Делото на живота на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – „Килърите“, взе да се разсъхва, след като във вторник (1 юли) Варненският апелативен съд (ВАС) пусна на свобода двама от подсъдимите. Хижарят Райчо Стойнев бе пуснат срещу 1000 лв. гаранция, а бившият полицай от Велико Търново Петър Атмаджов – срещу подписка, съобщиха от пресслужбата на съда.
Решенията на втората съдебна инстанция са напълно закономерни с оглед на това, че на 27 февруари тази година апелативният съд отмени присъдата на Стойнев, издадена от Шуменския окръжен съд (ШОС). Както е известно, в края на 2012 г. съдия Димчо Луков от ШОС даде доживотна присъда без право на замяна на Петър Стоянов-Сумиста, Георги Вълев и Васил Костов-Васко Кеца за поръчка, организация и убийствата на Борислав Георгиев, дясна ръка на енергийния бос Христо Ковачки, шуменския бизнесмен Румен Рачев и търновския адвокат Петър Лупов. Тогава Янко Попов-Туцо получи 17 години затвор за убийството на Румен Рачев, а хижарят Райчо Стойнев – две години по-малко. Що се отнася до бившия полицай Атмаджов, посочен за член на групата, той се отърва само с четири години затвор заради побой над либийски гражданин и за незаконно притежание на оръжие.
През февруари тази година Варненският апелативен съд отмени 15-годишната присъда на хижаря в частта, с която той беше признат от ШОС за виновен в извършване на действия във връзка с убийството на Румен Рачев. Тогава ВАС му намали наказанието от 15 години затвор на седем години „лишаване от свобода в затвор от закрит тип“. Що се отнася до Атмаджов, апелативната съдебна инстанция запази вече издадената му присъда от четири години затвор. В същото решение ВАС потвърди трите доживотни присъди – на Петър Стоянов – Сумиста, на Васил Костов – Кеца и на Георги Вълев, но премахна най-тежката форма на наказанието -„без право на замяна“. Соченият за водач на „Килърите“ Стоянов и аверът му Кеца бяха оправдани за убийството на Борислав Георгиев, но бяха признати за извършители на убийствата на Румен Рачев и Петър Лупов.
Един месец по-късно заместник-главният прокурор Ася Петрова, която наблюдава делото „Килърите“, заяви, че ще оспорва оправдателните присъди на Сумиста и на Кеца в частта им с обвиненията за убийството на бизнесмена Борислав Георгиев. Тя уточни, че прокуратурата настоява за отмяна само на оправдателната част от акта на ВАС и всъщност само в тази част настоява за връщане на делото. Нарочената за близка на Цветан Цветанов обвинителка подчерта, че в случая не става въпрос за доразследване на цялото дело „Килърите“. Петрова посочи, че съгласно действащия Наказателнопроцесуален кодекс Върховният касационен съд няма правомощия да чете нова осъдителна присъда, ако приеме, че прокуратурата е права да протестира. Единствената възможност е да върне делото, но не за доразследване, а на Апелативния съд, с указания по приложението на закона, разясни още тя и настоя Петър Стоянов, Васил Костов и Георги Вълев да получат наказание доживотен затвор без право на замяна.
На 20 юни 2014 г. Върховният касационен съд (ВКС), както се и очакваше, върна делото „Килърите“ на Варненския апелативен съд, след като и защитата, и прокуратурата поискаха мнението на ВКС. Върховните съдии обаче отказаха да образуват касационно производство и разпоредиха делото да се върне за администриране на Апелативен съд – Варна. Мотивът на ВКС бе, че жалбите и протестът срещу присъдите на шестимата подсъдими не отговарят на изискванията на чл.351, ал.1 от Наказателния кодекс, който гласи: „В касационната жалба и в протеста се посочва: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави.“
Председателят на състава на ВКС съдия Павлина Панова изтъква, че мотивите към постановената на 27 февруари въззивна присъда са изготвени и изпратени на страните по делото не по-рано от 6 юни. На някои от адвокатите те са пратени по електронен път, но въпреки това не са изпратени на абсолютно всички страни в процеса, обяви Панова. „Освен това липсва връчено съобщение за готовите мотиви на подсъдимия Петър Атмаджов. Последното съобщение, с което е потвърдено получаването на мотиви по електронен път, е от 11 юни. След тази дата делото е изпратено на ВКС, без да е даден срок на жалбоподателите и прокуратурата да отстранят нередностите и да изготвят допълнения, каквито са изискванията на чл.351, ал.4 , т.1 от НПК“, написа в мотивите си за връщането съдия Панова. Според нея тези обстоятелства налагат делото да бъде върнато на ВАС, който да изпълни задължението си да уведоми всички страни по делото за изготвените мотиви към атакувания съдебен акт и да им укаже срок за изготвяне на допълнение към подадените жалби и протест. „Необходимо е всички жалби и всяко допълнение към тях, ако постъпи такова, както и допълнение към касационния протест да бъдат изпратени до всички страни по делото, което да бъде надлежно удостоверено. Едва след изпълнение на това изискване делото следва да бъде администрирано отново до ВКС“, изтъкна съдия Панова.
Тази седмица ВАС информира, че всички страни по делото са уведомени за изготвените мотиви и е даден срок за изготвяне на допълнение към подадените жалби и протест. „Всички жалби и всяко допълнение към тях, както и допълнение към касационния протест ще бъдат изпратени до всички страни по делото, което да бъде надлежно удостоверено. Апелативният съд изпълнява всички указания и разпореждания на ВКС и след приключване на процеса по администриране на делото то ще бъде изпратено във върховната инстанция“, се казва в официалното съобщение на ВАС.
Трябва да се отбележи, че двамата подсъдими, пуснати тази седмица под гаранция и с подписка, търкат наровете в ареста вече четири години. Стойнев бе задържан на 24 август 2010 г., а месец по-късно в ареста бе вкаран и Петър Атмаджов. Пускането им на свобода стана възможно след преценката на апелативните съдии, че няма опасност двамата да се укрият от наказателно преследване или да извършат друго престъпление.
Каква ще е съдбата на делото „Килърите“ след разглеждането на протеста, жалбите и допълненията към тях ще стане ясно след този съдебен „кръг“. Пропукването на твърдата обвинителна теза показва, че са възможни и обрати въпреки издадените вече тежки присъди.
Страсбург осъди България заради случая „Чората“
Европейският съд по правата на човека в Страсбург отново осъди България за полицейско насилие и за неадекватното разследване за смъртта на Ангел Димитров-Чората. Решението на съда е по скандалния случай от 2005 г., когато петима антимафиоти от Благоевград пребиха до смърт заподозрения Ангел Димитров-Чората. Както е известно, през юни 2011 г. Върховният касационен съд (ВКС) стигна до заключението, че майор Мирослав Писов, лейт. Борис Механджийски, кап. Иво Иванов и сержантите Георги Калинков и Янко Граховски са невинни за гибелта на Чората.
В решението си по делото „Димитров и други срещу България“ Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви, че в случая българската държава е нарушила чл.2 от ЕКПЧ – право на живот, и чл.3 – забрана за нехуманно и унизително отношение. Ангел Димитров-Чората почина на 10 ноември 2005 г. при полицейската операция „Респект“ в Благоевград. За убийството му петимата полицаи бяха осъдени на първата инстанция на 18 или 16 години затвор. Върховният касационен съд обаче върна делото за ново разглеждане. През ноември 2010 г. Военноапелативният съд намали присъдите им наполовина. На 9 март 2011 г. върховните магистрати заседаваха за втори път по това дело и на 9 юни петимата бяха оневинени.
