В суматохата по удържането на властовите позиции настоящото управление най-сетне е решило да се отърве от една от най-скандалните и известни единствено с нищоправенето си фигури в кабинета – министъра на инвестиционното проектиране арх. Иван Данов. Никой така и не разбра какво точно направи за година управление човекът, заменил на поста в най-измисленото министерство (от времето на демократичния преход) още по-скандалната фигура на арх. Калин Тихолов, известния като „гробокопач на българската природа“.
Може би единственото което направи, бе да изхарчи десетки милиони левове за създаване и организиране на поредната нова административна структура. За да заработи тя, бяха прахосани немалко средства и парламентарно време за преработване на нормативната база в седем закона. Това беше нужно, за да може властта на този човек да бъде законово обоснована. Сега се говори, че министерството ще бъде закрито и работата му ще се върне в регионалното ведомство.
Нека припомним, че първите намерения на Данов бяха разрешителни за строеж да се издават след представяне на доказателства за осигурено финансиране за цялостното изграждане на даден обект. Това щяло да сложи край на практиката да се започва строеж, след което да се изоставя и да стои недовършен години наред. Министърът дори препоръча строителството да става само с банков кредит, а не с лични средства, защото финансовите институции ще надзирават как върви работата и ще държат сроковете да се спазват. Идея, която така и не се случи.
Архитектът беше привърженик и на строителство на сателитно селище в северните райони на София, където са ситуирани останките от металургичния комбинат „Кремиковци“. Очакваше се той да успее да убеди чуждестранните инвеститори колко прекрасно би било подобно начинание. Резултатът и тук е… нула.
Данов беше привърженик и на идеята за пускането в експлоатация на скоростни влакове в Южна България, а като аргумент в подкрепа на този мираж даваше примера как от Пловдив може да се отиде на театър в София и след представлението човек да се прибере у дома. Тази възможност, според него, била другото лице на техническия прогрес. Засега е ясно едно – че пари за технически прогрес няма, че пловдивчани ще продължават да гледат театралните представления, които са в афишите на местната театрална трупа…?!
Данов обеща още, че проблемът с изготвянето на кадастрални карти на цялата територия на страната ще бъде решен в максимално кратки срокове и определи този ангажимент като основен приоритет на Министерството на инвестиционното проектиране. В подкрепа на обещанието си Данов изтъкна, че именно кадастралните карти са основата, върху която щели да се разработят новите устройствени планове на населените места. Намериха се близо 6 млн. лв., които бяха раздадени (естествено, на подходящи фирми) за тяхното изработване. Сумата, определена за всяко населено място, което се нуждае от общ устройствен план, беше определена между 100 и 120 хил. лв., а за по-малките населени места – около 60 000 лева.
Кадастралните карти, които Данов справедливо определи като инструмент за защита на собствеността на гражданите, обаче също не са готови. А голяма част от гражданите, които са се „докоснали“ до вече изработените, са се видели в чудо от процедурите и допълнителните плащания, чрез които трябва да поправят грешките в тях. Този факт лесно може да бъде подкрепен не само с конкретни случаи (в. „БАНКЕРЪ“ описа „филма на ужасите“, в който попада човек, когато се изправи пред този проблем), но най-лесно може да бъде илюстриран от непрекъснатите опашки пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър…
Що се отнася до „приоритетния“ закон за кадастъра и имотния регистър, неговият ред дойде едва през тази седмица. За един от най-важните нормативи беше необходима повече от година, за да стигне до пленарна зала. С други думи, няма нито един ангажимент, който министърът пое и от който да са „изскочили“ някакви резултати.
Дни преди столът му да изстине, Данов взе, че се разработи. Неотдавна той обеща до няколко месеца да въведе закон за архитектурните конкурси, Наредба за обществените поръчки в строителството и Наредба за обществените поръчки в проектирането към Закона за обществените поръчки, които са превод от германски нормативни документи в тази сфера. Според него била необходима нова философия на Закона за обществените поръчки, който пък бе ремонтиран в края на март. А през септември го чакат нови ремонти. Странно защо Данов не се сети да внесе предложенията си при съгласуването на норматива, та сега прави изцяло нов проект на такъв закон „по немски модел“…?! И той като повечето му идеи бил на финалната права… Само дето финалът може да се окаже на друго място… Законът за архитектурните норми пък бил подготвен, след като представители на различните браншови организации се оплакали от сложния процес на издаване на разрешение за строеж и предложили в новия Закон за устройството на територията да се предвиди разрешителните да се издават от проектантските и надзорните фирми, а общината само да ги регистрира.
Друга идея, застъпена в проектозакона, е да се премахне лицензионният режим при работа с обекти паметници на културата, за да се съкратят сроковете на съгласуване на разрешителните за строеж на енергоразпределителните дружества. Може би в тези предложения има голяма доза логика, но ако в ушите на Данов вече звучи единствено песента от филма „Момчето си отива“, и те ще останат само пожелания. А прочулият се с „френските помощи за безработни“ архитект по всяка вероятност ще продължи да се бори за реализация на проекти по Черноморието, където подобно на колегата си арх.Тихолов е дал своя дан в ликвидацията на природата. Да напомним все пак, че по негов проект са изградени няколко ваканционни селища в Каварна, край Бяла и в района на река Камчия…
Дали пък инвеститорите в тях не му се отблагодариха за това с едногодишен престой в министерско кресло?!
