Страховете за руско участие във войната в Източна Украйна се засилват. В Киев отново се опасяват, че Москва ще се намеси в конфликта с бойна сила, за да промени статуквото, което вече сериозно се променя в полза на новата власт в бившата съветска република. Лидерите на Русия отвръщат на изявленията от Киев с обвинения за зачестили провокации от украинска страна. По всичко изглежда, че външнополитическите маневри на Русия в последните месеци дават резултат. Западът не се осмели да размаха по-сериозно пръст на Кремъл, а ратификацията на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС за момента не тревожи Москва.
Киев категорично отрича войските му, пратени срещу сепаратистите в Източна Украйна, да са замесени в неотдавнашния „обстрел на руски градове“, накарал висши руски политици да предлагат „точкови удари“ по украинска територия. Според украинците обстрелът е започнат от проруските отцепници, за да накарат Кремъл открито да влезе във война с Киев. Междувременно украинският президент Петро Порошенко все по-често твърди, че срещу командваната от него армия се използва нова руска система за залпов огън, а в сраженията участват руски кадрови офицери.
На този взривоопасен фон дойде новината за третата вълна санкции срещу Русия. Наказанията, наложени на Москва от администрацията на президента Барак Обама и засягащи „Роснефт“ и други важни фирми, целят да изцедят силите на вече изпитващата затруднения руска икономика и финансова система. Те обаче далеч няма да попречат на международните бизнес връзки, нито ще блокират сделките с цели сектори на руската икономика. Ежедневните отношения между компаниите и съвместните им проекти се запазват.
Налагането на санкциите все пак показва засилващото се недоволство на САЩ и европейските им съюзници от конфликта в Източна Украйна и провала на краткото прекратяване на огъня. Западът обвинява Русия, че тайно оказва значителна подкрепа на сепаратистите. По-скромните санкции, приети от ЕС, намаляват европейските инвестиции в страната и подготвят обстановката за възможни по-нататъшни действия през идните седмици. На срещата си в Брюксел лидерите на Стария континент отказаха да приемат аналог на американските мерки и предпочетоха по-умерен план, блокиращ заемите за развитие за Русия. Това подсказва наличието на нарастващи различия в реакцията на кризата в Украйна и може да намали ефекта от американските санкции, отбелязват наблюдатели. И двете страни обаче подчертаха, че са солидарни по основните искания – Москва да спре потока от бойци и оръжие през границата с Украйна, да подкрепи прекратяването на огъня и да улесни освобождаването на заложниците, задържани от проруските сепаратисти.
Анатоли Стайков
