След като стана ясно, че дните на кабинета „Орешарски“ вече са преброени, упоритостта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да натиска надолу цените в енергетиката изведнъж се сломи. В началото на седмицата регулаторът се произнесе по новите тарифи на енергоносителите, които влязоха в сила от 1 юли, и решенията определено предизвикаха сериозна изненада.
За разлика от предварително анонсираното четвърто поред „политическо“ поевтиняване на тока за бита с близо процент се оказа, че цените за абонатите на електроразпределенията ще скочат. Потребителите на ЧЕЗ вече плащат 2.78% повече (0.15365 лв. без ДДС) за киловатчас дневна и с 2.22% отгоре (0.08697 лв) за киловатчас нощна енергия. Клиентите на ЕВН бяха „зарадвани“ с поскъпване от 0.64% на дневния ток (0.15425 лв.) и 0.22 на сто (0.08695 лв.) за нощния. За абонатите на „Енерго Про“ пък дневната тарифа скочи с 2.5% (до 0.16356 лв.) за киловатчас, а нощната с 1.01% (до 0.08951 лв.) за киловатчас.
Идеята е
да се осигурят свежи средства в системата,
които ще дойдат от крайните потребители. От тях обаче няма да се облагодетелстват ЕРП-тата, тъй като в същото време се намалява цената за пренос и достъп през мрежите им от 34.48 на 23.71 лв. на мегаватчас , а маржът на крайните снабдители се свива от 3 до 2.28 лв. за мегаватчас. Целта на цялата тази финансова еквилибристика всъщност е да се закрепи финансовото положение на Националната електрическа компания (НЕК). Или, както се изрази образно членът на енергийния регулатор Еленко Божков, да й се даде хапче. Миналата седмица от ДКЕВР най-накрая изплюха камъчето и обявиха, че в държавната компания зее финансова дупка за 2.9 млрд. лева. От тях 1.5 млрд. лв. са именно от невъзстановени разходи за закупуване на електроенергия, които няма откъде да се изплатят и трябва да бъдат включени в сметките на потребителите. Което на практика вече започна с решения от изминалата седмица.
Енергията, продавана от НЕК, вече нарасна от 100.43 на 114.10 лв. за мегаватчас. Цената за пренос и достъп до електропреносната мрежа също се увеличи – от 6.91 на 7.98 лв. за мегаватчас. По този начин ще бъдат компенсирани 998.8 млн. лв. от въпросните 1.5 млрд. лв. през следващите пет години, като ДКЕВР дори е изготвила
специален погасителен план
за това. Сега ще бъдат прихванати 269.3 млн. лева, догодина ще се „отчислят“ още 247.754 млн. лв., а през 2016-а, 2017-а и 2018-а ще се компенсират по 160.582 млн. лева. Висящи обаче остават едни над 495 млн. лв. и енергийният регулатор очевидно ще ги „намери“ с още едно или няколко увеличения на цената на тока в следващите месеци или години. Такава е голата истина, кой каквито и приказки за поевтиняване и социална загриженост да приказваше. Нещо повече, и тези сметки няма да излязат, ако държавната комисия не успее да се договори с американските собственици на централите ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“ за намаление на цените на енергията, произведена от техните мощности, която се изкупува по дългосрочни договори.
Тарифите на частните централи най-накрая бяха обявени официално и те наистина са стряскащи. За всеки мегаватчас „Марица-изток 1“ получава от НЕК 190.7 лв., а „Марица-изток 3“ – 128.44 лв., при положение че пазарната цена е около 80 лв. за мегаватчас. Надеждите на ДКЕВР са след разговори тези тарифи да паднат съответно до 90.35 и 70.88 лв. за мегаватчас и блокове от ТЕЦ-овете да излязат на свободния пазар на електроенергия. В случай че исканото от комисията намаление бъде постигнато, разходите на НЕК ще намалеят с 424 млн. лв. за следващия ценови период. Общо за целия срок на действие на контрактите положителният ефект от изменението ще е 5.4 млрд. лв. (ТЕЦ „Марица-изток 1“ – 3.5 млрд. лв., ТЕЦ „Марица-изток 3“ – 1.8 млрд. лв.)
От ТЕЦ „Марица-изток 3“ вече заявиха, че ако България иска да прекрати договорите, трябва да плати над 600 млн. евро – цената на направените до момента инвестиции в централата. Така че задачата съвсем не е лесна за решаване. Но дори и да бъде постигнат благоприятен изход по този казус, остава отворен въпросът с изкупуването на
електроенергията от зелените централи
които формират 30% от разходите в цената за регулирания пазар.
НЕК и ДКЕВР обаче имат своя рецепта и за тази болежка. В парламента вече е внесен проект за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, който предвижда по преценка на енергийния регулатор да се купува само част от скъпата зелена енергия на преференциална цена. Другият превантивен ход е свързан със започналия да работи ефективно от 1 юни балансиращ пазар за производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници. Това е механизмът, чрез който „зелените централи“ поемат разходите в електроенергийната система, породени от непостоянното им производство (свързано с метеорологичните прогнози), и така директно спестяват разходите на обществото. Според Българската фотоволтаична асоциация от средата на юни НЕК еднолично и в нарушение на правилата за търговията с електрическа енергия, приети от ДКЕВР, вече е започнала да коригира подадените от производителите на екоток и от координаторите на балансиращи групи прогнозни почасови графици. Целта отново е ясна – да се намали производството на електроенергия от възобновяеми източници за сметка на конвенционалните. Само че от фотоволтаичната асоциация смятат, че тези действия на държавната компания дават пазарно
предимство за определени търговски участници
част от които са свързани с нея лица и нарушават конкуренцията на пазара.
„В случаите, когато прогнозите на крайните снабдители от нуждата от електроенергия са по-малки от прогнозата на производителите, НЕК определя почасовите количества за всеки отделен ден, за всяка от производствените централи при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати. С цел да не бъде упрекната, че защитава един или друг производител, НЕК ограничава равнопоставено производителите, включително и производството от собствените си централи. Смятаме, че претенциите на определени производители целят единствено да се компрометира балансиращият пазар с цел неспазване на правилата за търговия, което ще бъде в ущърб на обществото“, реагираха незабавно от ДКЕВР. Недоволен от решенията й обаче се оказа и бизнесът. От Федерацията на индустриалните потребители на ток прогнозираха свиване на потреблението. „Ще излезем на протест. В момента обсъждаме позицията си с компаниите“, заяви председателят й Константин Стаменов. От Българската стопанска камара пък прогнозираха срив в износа.
*Средно за страната цената на топлинната енергия се повиши с 2.6% от 1 юли. За София поскъпването е 5.9 процента. За клиентите на „ЕВН Топлофикация“ в Пловдив тарифата скочи с 5.1%, във Варна цените на топлата вода и парното се покачиха с 5.5%, във Велико Търново – с 4.5%, в Разград – с 3.7 процента. За клиентите на „Топлофикация Русе“ увеличението е 9.8%, а за „Топлофикация Габрово“ – 7.2 процента.
Има и градове, в които топлоенергията поевтиня: в Плевен с 2%, в Бургас с 0,1%, в Перник с 11.7%, в Сливен с 3.6 на сто. Интересното е, че всички тези дружества са собственост на енергийния бос Христо Ковачки.
*Цената на природния газ от 1 юли 2014-а вече е 601.69 лв. за 1000 куб. м без акциз и ДДС, което е намаление с 1.81% спрямо предишната цена на горивото. В своето ценово заявление „Булгаргаз“ бе предложила тарифата за третото тримесечие да се запази на сегашното ниво в размер на 612.80 лв. за 1000 куб. м без акциз и ДДС.
*ДКЕВР прие предложението на Електроенергийния системен оператор за нулеви мощности, които могат да бъдат присъединявани към преносната и разпределителната мрежа за следващия регулаторен период.
Причината е, че е изпълнена поетата индикативна цел делът на възобновяемите енергийни източници да е 16% от брутното потребление на електроенергия в страната до 2020 година. По последни данни на Националния статистически институт този дял е 16.4 на сто. Решението не се отнася за малките мощности (вятър и слънце до 200 киловата, а вода и биомаса до 1500 киловата).
