Кой е най-важният закон, който 42-ото Народно събрание прие? Законът за Министерството на вътрешните работи, измененията и допълненията на Закона за насърчаване на заетостта или Закона за военноинвалидите и военнопострадалите? Едва ли. Но ако питате управляващите от БСП и ДПС, ще кажат, че всеки приет от тях норматив е плод на къртовски труд, на десетки часове обсъждане в работните групи, дълги дебати в пленарната зала и какво ли още не… И че в крайна сметка е в името единствено на просперитета на българските граждани.
Това досущ напомня историята на скалъпения Изборен кодекс, който заместник-председателят на парламента Мая Манолова разработваше повече от половин година. В крайна сметка се оказа, че и този закон, въпреки предварителни хвалби на Манолова, не е толкова брилянтен, колкото и на нея самата й се искаше. А, докато „червеното острие“ влизаше в парламента през задния вход и бе освирквана от суверена по време на протестите, обещаваше, че желанията на обществото за по-голяма представителност ще залегнат в закона. Гаранция, която остана само на думи.
Междувременно пък управляващи и опозиция повече от година не спират да сипят обвинения едни към други и всеки казва, че другите са виновни. Така както се случи и в сряда (16 юли), когато след парламентарното заседание от ГЕРБ заявиха, че няма да подкрепят предложените от правителството параметри по актуализацията на държавния бюджет. А парламентът в четвъртък отново се превърна не в място за законодателна дейност, а в изискано кафене, в което депутатите сърбат кофеиновата напитка на народни цени, без да работят, защото кворум нямаше. Което за сетен път показа, че никой не поема отговорност, а всеки само клевети другия, досущ като в махленска свада, в която обществото се залисва и почти забравя с какви лъжливи обещания са дошли на власт поредните управляващи.
В програмата на БСП преди малко повече от година бе обявено, че приоритети ще бъдат реиндустриализацията на страната, ограничаване на монополите, засилване на контрола върху финансовия капитал, добавянето на 250 хил. работни места в икономиката, промени в енергетиката, инфраструктурата, здравеопазването, образованието, провеждането на пенсионна реформа и т.н., и т.н. Но какво свършиха управляващите?
Платформата с политическите обещания на социалистите бе „захвърлена в кошчето“ непосредствено след изборите миналата година. А от дистанцията на времето днес може да се каже, че списъкът с приоритетите си замина така както Сергей Станишев за Европейския парламент.
Хубаво е обаче да се отбележат и положителните неща, които се случиха по време на 42-я български парламент. За да не докараме обществото до самозапалвания, каквито примери имаше по време на кабинета „Борисов“, ще се наложи да изброим няколко примера. Пък и стига с този негативизъм!
Приет бе Законът за професионално образование и обучение, или т.нар дуална система, с което се цели обвързването на образованието с икономиката и осигуряването на кадри за икономиката и работа на младите.
Спорно е колко положителни са измененията в Закона за автомобилните превози, който обхваща таксиметровите шофьори. Но е факт, че ако нормативът не бе влязъл в действие, всички автомобили над 10-годишна възраст нямаше да могат да бъдат използвани като таксита. Сега техният живот се удължи с пет лета и вече е 15 години. Това, от една страна, позволява на таксиметровите шофьори да работят няколко години повече със същия автомобил, но от друга, ще се отрази на удобството на клиентите. Най-ползотворно обаче това ще се отрази на управляващите, които щом не отнеха хляба на една част от хората, ще разчитат те да им се отблагодарят с пусната бюлетина в урната на изборите.
Отметка сложиха народните представители и върху Закона за защита на растенията, който ако не бе приет, щеше да донесе санкции за България от Европейската комисия. Промени бяха въведени и в Закона за насърчаване на заетостта, с които се позволи разкриването на нови работни места за младежи до 29-годишна възраст. С този норматив България успя да усвои 100 млн. евро от европейските средства, като държавата поема част от осигуровките и заплата за наставник на наетия служител. Като плюс може да се отчете още възможността от тази година хората с доходи до минималната работна заплата да си получават в началото на 2015 г. обратно плоския данък.
Все пак кабинетът „Орешарски“ стъпи накриво още в самото начало на своя живот, след като през юли миналата година парламентът прие промени в Закона за ДАНС, чиято цел бе Делян Пеевски от ДПС да стане шеф на агенцията.
Друга „черна“ точка за управляващите е криенето на параметрите по договорите за проекта „Южен поток“.
Важните въпроси, които стоят на дневен ред в сферата на образованието, здравеопазването, енергетиката и др., са отложени поради явната липса и желание за това и отстъпват пред кафепиенето. А оправданието – „време за реформи не остана“ е изключително изгодно.
На ход е следващото парламентарно мнозинство.
Анкета на в. “БАНКЕРЪ”
Кои важни закони няма да приеме 42-то Народно събрание
Корнелия Нинова, БСП, председател на Комисията по труда и социалната политика: Социални пакети остават неприети
Законът за здравето, който урежда здравната карта в страната, т.е. разположението на болниците и електронната здравна карта на всеки пациент, ще остане неприет. Това обхваща почти цялата здравна реформа, но нормативът няма да бъде приет, защото няма време. Това е тежък и голям закон, за който се изисква голяма дискусия. На второ място остават всички закони, които биха уредили пенсионната реформа. Става въпрос за стажа и възрастта за пенсиониране и категорийните работници. Бяхме предвидили до края на годината да имаме съгласие между всички политически партии и да предприемем стъпки за новата пенсионна реформа, но това остава несвършено. Законът за селскостопанската академия, който предвижда автономията й, финансова децентрализация и избор на ръководство на демократичен принцип, както и Законът за опазване на земеделските земи, който е за облекчаване на административните процедури за промяна на земеделска земя за инвестиционни проекти, също са важни, но време за тяхното приемане просто няма да има. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, с който се урежда сериозна защита на биопродуктите и биопроизводството, също няма да бъде разгледан.
Камен Костадинов, ДПС, председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения: Има закони, които не бива да са поле на политическо противопоставяне
Всеки от нас има ресор, който наблюдава. Мога да кажа, че има три-четири изключително важни закона, които е очевидно, че няма да бъдат приети като Закона за електронните съобщения и Закона за гражданското въздухоплаване. Това ще доведе до негативни последици, които не бих могъл да измеря в момента. Но това са важни закони, по които България е поела интеграционни ангажименти, които не би следвало да бъдат поле на политическо противопоставяне.
Лиляна Павлова, ГЕРБ: Батакът е навсякъде
Настоящият кабинет очевидно няма да приеме Закона за устройство на територията. Много се радвам за това, защото той е лобистки, а трябва да има ясна политика за устройство на територията. Второто много важно нещо е съсипаното черноморско крайбрежие. По тези теми трябва да има дългосрочна политика, а сега трябва да спасим бизнеса и държавата. Строителният бранш не работи, защото няма пари, няма плащания и ще фалира. Това са по-важните теми от гледна точка на регионална политика, инфраструктура, строителство и т.н.. Няма ресор, в който да не са забатачени нещата. Всички сектори в регионалното развитие – строителство и инфраструктура проектите са спрени, закъсняват или са загубени или пък предстои да бъдат загубени пари. Във ВиК сектора също е пълен провал. Трябваше да се приеме Закон за водите и да има окрупняване на сектора. Програмата за енергийна ефективност също е абсолютен провал, защото има две сгради, които се правят, а бяха обещани шейсет.
Волен Сидеров, „Атака“: – По телефона не е удобно…
Румен Йончев, независим депутат и член на „България без цензура“: Най-важен е законът „Чисти ръце“
Най-важен е законът „Чисти ръце“. Народното представителство така и не успя да се запознае с чистотата на политическата класа и за съжаление не направи нищо в тази посока. Втората много важна тема, която не влезе до края на живота на това Народно събрание, е за частните съдебни изпълнители. Въпрос, който засяга съдбата на стотици хиляди български граждани, които са поставяни до стената от частни съдебни изпълнители с огромни задължения и такси. Ние внесохме редица предложения за промени и в Гражданския процесуален кодекс, но те не бяха погледнати и вкарани в дневния ред. За съжаление няма да има време и за предложението да влезе в дневния ред темата за доклада на правителството за приоритетите на следващия период на председателство на ЕС. Оставяме едно служебно правителство без парламентарно приети приоритети, което не е добре. Има доста закони в сферата на земеделието, които трябваше да бъдат гледани и гласувани, преди всичко за опазване на земеделската продукция, така че има много несвършена работа. Това събрание бе избрано за четири години, но ще работи година и половина. Нормално е да не свърши всичко, но беше нужно да се заложат приоритети.
