Депутатите от ГЕРБ и ДПС приеха на първо четене в сряда (16 юли) спорните поправки в Наказателния кодекс, които налагат невиждана досега цензура под благовидния предлог, че тя е нужна за защита на банките. Законопроектът предвижда от две до пет години затвор за всеки, разпространил каквато и да било информация за банка или финансова институция, от която може да предизвика „смут и страх“ у населението.
Деветдесет депутати от двете партии одобриха законопроекта, без да се притесняват, че в текста няма никаква яснота какво е паника или смут, нито кой ще прави преценката дали те са възможни и как са възникнали. Направиха го напук на общественото мнение и на становищата на юристите, които вкупом им обясняваха, че не трябва да се утвърждава такъв текст или поне не по този начин да се търси противодействие срещу злонамерени действия. Те обаче го гласуваха и съвсем ясно демонстрираха, че изобщо не им пука какво мислят хората.
Единственото „шекерче“ за електората беше обещанието, че свърхкалпавият законопроект, сътворен от незнайни „специалисти“ по Наказателно право в Българската народна банка (БНБ), ще бъде преработен между първо и второ четене. Но така и не бе обяснено кому беше нужно тогава той изобщо да бъде вкарван за гласуване в този вид.
„Параграф 22“ вече написа какво всъщност се предлага: в НК се въвеждат два нови престъпни състава, чиято цел, според председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев , е да се парира възможността да се извършват чисто криминални атаки срещу банки, на каквато стана жертва Първа инвестиционна банка (ПИБ) преди няколко седмици. Новите текстове предвиждат до 5 години затвор за всеки, който разпространи заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на паника в населението. А ако от деянието се причинени и значителни вреди, наказанието се качва до 10 години затвор плюс глоба до 10 000 лева.
Дори от първия прочит на текста се набиват на око чисто юридическите му слабости. Неяснотите са страшно много:
какво е паника;
кой ще преценява наличието й ;
какво значи „други сведения“;
ще се носи ли отговорност за разпространяване на твърдения, които впоследствие се окажат верни;
защо към банките са пришити и другите финансови институции и всички те ли ще бъдат под тази особена защита?
Всъщност най-страшното е, че с така предложените текстове може да се стигне до обвинения в престъпление и за изнесена вярна информация за незаконна практика на банка. Ако някое „светило“ в прокуратурата реши, че едно просто оплакване в интернет как банка вдига лихвите по кредити в нарушение на правилата, може да паникьоса някоя баба, авторът веднага ще си осигури топло място в ареста. Стотиците ужилени от незаконни практики на фирми за бързи кредити с огромни лихви също ще трябва да мълчат, за да не влязат в затвора – това са финансови институции, които също попадат под закрилата на новите текстове в НК. А журналистическите разследвания за отпуснати необезпечени кредити или раздадени милиони на свързани лица и фирми просто ще останат в миналото.
Проблемът на тези промени в НК е, че никой в държавата не вярва, че те се правят с добри намерения. „В разгара на тази криза за една българска банка, предизвикана от неверни слухове, които всяха паника, БНБ, за да осъществи превенция, внесе това предложение. Внесох този текст по молба на БНБ. Текстът трябва да бъде променен, специалистите работят по тази тема. Мисля, че до второ четене ще има приемлив текст и няма да се засяга свободата на словото“, обеща депутатът от ДПС Йордан Цонев. Само че няма нормален човек, който да не се тревожи каква друга глупост ще сътворят преди второто четене депутатите. Те вече са доказали, че са способни на чудеса – достатъчно е да припомним само мораторуима върху сделките със земя, с който разсмяха цяла Европа.
Най-интригуващото в цялата тази драматургия обаче е какво стои зад вълнуващото единомислие между ДПС и ГЕРБ, демонстрирано с общата им подкрепата за промяната в закона. Отдавна вече никой не вярва, че политическите сили са способни да правят каквото и да било само „на ползу роду“ или за доброто на гражданите, на банките или на който и да било друг. Ако беше така, щяхме да имаме все някаква държава вместо това бунище, което в момента обитаваме. Така че подозрението, че зад всичко това стоят едни чисто икономически интереси и те вече са парцелирани, както и че са разпределени властовите роли в следващото управление, си е съвсем основателно.
Законопроектът за изменение в НК всъщност може да се приеме като „лакмус“ за това, дали ще мине и още по-спорният „специален“ закон за окончателното бастистване на Корпоративна търговска банка. По всичко изглежда, че ще може да се събере мнозинство и за него.
Катарзис
Само един ден след като гласуваха за приемане на законовото недоносче и попаднаха под масирания залп на медиите, депутатите от ГЕРБ преживяха поредния си “катарзис” и се завъртяха на 180 градуса: “Извинявам се, че моите депутати подкрепиха поправките в Наказателния кодекс, които криминализират всяването на смут и страх в банковата система”, обяви публично Бойко Борисов и се закле, че по никакъв начин “неговите” няма да подкрепят на второ четене такъв законопроект. Пък то нямало да има и парламент, така че едва ли не проблемът щял да се реши от само себе си. Само за сведение на г-н Борисов, ако и той, и “неговите” вършеха такава калпава работа в частна фирма, отдавна да са уволнени. Но в парламента явно всичко може…
