Боевете между източната част на Украйна и Киев продължават близо седмица въпреки уверенията на избрания на 25 май президент Петро Порошенко, че украинската армия ще унищожи проруските сепаратисти за часове. В интерес на истината Порошенко не уточни точно колко часа има предвид.
В актива на украинските сили е летището на Донецк, което те превзеха без жертви, но пък нанесоха сериозно поражение в жива сила на „терористите“. По груби сметки около 50 души са били убити по време на сраженията. Сепаратистите „си върнаха“ като на 29 май свалиха близо до Славянск украински хеликоптер МИ-8, лишавайки Киев от 13 военни и от един генерал.
Белият дом побърза да размаха пръст на Кремъл, задето бунтовниците продължават да имат достъп до модерни оръжия и до подкрепа отвън. А Москва поиска от украинските власти да спрат „братоубийствената война“ и да изтеглят войските от източните региони на страната с преобладаващо рускоговорящо население. Руският външен министър Сергей Лавров написа на интернет страницата си, че САЩ и другите западни държави трябва да използват влиянието си, за да спрат Украйна по пътя й „към национална катастрофа“. Докато икономическият съветник на руския президент Владимир Путин – Сергей Глазиев, коментира, че Щатите контролират новото украинско правителство и искат да използват конфликта, за да започнат „трета световна война“.
Положението се усложни още повече на 30 май, когато въоръжени пара-военни формирования от батальона „Восток“ атакуваха централата на други проруски сепаратисти в Донецк и изгониха оттам лидерите им, които работеха и живееха в зданието от няколко седмици. След което разчистиха барикадите и плакатите с антиевропейско и антизападно съдържание и разведоха западните журналисти в освободената щабквартира, позволявайки достъп до всички стаи и документи на Донецката народна република. Действията им бяха приветствани от новия премиер на самоопределилата се територия Александър Бородай, който е бивш руски консултант по сигурността.
Командосите от батальона „Восток“ („Изток“), също се определят за сепаратисти, които не признават „хунтата“ в Киев и искат Източна Украйна да стане или независима, или част от Русия. Повечето от тях твърдят, че са от района на Донецк, макар че говорът им издава, че са по-скоро от руския Северен Кавказ или от Южна Осетия. На практика батальонът „Восток“ е един от няколкото проруски паравоенни отряди, които участват в сраженията в Източна Украйна. Създаден е в началото на май и е под командването на Александър Ходаковски – шеф на службата за сигурност на Донецката народна република.
Стълкновението в Донецк предизвика объркване в мнозинството изгонени бунтовници. Възможно е обаче акцията на батальона да е опит за трансформиране на новата република от стихийно движение в стройна организация, която да се защитава от Киев.
Встрани от военните действия продължава и битката на икономическия фронт за украинските задължения към „Газпром“. Порошенко отказва категорично да плаща и заплаши, че ще захранва страната си чрез реверсивни тръбопроводи от Европа и чрез внос на втечнен газ от САЩ. Само че и двете опции ще задействат в неособено близко бъдеще. Обявеният на 26 май план на Европейския съюз предвиждаше Украйна да плати 2 млрд. долара от газовия си дълг до 30 май и още 500 млн. долара – до 7 юни. А след като „Газпром“ получи първия транш, той да продължи газовите доставки, без да иска авансово плащане за тях, и да започне преговори за цената, която Киев оспорва.
Междувременно президентът Путин отскочи на 30 май до казахската столица Астана, за да подпише договора за „Евразийски икономически съюз“ с партньорите си от Беларус и Казахстан. Търговският пакт обединява държави с население от 170 млн. души и ще конкурира САЩ и ЕС. Още две бивши съветски републики – Киргизстан и Армения, които в момента са наблюдатели, се очаква да се присъединят към пакта до края на годината.
Колкото до Петро Порошенко, който спечели президентските избори на 25 май, той ще трябва да прочисти източната част на страната от „терористите“, да стабилизира икономиката на Украйна, която според прогнозите на ЕБВР ще се свие със 7% през тази година, и да продаде шоколадовата си империя. И трите инициативи изглеждат твърде съмнителни. Единствената по-вероятна е американският президент Барак Обама да се срещне с Порошенко по време на европейската си визита по повод 70-годишнината от десанта в Нормандия (6 юни 1944-а). На честването е поканен и Владимир Путин, така че нищо чудно руският и украинският лидер да се видят за първи път именно на тази знаменателна дата.
