да изтеглят от пазара или да раздадат безплатно, за което ще бъдат компенсирани със задна дата. Селскостопанската ниша претърпя сериозни загуби още преди налагането на руските санкции заради необичайните метеорологични условия и свръхпредлагането, което понижи драстично цените. Комисар Чолош увери, че взетите решения са само първата стъпка. Той нямало да се поколебае да действа и да използва новата рамка на общата селскостопанска политика в подкрепа на изпадналите в затруднение пазари, за което разполага с кризисни резерви от около 420 млн. евро. Кой колко ще получи обаче ще се решава през идните седмици след прецизна оценка от селскостопански експерти от 28-те страни членки на ЕС, провели първата си сбирка на 14 август.
Европейската комисия не очаква санкциите на Москва да имат катастрофален ефект, като вади заключение от руското ембарго върху вноса на свинско месо от Евросъюза, наложено в началото на годината заради свински грип. Засегнатите европейски производители успяха да пренасочат руските доставки към Азия (основно Южна Корея и Филипините) и да увеличат предлагането на местния пазар. Само че подобни аналогии са доста спорни, защото месото може да бъде замразено, а и коленето на животни – отложено. Докато например производството на млечни продукти е изключително чувствително на сътресенията и по данни на Европейския млечен борд вече работи с много ниски печалби. Което означава, че евентуалното пренасочване на част от продукцията към европейския пазар може да доведе до свръхпредлагане и да понижи още цените. Най-засегнати от този сценарий ще са холандските мандри. Миналогодишният им експорт за руските потребители е бил в размер на 257 млн. евро, а този на финландските производители – 253 млн. евро. Норвежките рибни ферми също ще пострадат сериозно, доколкото Русия е най-големият потребител на продукцията им.
Финландия вече обяви, че е най-тежко засегната от кризата в Украйна и от поредицата от санкции. Премиерът Александър Стуб подчерта още миналата седмица необходимостта от „солидарност“ в общността. Той даде да се разбере, че очаква мерките на съюза „да третират равнопоставено всички страни членки“ и ако това не се случи, ще търси свое решение. В тази връзка паметливите напомнят, че Хелзинки вече има опит в извоюването на специални права – по време на гръцката криза на държавния дълг финландците единствени поискаха и получиха компенсации за участието си в спасителния пакет. Финландия е реализирала 10% от износа в Русия през 2013-а, като експортът на храни е бил в размер на 400 млн. евро. Случилото се дойде в най-неподходящото време за финландското правителство, което разчита на износа да върне местното стопанство към растеж.
Руските санкции попариха и гръцките надежди за бързо излизане от рецесията. Манолис Кефалогианис – лидер на групата на гръцките депутати от партия „Нова демокрация“ в Европейския парламент, е изчислил, че южната ни съседка може да загуби 178 млн. евро от мерките на Москва. В сметката не влизат очакваните съкращения на работна ръка в селското стопанство, които ще натоварят допълнително бюджета. Заради ситуацията в Украйна гърците очакват украинските туристи да паднат с 50% през тази година, а руските да са с 200 хил. по-малко – 1.1 вместо 1.3 млн. души. Това, по предварителни изчисления, ще лиши гръцкия туристически бранш от приходи в размер на 300 млн. евро.
Западните анализатори тръгнаха да оплакват руските потребители, които заради Путин щели да купуват по-скъпи и по-нискокачествени храни. Най-богатите руснаци пък щели да бъдат лишени от любимите си блюда като австралийски стек и суши от норвежка сьомга. Но поне засега тези опасности не намаляват подкрепата за руския президент от 87%, докато негативните нагласи на руснаците към САЩ скочих до 74% през юли срещу 44% през януари.
