Задълбочаване на рецесията, по-висока инфлация, натиск върху валутните резерви и вероятно втора девалвация на националната валута. Това са част от най-мрачните прогнози за икономиката на Аржентина, след като страната изпадна в частична несъстоятелност (selective default)на 30 юли. А това се случва за втори път през последните 13 години. Буенос Айрес преустанови обслужването на външния си дълг, тъй като не успя да плати 539 млн. щатски долара лихви по свои държавни облигации. Правителството на страната депозира парите в Bank of New York Mellon, но съдия Томас Гриез забрани на банката да извърши транзакцията. Причината е решението на Върховния съд на САЩ от 16 юни тази година, според което плащането не може да се направи, ако Аржентина не плати и дълга си от 1.5 млрд. долара към група от хедж фондове, начело с Elliott Management. А южноамериканската държава твърдо отказа да прави това.
Кризата с дълга на Аржентина води началото си от 2001 г., когато страната претърпя най-големия държавен фалит в историята си заради дълг от 100 млрд. долара. Тогава много инвеститори, сред които и американските хедж фондове, бяха изкупили аржентински облигации. През 2005 и 2010 г. около 93% от тях се съгласиха да приемат преструктурирането на аржентинския дълг и си получиха малка част от вземанията си. Но около осем на сто от кредиторите, включително и Elliott, отхвърлиха тази сделка и притиснаха Аржентина да им изплати дължимото в пълен размер, заедно с лихвите. След отказа на Аржентина да плати Elliott изправи страната пред съда в САЩ, тъй като облигациите са издадени там. А аржентинците се опънаха заради опасенията, че това може да даде кураж и на други инвеститори да поискат изплащане на пълната стойност на ценните книжа, а това означава катастрофални разходи за държавата в размер на близо 120 млрд. долара.
В късните часове в сряда рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ понижи оценката за страната с една степен – до „частична неплатежоспособност“. Малко след това аржентинският министър на икономиката Аксел Кисильоф, който участва в двудневни преговори с кредиторите в Ню Йорк, обяви, че двете страни не са се споразумели.
„Изпадането в неплатежоспособност не е просто техническо състояние, а е истинско и болезнено събитие, от което ще пострадат реални хора“, заяви назначеният от съда посредник Даниел Полак.
Управляващите в Буенос Айрес обаче отказват да признаят фалит и да поемат отговорност. Президентът Кристина Кирхнер и министър Кисильоф остават непреклонни в позицията си и хвърлят вината върху американския съдия и както те наричат част от кредиторите си – „фондове лешояди“. Началникът на кабинета Жорж Капитаниш призова облигационерите да си поискат дължимото от съдията, който е блокирал лихвените плащания.
Дългогодишната правна битка между групата от хедж фондове и аржентинското правителство завърши по-възможно най-лошия сценарий. А накрая всички се оказаха губещи. Аржентина не беше в състояние да обслужи суверенния си дълг за втори път от 13 години насам, притежателите на облигации останаха с празни ръце, а стратегията на федералния съдия Томас Гриеза да принуди аржентиците да преговарят за споразумение с т.нар. фондове лешояди се провали.
