Г-н Милков, преди седмица по време на кръгла маса с експерти по проблемите на Корпоративна търговска банка, организирана от в. „БАНКЕРЪ“, направихте една, меко казано, апокалиптична прогноза за последствията от хаоса, в който попадна страната ни в последния месец. Тези дни стана ясно, че е създаден Инициативен комитет, който започва съдебни дела срещу държавата – срещу прокуратурата, следствието, МВР и БНБ за действия и бездействия по отношение на банката. И макар че на този етап имената в този комитет се пазят в тайна, подозираме, че Вие не сте останали безучастен към тази инициатива. Така ли е?
– Не. Не съм участвал в такъв комитет. Както аз самият, така и по-голямата част от моите колеги от отбранителната индустрия са по-големи патриоти от много други, които се пишат такива. Включително и от някои партии, които се обявяват за патриотични. Последното нещо, което бихме предприели поне на този етап, е да започнем да съдим държавата. В същото време обаче разбирам много добре тези, които са започнали такива действия. Нещо повече, дори не изключвам вариант още много хора да стигнат до такъв извод и да предприемат подобни стъпки. В края на краищата белите, които се стоварват върху фирмите от така създалата се ситуация, са невероятни.
Известно е, че преобладаващата част от сметките на предприятията от българската отбранителна индустрия са в Корпоративна банка. А това със сигурност ги поставя в, меко казано, затруднено положение. Как ще се справите с проблема?
– Вече няколко пъти се опитвам да обясня точно в какво е проблемът. Да, ние работим с тази банка и в този момент затрудненията ни са огромни. Що се отнася до това, защо сме избрали именно нея – в отговора няма нито тайна, нито интрига – тя се развиваше по начин, по който ни вършеше работа на нас, и с нея постигнахме едно перфектно сътрудничество. Тя е с добри финансови показатели. Или поне такава беше информацията за нея досега. Вярно е, че Корпоративна банка отпуска ресурса на по-висока цена, но за сметка на това предлага много други допълнителни облекчения. Банковите гаранции се обслужват изключително оперативно, кредитите и кредитните линии също. Има кореспондентски отношения с други банки, включително и на „екзотични места“ по света като Далечния изток, Южна Америка, Африка, а това е изключително важно. С други думи, банката ни помага много. Неведнъж съм казвал, че служителите, които отговарят за кредитирането в КТБ, са толкова подготвени, че спокойно могат да бъдат финансови директори при нас. Те знаят много по-добре дори от самите нас кое и как да се направи. Всичко това за отбранителната индустрия е много сериозен шанс. Част от тези хора са много по-добри професионалисти от много измислени мениджъри, които се навъдиха напоследък. Да не говорим, че те са по-добри дори и от министрите, които се появяват на политическия небосклон, които я имат, я нямат две години стаж в реалната икономика. В нашата индустрия това не е така. Всичките ни мениджъри са с близо 20 години ръководен опит и работата с компетентни партньори е изключително важна. С други думи, ако не се намери някакъв полезен ход за решаването на проблема с тази банка, във всички случаи ще ни затрудни сериозно – нашите предприятия ще са в ситуация да вървим по ръба.
Вие съобщихте един факт, който не е известен за широката аудитория: че клонове на чуждестранни банки у нас се въздържат да поемат обслужването на българските фирми от отбранителната индустрия? Това нормални ограничения ли са, при положение че страната ни е равноправен член на Европейския съюз?!
– Не. Не е нормално. Странното е, че дори заместник-гуверньорът на централната ни банка не знаеше този факт. Подобно „правило“ си е пълна дискриминация. И това се прави съвсем целево. Създават се спънки за определен тип индустрия у нас, а се дават привилегии за конкурентните фирми извън страната ни. Ще дам и пример – една голяма банка, работеща у нас, чиято „майка“ обслужва колегите ни от отбранителната индустрия в собствената си страна, тук ни заяви, че не може да обслужва нас. Парадоксалното е, че за сметка на това някой от собствените й служители не знаят за това ограничение и често ни предлагат банковите си услуги. Но когато ги попитам дали ако поискам да изнеса стока с двойно предназначение за Ирак или Йемен, ще ми осигурят необходимото банкиране, след три дни ми се обаждат и отговорът им е НЕ. А в Европа би трябвало правилата да са едни и същи за всички. Но това са неща, които зависят от нашите управляващи. Защо, когато се дава лиценз на някоя банка за работа у нас, не се поставя условието тя да не дискриминира част от българската икономика, независимо че е с чуждестранен капитал или е дъщерно дружество. Всички би трябвало да работят по българските правила.
Макар че военната ни индустрия никога не е била в светлината на прожекторите, от години се знае, че предприятията, свързани с нея, имаха сериозни финансови затруднения през годините на т. нар. преход. Но се говори, че тази негативна тенденция е овладяна и дори че тя вече стъпва на здрава почва. Вярно ли е?
– Както повечето предприятия у нас, така и тези бяха приватизирани основно през 2001-ва чрез работническо-мениджърска приватизация. За разлика от много други отрасли обаче, в нашите предприятия това се случи точно както трябва. И те започнаха да работят истински. Да сте чули някой от тези мениджърски екипи да е започнал да разпродава на парче, да е разсипал това, което е купил…?! Не, в нашия бранш това не се случи. В същото време на мениджърите никак не им е лесно, но те работят здраво и ги развиват. ВМЗ Сопот остана една от малкото държавни предприятия в този бранш, но дори и то при всичките си проблеми покрай останалите малко потръгна и дори може тази година да излезе на печалба. В нашия сектор се работи здраво. А тази година големите предприятия, които произвеждат боеприпаси и оръжейни системи, имат всички шансове да я завършат с успех. Вече са подписани много сериозни договори, които биха гарантирали над милиард евро оборот от износ. И точно когато се отвари този шанс пред нас, с кризата в банката трудът ни се поставя на карта…?!
Вече сте подписали договори за такива обеми, но имате притеснения, че ще бъдете лишени от финансиране и няма да може да ги изпълните. Това крие ли заплаха не само да не успеете да реализирате тази продукция, но да плащате и допълнителни неустойки?!
– Това е най-опасното в момента. Ставаме жертва на мръсен сценарий. Неустойките са жестоки. Ние работим за отбраната на много страни, а не единствено за тази на България. А там стоката трябва да пристигне точно когато трябва. За такива договори се чака по три-четири години, трябва да се осигурят банкови гаранции, акредитиране, кредитиране от т.н. И точно когато извървяхме целия път – всичко се проваля.
В същото време трудно мога да кажа и го виждам на практика, че някой – най-малко управляващите в нашата любима родина, се интересува от каквато и да било възможност за развитието икономиката ни. А това е най-голямото зло. Омръзнало ми е да повтарям, че България има само един проблем. Той не е дори политически или в здравеопазването, в образованието и каквото още искате – той е най-вече в неработещата икономика. Не мога да разбера кога тези наши политици ще го прозрат. Не работи ли икономиката, няма за никого. Сега всички говорят, че в здравната каса липсват 200-300 милиона. Даже само ние от военната индустрия бихме могли да ги осигурим, ако изпълним тези договори, тъй като щяхме да вкараме в бюджета поне 300-400 милиона.
При положение че имате гарантирани договори за такива огромни суми, каква е причината друга банка да не ви поеме като клиенти?
– Повечето големи банки у нас са с чуждестранен или със смесен капитал, с който не могат да оперират напълно свободно. А малкото останали български банки нямат този потенциал. Освен това – който не е работил с банка, той не знае колко трудно се гради доверие. Там се доказваш както в семейството – с години. Как си, какъв си, колко си надежден. Много трудно може да се отиде в друга банка, която да те приеме и да ти осигури всичко и в необходимите срокове, при положение че при нас става дума за солидни суми.
Ако получа финансиране с три месеца закъснение (а това е минималният срок), тогава вече за какво ще ми е този кредит? Партньорът ми вече ще се е отказал.
С други думи, когато смесим политиката с икономиката, както в този случай, става голяма лошотия.
Връщам се на това, което казахте – че нашите политици не осъзнават, че основната посока в техните действия трябва да бъде динамизирането на икономиката. И тъй като вие освен съпредседател на сдружение „Българска отбранителна индустрия“ сте и заместник- председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, вече имате ли по-конкретна информация кои други браншове освен вашия са най-застрашени от ситуацията с КТБ?
– Директно засегнати, колкото нас, на този етап може и да няма. Но, така или иначе, всички сме свързани. Хората, които започнаха кампанията срещу КТБ, са, меко казано, твърде неграмотни. Те явно не си дават сметка какъв може да бъде ефектът на доминото. Например аз съм поръчал на някакво друго предприятие нещо, което ми е необходимо. За да го произведе, то тегли някакви кредити. Аз обаче вече не съм в състояние да му го платя, то пък не може да се разплати със своя доставчик и в крайна сметка всички потъваме.
От всичко казано дотук, даже без да сме почитатели на теорията на конспирацията, не можем да подминем слуховете, че някой се опитва да сложи ръка на предприятията именно от вашата индустрия. Имате ли Вие и колегите Ви такива подозрения?
– Ако в това има и грам истина, тези хора са истински глупаци. В нашата индустрия е, меко казано, зловредно да се намесят хора, които нищо не разбират от нея. А камо ли пък такива, които нямат и понятие от икономика. Ако едно предприятие бъде съсипано, като му се попречи да изпълни договори и задлъжнее към банки, то после на кого ще трябва…?! В нашия бранш няма златни активи, ние не сме седнали върху нефтени кладенци? Някой си прави много грешни сметки.
С други думи, казвате, че в подобна ситуация лакомията поглъща разума?
– Да, точно така.
В началото на миналата година Вие – като съпредседател на сдружение „Българска отбранителна индустрия“, призовахте предишния кабинет за повече държавна подкрепа (по-конкретно за данъчни облекчения при нововъведения или за повече поръчки за българската армия). Тогава това така и не се случи. Очевидно тази тема не попадна във вниманието и на сегашното правителство. Очаквате ли следващото все пак най-сетне да ви обърне повече внимание, тъй като е безспорен фактът, че тази индустрия е реално най-българската, доколкото в нея няма чуждестранни капитали?
– Нашата асоциация скоро ще направи кръгла годишнина (десет години). В устава ни е записано, че целта на създаването й е да се чуе гласът на българската отбранителна индустрия. Това, което успяхме да постигнем досега, е да създадем някакви документи, чрез които държавата – ако не ни помага, то поне да не ни пречи. Слава Богу, в последните няколко години не можем да кажем, че сме се сблъсквали с такива случаи. Но да очакваме, че тя ще се ангажира с проблемите – очевидно сме имали някаква илюзия и тя вече се е поизпарила.
Писахме една стратегия при предното правителство. Приеха я точка по точка. Но всичко се забрави. Отбраната на България не бива да се занемарява, а ние сме част от нейното богатство. Имаме фирми, в които за нея може да се поръча всичко. Напомняте, че сме поискали данъчни облекчения. Това се прави в цял свят. Защо и у нас да не може? Защо сме оставени сами да се борим на чуждестранните пазари, при положение че държавата може да ни помогне? Но, както вече казах, ние се справяме и без нея. Твърдо мога да кажа, че тя не стои зад нас. Правят се плахи опити от нашите военни аташета нещо да съдействат, но това пък било “ конфликт на интереси“. Какъв конфликт на интереси е да помогнеш на една българска фирма…?!
С други думи, това, което сте постигнали до този момент, е станало по-скоро въпреки държавата?
– Да. На международните пазари ние отиваме и се борим с някоя фирма от Франция например, която, първо, е десетократно по-голяма от нас, но на всичко отгоре и френската държава стои зад нея. А зад нас – никой…Това, че оцеляваме и имаме свое място на пазарите, е неимоверен успех и аз отдавам дължимото на всички мои колеги, които полагат невероятни старания и професионализъм това да се случи.
Бизнесът избягва да демонстрира политически пристрастия, но със сигурност е най-заинтересован от това, кой и как ще го управлява. Какво очаквате от политиците след предстоящите избори?
– Честно казано, аз съм песимист. Ние се опитваме чрез Асоциацията на индустриалния капитал да повлияем върху икономическите програми на партиите. Даже на предните избори бяхме направили една стратегия за развитие на икономиката, в която дадохме мненията за всички сектори на икономиката. За нас партията (независимо лява, дясна или каквато и да била), която ги приеме в програмата си и ги постави като задачи за изпълнение – тя е партията, която трябва да управлява България.
Вие, медиите, също трябва да притискате всички, които искат да управляват. Питайте ги кой и как ще постигне подобряване на благосъстоянието на българина. Но искайте конкретни отговори, а не само отговори по посока на луната. Благосъстояние се вдига с ръст на БВП. По какъв начин ще го направят? Първо това да изяснят и едва тогава да говорят за нови работни места, за регионална политика и преодоляване на демографската криза.
Ние ги питаме, но те пропускат да ни отговорят.
– А аз мисля, че това е основното. И то сега. Не кой с кого щял да се коалира. Ако те работят добре, това въобще не ме интересува. Навремето питахме Станишев: как ще създаде 250 000 работни места, ако не вдигне БВП двойно? Отговор не получихме. Но всички знаем, че годишният му ръст е около 1 процент. Как тогава да бъдат решени всички тези национални задачи?
Всички политици играят театър, като уж „изслушват“ различни граждански организации?
– Тук точната дума е „за парлама“ .
Като анализирате ситуацията у нас, виждате ли някакъв шанс бъдещите управляващи да намерят верния път и да стъпят на здрава почва, за да спрем това „търкаляне по склона“ към пропастта?
– Вижте сега, това е за тяхна сметка. Лошото е, че потърпевшите сме ние. Аз много се зарадвах на това, което направихме заедно работодателските организации и синдикатите. Започнахме да разбираме, че между нас няма противоречия. Говоря специално за българските фирми. Не говоря за чуждестранните, там вече има други неща. Те влизат у нас с други задачи, другаде се изнася печалбата им. И за това държавата също нехае. Но при нас всичко е пределно ясно и затова синдикатите работят добре с нас. Те разбират много добре, че има ли пари при нас, ние ще ги дадем на хората. Работим в една посока. Хубаво е и политиците да го схванат.
Намирате ли поне малък повод за оптимизъм?
– Оптимизмът ми се простира само дотам, че след влизането в ЕС може и да не сме имали толкова икономически ползи, колкото сме могли да получим (което също е сериозен пропуск, да не го наричам престъпление), но все пак с влизането ни там ни караха да работим по нови правила и да се научим да ги спазваме. Не можем да отречем, че с годините понамаля това влияние на политиката върху икономиката. И ако тази тенденция се запази, наистина имаме повод за оптимизъм. Колкото по-малко политика в икономиката, толкова по-добре.
