Многоезичието на Европа е ключов фактор за разцвета на бизнеса с преводачески услуги. Две-три тапии за чужди езици и малък първоначален капитал са напълно достатъчни, за да се открие офис дори в сърцето на Стария континент – Брюксел, където търсенето, а съответно и тарифите са най-високи. Благодатна територия за добрите преводачи са и САЩ. Там преводаческата индустрия регистрира ръст от средно 22% всяка година и оборотът й вече надхвърля 3 млрд. долара. Българските преводачески агенции със сигурност също печелят добре, макар конкретни данни за пазара да липсват. Стотиците фирми за преводи и легализация обаче все още работят в мътни води. И някои от тях хващат големи риби, докато други остават с празни торби.
Преди година и половина бе направен плах опит за регулация в сектора. Компаниите от бранша бяха задължени да се регистрират по евростандарта за преводачески услуги EN 15038:2006. Това се случи след десетки оплаквания, жалби и заведени дела от клиенти срещу агенции за некачествени преводи, довели до тежки последици върху правните и имуществените им интереси. Според новите регулации се изискваше всяка фирма да има назначени по един преводач, редактор и коректор на трудови договори, задължително двама от тях филолози. Също така се въведоха норми за големина и технологично обзавеждане на офисите. Промяната бе приета двузначно. От Съюза на преводаческите агенции се оплакаха, че сертифицирането ще струва между три и пет хиляди лева, цената ще се окаже непосилна и буквално ще убие дребния бизнес. Но от Българската асоциация на професионалните преводачески агенции и Националната асоциация на преводаческите агенции декларираха, че това е добра основа за създаването на качествени преводачески услуги, която ще извади „сивия сектор“ на светло. Експертите в бранша отбелязаха, че за услуга по легализация определени фирми в провинцията вземат до 150 лева, докато цената й в София е 10 лева. Изискването за наличие на такъв сертификат целеше да понамали преводаческите агенции, които се състоят само от един човек. Както и да спомогне за уеднаквяване на цените. За да не се стига до ситуации, в които преводът и легализирането на диплома да варира от 3 до 20 лв. на страница.
След кратко затишие войната за пазара на преводачески услуги отново се разгоря. Комисията за защита на конкуренцията бе принудена да излезе със становище по сигнала, подаден от Илка Енчева. Тя твърди, че правната уредба на дейността ограничава свободната конкуренция при предоставянето на услуги. Привилегировани са преводачите, които осъществяват дейност като собственици на агенции за преводи и едновременно с това упражняват професията и като физически лица за сметка на колегите им на свободна практика. Енчева доказва, че фирми, сключили договор с Министерството на външните работи, взаимно „си подават“ кадри за общото благо. От своя страна Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документите поставя това ведомство в монополно положение. То има изключително право да извършва преводи на документи и други книжа, които възлага само на фирми, но не и на преводачи на свободна професия. В жалбата на Енчева се посочва, че в противоречие на Закона за обществените поръчки МВнР сключва контракти с около 650 компании, без да обявява публични процедури и без да провежда търгове. За да сключат договор, преводаческите агенции внасят в министерството списъци със заклети преводачи. Но всеки от тях може да се закълне към стотици фирми, без да е на трудов договор.
След като „кошерът“ отново бе разбунен, острите реакции не закъсняха. Съюзът на преводачите заяви, че липсата на цялостна регламентация на преводаческата дейност с подраздели за по-високи изисквания за международните отношения, съда, прокуратурата и следствието е причина за неравнопоставеността между фирмите и физическите лица. Затова е необходимо изготвянето на Национален регистър на заклетите преводачи след законодателно уреждане на статута им. Националната асоциация на преводаческите агенции пък е на мнение, че пазарът е конкурентен и монопол не съществува, тъй като са регистрирани 653 преводачески агенции. Преводачите, които работят към други фирми, ползвали там втори език. „На пазара съществуват и множество агенции, които не са сключили договори с МВнР, защото броят на неофициалните преводи е в пъти по-голям“, казват те. А Българската асоциация на професионалните преводачески агенции изтъква, че това е търговска дейност и не подлежи на ограничения.
На базата на „гората“ от разнопосочни мнения КЗК постанови, че нормативната уредба за легализираните преводи е морално остаряла, съществува без правно основание и ограничава конкуренцията, тъй като достъп до пазара имат само преводачески агенции, но не и физическите лица. Правилникът не урежда процедурата по сключване на договори и възможността за обжалване на отказите, както и атакуването по съдебен ред на едностранното им прекратяване от страна на Министерството на външните работи. В законодателството липсва дефиниция на термините „заверен превод“ и „заклет преводач“, което косвено води до увеличение на цените във вреда на потребителите. Антимонополният орган препоръчва да се създаде нова цялостна правна рамка на преводаческата дейност.
