Предложената от БНБ нова разпоредба в Наказателния кодекс (НК), с която да бъде криминализирано разпространяването на паническа информация за банките, изглежда, бе затворена в чекмеджето, въпреки първоначалната подкрепа за нея от ГЕРБ и ДПС. Внесеният в Народното събрание от Йордан Цонев текст беше одобрен от парламентарната правна комисия в началото на юли. Депутатите от БСП също не бяха против него, но все пак гласуваха с „въздържал се“. В последната седмица опасенията, че в него има силен цензурен елемент, надделяват, въпреки че наред с това повечето юристи не отричат нуждата от подобен наказателен състав. В резултат законопроектът не беше включен в парламентарната програма за тази седмица. В сряда (9 юли)с категорична и единодушна декларация против предложената редакция на разпоредбата излезе Съюзът на издателите в България (СИБ).
„Предложените от БНБ и подкрепени от политическите партии ДПС и ГЕРБ текстове за наказателна отговорност от страна на журналисти и медии, които разпространяват информация за финансови институции, която може да доведе до тяхната дестабилизация, по същество представлява налагане на абсолютна цензура върху публикуването на финансови новини. Така например медиите не би следвало да публикуват новината, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, защото това може да всее паника у населението. Това обаче е грубо погазване на свободата на словото, независимостта на медиите, правото на гражданите да получават информация, което от своя страна ще доведе до разцвет на тиражирането на слухове. СИБ своевременно ще се обърне към всички европейски институции и световните и европейските медийни организации, в които членува, за да търси подкрепата им за недопускане на цензура в една демократична държава“, се казва в декларацията. В добавка издателският съюз призова политическите сили да преразгледат подкрепата си за законопроекта, а ако той все пак бъде гласуван, президентът да му наложи вето, което вероятно ще бъде обсъждано от следващото Народно събрание.
Ситуацията беше отиграна светкавично от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който даде заден ход, като се позова на атаките срещу партията му от червения депутат Румен Гечев във връзка с дебата за актуализацията на бюджета. Борисов продължава обаче да създава впечатлението, че играе двойна игра, тъй като именно той попита откъде ще дойдат парите за попълване на „дупката“ в капитала на Корпоративна търговска банка. На практика експремиерът продължи да прави панически изказвания, внушавайки, че бюджетният резерв ще потъне в нея, в резултат на което държавата ще остане без никаква защита, а поколения българи ще бъдат задължени „с още 5 млрд. лева“. В крайна сметка стана ясно, че Борисов се притеснява не толкова от фалита на държавата, а от това той да не се случи след евентуалното му връщане на власт през есента. Прави впечатление и друго – лидерът на ГЕРБ насочва удара неизменно срещу КТБ, въпреки че поисканата от кабинета и одобрена от Европейската комисия схема за предоставяне на ликвидност на стойност 3.3 млрд. лв. е изрично предвидена за всички банки.
С оглед на очакваната оставка на кабинета изобщо не е ясно дали и кога ще бъде внесен за обсъждане коригиран вариант на предложения вече текст за защита от банкова паника. Да припомним какво гласи той: „В Глава шеста, раздел IV от НК, озаглавен „Престъпления против паричната и кредитна система“, се създава нов чл. 252а. Според първата му алинея: „който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години“. Втората въвежда квалифициран състав, според който: „когато с дейността по ал. 1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до десет хиляди лева“.
Предложения за корекции в текста вече даде Върховният касационен съд чрез заместник-председателката си Павлина Панова. Тя окачестви инициативата на БНБ и внасянето на проекта в Народното събрание като навременна и бърза реакция, заслужаваща адмирации. Но предложи – с довода за защита на свободата на словото в наказателния състав да бъде въведено изискване за специална цел – причиняване на вреда или получаване на облага, като деянието да е само при пряк, но не и евентуален умисъл. На практика става въпрос за силно стеснение на приложното поле на разпоредбата, тъй като доказването на специалната цел е голяма мъка за родните магистрати. Паралелно с дебата за наказателния текст Димитър Лазаров от ГЕРБ предложи съставът на новия чл. 252а да се добави към списъка на престъпленията, които са предпоставка да започне процедура по гражданска конфискация по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество.
