Ако някой е вярвал, че ще видим отнемане на лицензи или разрешителни, разваляне на договори, или тотално прогонване на офшорните компании, значи е бил пълен наивник. Освен „пробойните“ в изключително краткия закон срещу сенчестите фирми има и други схеми, при които офшорните зони формално ще излязат от играта, но привилегиите им ще продължат да се ползват.
Днес например енергийният бос Христо Ковачки държи топлофикациите в Перник, Плевен, Враца, Бургас, Габрово и Сливен чрез регистрираните на Сейшелските острови „Корнворс Лтд“, „Галер Консулт Лимитед“, „Уорсфорд Лимитид“, „Дариал Корп.“ и „Лотер Интернешънъл Инк.“. Но за да изпълни разпоредбите на Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, той е решил да напусне тази благодатна отвсякъде територия. В Комисията за защита на конкуренцията вече са подадени куп уведомления за смяната на собствеността. Първата топлофикация ще премине към британските Bingham Management Ltd. и Antartio Commerce Ltd. Парното в Плевен пък ще премине в ръцете на „Каталанд Лтд.“, за което няма данни къде е регистрирано. Справка в интернет показва, че фирма с такова наименование се подвизава в Австралия. Подобно е положението и при бургаската топлофикация, за която КЗК е уведомена, че ще бъде придобита от „Бовард Лтд“. Дружество със същото име е регистрирано в Швейцария, но то се занимава с патенти и търговски марки. За „Топлофикация – Враца“ЕАД нещата са малко по-ясни. Посочено е, че кипърската фирма Ollemira Business LTDима намерение да осъществи концентрацията. Общото между всички тези казуси е, че няма посочена цена на сделките, както и срокове, в които ще се осъществят.
В Комисията за защита на конкуренцията са постъпили уведомления за смяна на собствеността и на „Мина Чукурово“ и „Мина Черно море – Бургас“. Собственик на 74.94% от първата е сейшелската офшорка „Шалот Корпорейшън“. Самата „Мина Чукурово“ има 64% от акциите на „Консорциум Енергия МК“ АД, който пък притежава ТЕЦ „Бобов дол“. По този начин офшорната компания е индиректен (косвен) собственик и на една от най-големите ни въглищни централи. Но в скоро време „Мина Чукурово“ ще стане собственост на английската Stockett Limitedи по този начин ще се „изчистят“ и останалите предприятия по веригата.
„Мина Черно море – Бургас“ сега е притежание на „Севар Лтд“, също регистрирана на Сейшелските острови. Тя ще бъде заменена от „Магива Холдингс Лтд“, за която няма никаква публична информация. Нов собственик ще има и фабриката за брикети в Гълъбово – „Брикел“. На мястото на „Молер Корп“ (Сейшелите) ще влезе английското дружество „Бакар Лимитид“.
Неотдавна беше сменен и номиналният собственик („Хестън Корпорейшън Лимитид“) на „Атоменергоремонт“, отново свързана с Христо Ковачки фирма, изпълняваща редица държавни поръчки. Тя беше прехвърлена на българската „Бултрейд корпорейшън“, притежавана от 60-годишния Борис Методиев, но регистрирана на адрес в индустриална зона „Орион“, на който са регистрирани повечето дружества, контролирани от Ковачки.
В началото на юни подобна въртележка стана и във „Въгледобивна компания“. Преди това половината от нея държеше един от най-приближените хора на самоковския бизнесмен – Никифор Вангелов. Останалите 50% бяха на „Болония инвестинг лимитид“ – офшорка, регистрирана на улица „Роуд Таун“ в столицата на Британските Вирджински острови – Тортола. Само че едноличен собственик на капитала вече е Красимир Чаврагански. По този начин е осветлена и компанията „Въгледобив Бобов дол“, която е изцяло притежание на „Въгледобивна компания“.
При всички случаи в следващите дни ще станем свидетели и на други уведомления за прехвърляне на дружества с „островни“ корени. Екзотичен е например субектът зад „Мина Станянци“. Точно 99% от акциите й се държат от „Перлот Лтд“, регистрирана на Сейшелските острови. Там е и „Джозет Инк“, която разполага с 90% от акциите на друга българска мина – „Бели брег“.
