„Да оставим партийните опорни точки и да се обърнем към опорните точки на народа.“ Това поиска в петък президентът Росен Плевнелиев от представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторския блок и ББЦ, които покани на „Дондуков“ 2, за да обсъдят за последно възможността за актуализация на бюджета на 4 август. А зрителите, които гледаха на живо дебатите по БНТ, станаха свидетели на поредната нелицеприятна предизборна агитация.
Президентът съобщи на политиците, че Европейската комисия е информирала БНБ, че следи внимателно ситуацията с КТБ и дали властите в България действат така, че да бъдат изплатени на гражданите дължимите им по закон суми. „Брюксел е предупредил, че ако България не вземе мерки, това вече ще е проблем не само за тази банка, но и европейски проблем“, изрази мнението си Плевнелиев. За пореден път той призова партиите да подкрепят актуализацията на бюджета и да дадат възможност на служебното правителство да може да тегли заеми. Както е известно, БСП се обяви срещу актуализацията на държавния бюджет. На извънредното парламентарно заседание във вторник левицата гласува само за промените в бюджета на здравната каса (НЗОК). Тогава само ГЕРБ и ДПС приеха актуализацията на държавния бюджет, но тя остана блокирана между първо и второ четене, защото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се възмути, че го „пришиват“ към ДПС. И оттегли депутатите си от парламента, заявявайки, че това е било последният път, когато те са в пленарната зала в рамките на 42-ото Народно събрание.
В петък обаче Борисов все пак даде знак, че е готов още веднъж да направи „компромис“. „Ще гласуваме бюджета на Орешарски и Чобанов. Повече от това от ГЕРБ не може да се иска“, заяви той, като обеща партията му да се върне в пленарната зала, за да бъде гласувана актуализацията на бюджета на НЗОК.
Междувременно Реформаторският блок ревизира отрицателната си позиция към актуализацията на бюджета и вече я приема. И така даде необходимата на ГЕРБ легитимация, за да не изглежда в явна коалиция с ДПС.
В изказването си пред политиците Плевнелиев изтъкна, че е необходимо да бъдат гарантирани задълженията към общините – около 305 млн. лв., държавата да се разплати със строителните компании по европроекти – за около 1 млрд. лева. Моля ви, помогнете, не връзвайте ръцете на служебното правителство. Моля, подкрепете този подход, иначе служебното правителство няма да помага, а ще спира, няма да плаща, а ще реже“, категоричен беше Плевнелиев.Плътно зад позициите на държавния глава застана лидерът на ДПС Лютви Местан. „Ако публичният интерес е свързан с реализацията на двата бюджета, ние трябва да го реализираме. Не може да го пренебрегваме в името на партийни интерес“, каза той.
От дума на дума стана ясно, че Плевнелиев, Борисов и Местан са на едно мнение по разискваните въпроси. Видимо ядосан, председателят на БСП и на Народното събрание Михаил Миков обяви, че мястото на този дебат не е в президентството, а в парламента. И предложи да бъдат публикувани протоколите от всички консултации при президента от последните седмици, включително и тези за банките. Явно правеше намек, че нещо в тях остава неизяснено за обществото.
След края на публичните дебати, в които участваха Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Бойко Борисов, Ивайло Московски, Менда Стоянова, Лютви Местан, Йордан Цонев, Николай Бареков и Меглена Кунева, държавният глава обобщи: „Чух обвинения“ – президентската институция участвала в предизборната кампания. Не, не участва и не взема страната на ГЕРБ или на БСП. Но взема страната на пациентите, на болниците, на общините, на строителите“, отсече Плевнелиев.
Политико-икономическият батак
„Кой разклати КТБ и създаде финансовата криза – правителството на Орешарски и специалните служби, които то контролира. Има цели отдели в нашите служби, в които агенти взимат по-големи заплати от премиерската и трябва да отговарят за прането на пари, за изнасянето на пари в чували, за стабилността на парите на хората. Но това явно не се случи.“ Тъй рече в четвъртък Бойко Борисов на кръгла маса, посветена на управленската програма на партия ГЕРБ в областта на вътрешната сигурност за идващия период 2014-2018 година. „В същото време от БСП и правителството внушават, че държавата е финансово стабилна, но тя не е. Именно заради стабилността на страната ГЕРБ е готова да подкрепи актуализацията на бюджета, но БСП се отметна, отказа се да подкрепи собственото си правителство и най-цинично ни викат на нас с ДПС „горчиво“, след като Станишев се целуваше по мостовете с Местан“, възнегодува Борисов.
Да се чуди човек кога да вярва на загрижения за народа и държавицата ни Борисов? БСП се били отметнали от актуализацията на бюджета. Ами че нали ГЕРБ има 94 депутати, а ДПС – 36. Достатъчно са за мнозинство и кворум, за да приемат каквито си искат закони.
Но думата ни е за бюджета, за Корпоративна търговска банка (КТБ) и за злощастния финал на 42-я български парламент. А ДПС – която доскоро се държеше за ръце с БСП и после се опита да пофлиртува с Борисов, се оказа партията, която предизвика кризата в България – политическата и институционалната. Осъзнал това, Борисов панически изведе депутатите си от 42-ото Народно събрание. Защото БСП стартира предизборната си кампания с лозунга: „Искат да ограбят парите на хората!“. Кратко и ясно. А на Борисов, като преспа една-две нощи, му се привидя, че финансови акули дебнат страната ни и могат да я фалират за часове.
На този фон правителството в оставка отчете добри финансови показатели, крачка напред по отношение на сигурността и социалната закрила и 8.7 млрд. лв. фискален резерв към края на юни. Поне номинално е толкова.
Тогава защо Борисов бяга от ДПС, при положение че движението и партията му бяха на едно мнение за актуализация на държавния бюджет? Наивни са твърденията на политици, че той, видите ли, бил свръхемоционален и БСП го изкарало от коловоза във вторник вечер, когато депутатите му скандираха „Горчиво“ при приетата на първо четене актуализация на бюджета с гласовете на ГЕРБ и ДПС. Борисов, който мечтае партията му да управлява еднолично държавата, на 5 октомври ще иска максимално доверие от народа. А обвиненията на БСП могат и да охладят ентуасиазма на част от потенциалните му гласоподаватели. Тук вече не иде реч за референдум, а за броя на гласовете от парламентарните избори.
Защо ДПС катурна правителството и парламента?
На 3 юни, дни след като БСП обяви, че България ще строи „Южен поток“ независимо от задаващите се санкции на Европейската комисия (ЕК), в късния следобед Брюксел спря временно част от плащанията по оперативна програма „Регионално развитие“ и това бе втората програма след „Околна среда“, която е със замразени плащания от ноември 2013-а. Твърди се, че същия ден в сараите на Ахмед Доган е взето стратегическото решение ДПС да издърпа килимчето на властта изпод нозете на мандатоносителя Сергей Станишев. На 5 юни лидерът на ДПС Лютви Местан поиска предсрочни избори, като по този начин на практика оттегли доверието си от правителството на Пламен Орешарски.
Някъде по това време, по думите на политици, близки до двете доскоро съуправляващи партии, знаково лице, за което се твърди, че е финансов консултант на ДПС, отива при Ахмед Доган и му съобщава плана си за придобиване на КТБ. Организираме масово хората да теглят парите си от банката, след което БНБ я затваря и гоним Цветан Василев – това било според източниците ни накратко експозето на въпросния сценарист. Целта била фирми, които са се ползвали с политическата закрила на ДПС, да не върнат в пълния им размер кредитите, раздадени им от същата КТБ.
Когато БНБ обяви в несъстоятелност банката, ще изкупим на безценица кредитите и вместо на 100%, нашите хора могат да връщат по 10 до 20%, твърдял авторът на пъкления план. За сметка на това обаче КТБ трябвало да бъде спасена с пари от държавата. На 21 юли банката не отвори врати, както предварително обявиха от БНБ. А политиците от БСП и ГЕРБ нададоха вой и отхвърлиха предложения проект за преструктурирането на КТБ от гуверньора Иван Искров.
Кои бяха опорните точки в нормативния акт, който така и не видя бял свят. Вариант едно: КТБ отваря, задълженията на граждани и фирми в размер на 5.2 млрд. лв. и здравата част от 2 млрд. лв. на кредитния й портфейл се прехвърлят в „Креди Агрикол България“, която трябваше да бъде одържавена.
Правителството налива ликвидни средства
в „Креди Агрикол България“ (под формата на пари или държавни ценни книжа) за 3.2 млрд. лв. и със същия размер на сумата става кредитор на КТБ. В този вариант с най-големи вземания от КТБ трябваше да е държавата в лицето на финансовия министър, който е политическо лице, а не Фондът за гарантиране на влоговете, каквито са сегашните правила.
Какво става с лошата част от кредитния портфейл на КТБ, която доскоро ни убеждаваха, че е в размер на 3.5 млрд. лева? По сценарий се назначава политически контролиран синдик, а той продава тези кредити за по 10-20% от номинала им на фирми, контролирани от ДПС. И така, ако например те са взели общо 2 млрд. кредити, връщат едва около 400 милиона.
БСП видя шанс да извлече политически дивиденти, като атакува този сценарий. „Няма да подкрепим подобен нормативен акт. Защото във Фонда за гарантиране на влоговете има само 2.2 млрд. лева. Държавата ще трябва да осигури допълнително финансиране между 1.3 млрд. и 1.5 млрд. лв. чрез емитиране на нов дълг. Затова няма да подкрепим и актуализация на бюджета“, заявил финансист от БСП пред хората на Местан. Тогава се роди и първият слоган от кампанията на червените: „Подготвят се да откраднат спестяванията на хората“. И лайтмотивът: „Ако отворим банката, ще трябва да й осигурим ликвидност от 5 млрд. лв., а във фонда има едва 2.2 млрд.“
Социалистите едва ли лягат и стават единствено с мисълта за парите на хората. Те по-скоро умират от страх, че ако ГЕРБ получи необходимите депутатски места, за да състави самостоятелно правителство, срещу върхушката на БСП ще започнат обещаните от самия Борисов репресии.
Вариант две: КТБ е обявена в несъстоятелност. Гарантираните от закона влогове до 196 000 лв. са на обща стойност 3.7 млрд. лева. Тоест на фонда не му достигат 1.5 милиарда. Изчислен е ефектът от паниката на вложителите, както и последващият спад на доверието във финансовата система.
Засега сякаш има антракт в четвъртък следобед БНБ обяви, че КТБ не е ограбена и не е източена от акционерите си.
Сега обаче е важно дали след консултациите при президента политиците ще постигнат съгласие за актуализация на бюджета и възможността служебният кабинет да тегли външни заеми. От първостепенно значение е кой как ще се държи, за да бъде подплатен портфейлът на българската държава.
