Всички правителства обичат медиите и особено по-големите телевизии и радиа. Кабинетът „Орешарски“ също не прави изключение от правилото, че любовта на средствата за масово осведомяване минава през тлъсти договори за рекламирането я на оперативни програми, я през конкурси за някакъв пиар, я през други кампании, възвеличаващи очарованието на европарите и министерските дела. Пълните каси винаги карат медиите автоматично и необятно да заобичат властта. Затова и обективността на журналистиката е правопропорционална на сключените контракти с държавните учреждения.
Любопитни парламентаристи от ГЕРБ пискаха справка от всички министерства, за да разберат какви пари е дало на медиите запътилото се към историята правителство в оставка. От данните става ясно, че е било щедро особено към някои. И с невъоръжено око се вижда, че кабинетът е имал афинитет освен към големите търговски телевизии – наследство от Борисов и компания, и към обществените БНТ и БНР. Вярно, обществените получават по-скромния пай, дори в пъти по-малък спрямо частните, но в същото време са осигурени с нескромни държавни годишни субсидии. Не ясно тогава защо финансовото министерство, социалното, икономическото, та дори и Министерският съвет наливат допълнителни стотици хиляди левове в държавната телевизия и държавното радио, които по презумпция би трябвало да отразяват, да не кажем рекламират, дейността на властта? Защо официалната власт подпомага държавните медии по този начин? От какво я е страх? От информационно затъмнение? Или от стачки? Защо е необходимо да си купува медиен комфорт точно там?
Сред любимците на кабинета „Орешарски“ безспорно изпъква и частното радио „Дарик“, което е получило финансиране от почти всички ведомства. От регионалното министерство – 144 000 лв., това на икономиката – 249 490 лв., и т. н. Националната частна радостанция не е била „уважена“ само от Министерството на образованието и науката, което е предпочело да работи с вестниици. Например с „Дума“ има два договора за 46 хил. лв. до 25 юли 2014-а за поддържане на две страници седмично. Същото ведомство е дало на издателя на безплатния вестник „19 минути“ Борис Ангелов 22 хил. лв. за организирането на информационна кампания, а на „Вестникарска група България“, която издава в. „24 часа“ – 18 хил. лв., за реализирането на дебат през октомври 2013-а.
Сред най-щедрите министерства безспорно е икономическото, което „реализира“ шестцифрени договори. Най-атрактивнитят от тях е отишъл при „България он еър“ – 349 998 лева. Информационна агенция „Фокус“ също е била предпочитан партньор.
Сред най-скромните министерства е здравното, което освен с в. „Стандарт“ работи и с „Бранд ПР“ ЕООД, издаващо икономическо списание и списващо няколко сайта за икономика и регионални общински новини, индиректно свързани със „Стандарт“.
Изнесените данни, резултат от любопитството на депутатите от ГЕРБ, са само малка част от пъзела. За тази година например Министерството на икономиката и енергетиката трябва да раздаде по план едни 8.5 млн. лв. за популяризирането на оперативната програма „Конкурентоспособност“. Така че ще е любопитно поведението на медиите при новото управление.
