„Осъзнавам голямата отговорност на длъжността административен ръководител – председател на Апелативен съд – София. Изразявам увереност и решимост, че ако ми гласувате доверие и бъда избран от вас, ще продължа работата си по утвърждаване на стандартите за ефективно, качествено, прозрачно и достъпно до обществото правораздаване“, заявява съдия Веселин Пенгезов в концепцията, с която кандидатства за втори мандат на върха на Софийския апелативен съд (САС). Той вече е допуснат до участие в конкурса, който ще се състои на 12 юни, и де юре няма никаква причина да не го спечели. Въпреки че в списъка с кандидатите Пенгезов е представен като „временно отстранен от длъжност с решение на ВСС“. И напук на повдигнатите му в началото на май четири обвинения за участие в измама с евросредства по програма ОПАК.
ВСС отново е в драма
Само да припомним, че Веселин Пенгезов бе отстранен от ръководния си пост в САС с решение на ВСС на 15 май, след като прокуратурата посочи него, шефа на Военноапелативния съд полк. Петър Петков и шефката на кабинета на премиера Орешарски Мария Дивизиева като участници в престъпна схема. Благодарение на тази схема 700 хил. лв. по европейската програма ОПАК за изграждане на информационна система на военните съдилища са били раздадени на изпълнителите, без да се провежда обществена поръчка. Като, за да бъдат отпуснати тези пари и да се избегне процедурата, поръчките са били „разбити“ на малки части, а отделно са били изфабрикувани документи със задна дата.
Според прокуратурата престъпленията са извършени в периода 2008-2009 година. Обвиненията на Пенгезов и компания обаче бяха повдигнати в края на април, броени дни, преди генералът да си подаде документите като кандидат за втори шефски мандат в САС. Въпреки това той го направи и забърка ВСС в безпрецедентен конфуз с дълбоко мелодраматичен привкус.
Формално пречки за участието в конкурса пред Пенгезов няма – законът по никакъв начин не забранява отстранени магистрати, включително и заради повдигнати наказателни обвинения, да се кандидатират в конкурси за кариерно израстване – все пак в България важи презумпцията, че всеки е невинен до доказване на противното. Освен това Пенгезов отговаря на всички други условия: има близо 28 години магистратски стаж, прясна, при това отлична атестация, според която се е справил с работата „изключително добре“. Единственият му проблем е, че очевидно е трън в петата на много хора, при това хора с власт, които не го искат.
Най-забавното в цялата история е, че Пенгезов е и единствен кандидат за ръководния пост в САС – на практика пред него няма никаква конкуренция. И поне на пръв прочит няма и никакви основания кандидатурата му да бъде отхвърлена. Законът поставя пред кандидатите за власт в съдебната система твърде постни условия: да имат комплексна оценка от атестацията „добра“ или „много добра“ и високи професионални и нравствени качества. Само че според същата тази оценка Пенгезов ги има. А с оглед на дъжда от оправдателни присъди, които прокуратурата инкасира напоследък, обвинението му – макар и достатъчно за временно отстраняване от длъжност, надали може да мине като сериозен повод за съмнение в нравствените му достойнства. Поне докато не се стигне до печат „осъден“ в свидетелството за съдимост на Пенгезов. Не е маловажна и една друга подробност – отличната атестация на Пенгезов мина във ВСС само преди месец-два с 13 гласа „за“.
„Ще ги дразня до последно“, обеща генералът и засега наистина успява да го направи. А как ще отреагират членовете на ВСС ще се види на 12 юни. Вариантите са два: или да намерят начин да прекратят под някакъв предлог процедурата, или просто няма да го изберат – кандидатурата му няма да събере необходимия брой гласове. След което обаче ще последва обжалване пред ВАС с непредсказуем резултат. И още мелодрами…
Защо сега?
През цялото време, докато течеше сочният скандал около Пенгезов, всички си задаваха не въпроса „Защо“, а „Защо сега?“. Беше безпределно ясно, че целта е Пенгезов да не бъде допуснат до втори мандат на ръководния пост в САС. Но не стана ясно кому точно пречи в момента. Още повече това не е първото отстраняване на Пенгезов от поста. Нито пък първият скандал, в който името му се замесва публично.
Още при самия му избор за шеф на САС през 2009 г. срещу назначаването му на поста се обявиха 26 съдии от САС, Съюза на съдиите и няколко граждански организации. Те писаха протестни писма до ВСС, че и до Еврокомисията, жалваха се, даваха интервюта, но всуе. Решението за избора му бе обжалвано и пред ВАС, но съдът го потвърди като напълно законен.
По-късно, през 2010 г., в едно телевизионно интервю тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заговори за „висш магистрат, свързан с групата на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров“, без да го назовава поименно. Впоследствие се заговори, че този магистрат е Пенгезов. Той пък свика пресконференция и се закле в децата си, че не познава Алексей Петров, нито пък някой от задържаните по операциите „Наглите“ и „Октопод“. Но пък горе-долу оттогава му се лепна името „съдията на Октопода“.
През 2011 г. пък гръмна скандалът с „крайно нуждаещите“ се съдии, оземлени с общински имоти от кметството в Приморско. В списъка „бедни деца“ на висши магистрати, на които им бяха отпуснати терени на брега на морето, беше и дъщерята на Пенгезов – Анна. Щерката върна имота, но скандалът стана причина Пенгезов да бъде отстранен от поста си с решение на ВСС – заради уронване на престижа на съдебната власт. По-късно обаче Върховният административен съд отмени това решение и го върна на поста.
След всичките тези скандали Пенгезов оцеля. Затова въпросът „Защо сега“ беше повече от логичен. Една от версиите, които напоследък набират популярност, е, че отстраняването на Пенгезов може да е свързано с неговия приятелски кръг. В него попадат знакови имена: като например това на фармацевтичния бос Огнян Донев – собственика на „Софарма“, който се сочи като твърде близък до президента Росен Плевнелиев и част от кръга „Капитал“. Донев между впрочем се спряга и за вероятен бъдещ премиер, стига да се стигне до разместване на сегашната политическа конюнктура.
Всъщност връзката между Донев и Пенгезов е един адвокат със суперуспешен бизнес – Венцислав Стоев. В едно интервю преди години Пенгезов в прав текст призна, че е в близки отношения с Венцислав Стоев, с когото се познавали от университета. Стоев пък е съдружник на Огнян Донев в голяма част от дружествата на фармацевтичния бос. Стоев е и собственик на фирма „Средец“ АД, в която до 2010 г. 24-годишната тогава дъщеря на Пенгезов Анна е назначена за член на борда на директорите. Именно тази фирма е собственик на тузарския палат край Панчарево, които някои медии побързаха да припишат като собственост на Пенгезов. Оказа се, че поне според документите това не е така. А като за капак наскоро стана известно, че в същата китна и ултраскъпа къща, наречена от медиите „Белия дом“ заради помпозността си, живее Огнян Донев.
Именно връзката между Пенгезов и Донев подхранва подозренията, че целта е да се отстрани Пенгезов от поста в САС, за да не може да бъде полезен оттам на приятелите си в случай на нужда. Самият Пенгезов подхрани тези подозрения с изявленията си, че всъщност целта е на мястото му в САС да седне Богдана Желявска, която „има подкрепата на Пеевски“.
А истински забавно ще бъде, ако и този път Пенгезов оцелее и пак застане начело на САС…
