Политическата криза уби в зародиш дори плахите напъни за пенсионна реформа. Въпреки че парламентарната Комисия по труда и социалната политика одобри на първо четене промените в Кодекса за социално осигуряване, с които се удължава с три години гратисният период за ранно пенсиониране на миньорите и металурзите, въпросният законопроект засега ще изчака в кулоарите на неработещия парламент. Така пенсионното колело ще се завърти от 1 януари 2015-а за 100 хил. души, работещи в първа и втора категория труд. Те ще трябва да преживеят по още шест кошмарни месеца в мините или леярните, а за награда ще получат жълти стотинки без потупване по рамото. Според действащото сега законодателство правото на ранно пенсиониране за тежките професии се получава след 10 години работа при условията на първа категория труд и 15 години за втора. Съответно се искат навършени 47 години за жените и 52 години за мъжете в първа категория и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Депутатите от левицата Мая Манолова и Страхил Ангелов инициираха промените, с които въпросните работници трябваше да получат картбланш да подават заявленията си за ранно пенсиониране до 2017-а при същите условия. Но дори частичното за тях облекчение по обективни причини не се случи и възрастта им ще започне да расте с по шест месеца годишно, както е и при „леките“ категории.
От своя страна сметките на минните специалисти, пилотите, работещите в АЕЦ и други в професионалните фондове трябваше да се прехвърлят в Националния осигурителен институт. Планираше се там те да се допълнят през следващите три години до общо 187 млн. лв., за да се получат що-годе адекватни пенсии. Това обаче не стана и категорийните работници останаха между двата стола. По наредбите на осигурителния кодекс се предвиждаше от 1 януари 2015-а ранните им пенсии изцяло да се плащат от частните професионални фондове. Проблемът е, че парите в индивидуалните партиди са твърде малко, тъй като въпросните „касички“ съществуват едва от 2001-а.
Другият парадокс е, че много хора изобщо не са внасяли в частните фондове, защото работят отпреди 2000 г. и социалните им осигуровки впоследствие са продължили да влизат „по инерция“ директно в НОИ. Въпреки това в социалноосигурителния кодекс нито един текст не регламентира кой точно ще им изплаща пенсията. Догодина се очаква близо 2000 души от първа и втора категория труд да окачат кирките и чуковете на стената. Над 60% от тях нямат средства при „частниците“ и се чудят дали изобщо ще видят някакви пари. От Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване мотивирано предложиха до 2022-а фондовете да плащат само част от „тежката“ пенсия, а останалият дял да се поема от НОИ, докато сметките се балансират. Но и този модел ще чака „умните глави“ от следващия парламент. Междувременно изстрадалите „каторжници“ от първа и втора категория труд ще се задоволят средно с около 332 лв. пенсия на месец. И може би ще си блъскат главите в стената с въпроса – защо са се бъхтали като луди?
