Проф. Динко Динков е завършил ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Международни икономически отношения“ и от 1978 г. до днес е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Проф. Динков е председател на Българската асоциация за изследвания на Европейската общност (БЕКСА). От 1991 г. до 1998 г. е съветник по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на България. Негов представител е в Групата на старшите правителствени съветници на Икономическата комисия за Европа на ООН (1993-1997).
Проф. Динков, как тълкувате резултатите от изборите за Европейски парламент като цяло и в частност в България?
– Нещата в общи линии са ясни. В Европейския съюз (ЕС) се очертава нова конфигурация – освен традиционните проевропейски партии вече има и крайна левица, и крайно десни партии. Засега, слава Богу, се очертава проевропейските сили да надделяват в Европейския парламент (ЕП). Не се сбъднаха заканите на партиите, които се борят срещу съществуването на ЕС. Все пак някои страни – като Франция например, изпращат много депутати в ЕП с идеи, които са противоположни на основополагащите за днешния ЕС. Появи се и нова политическа сила във Великобритания, която изпраща повече депутати от консерватори, лейбъристи и либерали. Успокояващ може да е фактът, че националистите трудно ще успеят да се организират на широка интернационална основа.
В контекста на новите фактори кои ще са трудностите пред ЕС?
– Очертават се много такива. Важно е кой ще стане председател на ЕП и кой на ЕК. Може и никой от кандидатите, които бяха посочени с пръст толкова рано, да не стане председател на комисията. Спрямо разпределението на местата на двете големи политически сили ще започнат сложни разговори за търсене на компромиси. ЕНП и ПЕС ще се изправят пред необходимостта да търсят коалиране с други. Това в крайна сметка ще доведе до отрезвяване на политическите кръгове в ЕС. Засега очевидно нито една от двете големи политически сили няма да приеме коалиране с тези крайно десни и ултранационалистически партии. Затова мисля, че ще се постигне разбирателство между ЕНП и ПЕС, въпреки че у нас се е създало впечатление за непримиримост между тях.
В предизборните кампании на повечето български партии не бяха застъпени важните европейски теми. Как си обяснявате това?
– С опитите на отделните политически сили да се наложат в национален мащаб. Типично е да се натрие носът на противника, да се изтъкват слабости и да се хвалят някои партии. Ние сведохме нещата до нашенски въпроси, които се поставят в избори за национален парламент или на местни избори. Използвахме изборите за ЕП да си въведем правила за провеждане на избори въобще. Това, според мен, е неуместно и до голяма степен разцентрова усилията.
Въпреки изборните резултати в Европа България не излъчи евроскептична партия. Какво означава това?
– В България поне на този етап евроентусиазмът надделява над евроскептицизма. Има много причини за това. Първо политическите сили, които претендират, че са националисти, търсят ниша в пространството и те видяха възможности да подражават на Мари льо Пен (във Франция). Явно има хляб за такива опити, но мисля, че нашите националисти не са наясно с проблемите, пред които е изправена Европа и в частност ЕС. От друга страна, у нас има много нагласи, които сериозно се разминават с очертаващите се тенденции в съюза, а именно за намаляване на представителството на консервативните сили. У нас така се представят например ГЕРБ и Реформаторският блок, които заемат внушителен процент от гласовете и от местата в ЕП.
По повод тези резултати на евроизборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пожела заместникпредседателско място в ЕНП. Има ли такова основание?
– ГЕРБ е политическата сила, която е спечелила най-много подкрепа от избирателите у нас. Нормално е те да екстраполират нещата и да се опитват да пренесат резултатите от избори за Европарламент във вътрешнополитически план. Така намират аргументация в искания за оставка на правителството и провеждане на предсрочни парламентарни избори. Все пак политическата грамотност и култура трябва да държат сметка за разликите между изборите за национален и Европейски парламент.
Но Борисов трърди, че е победил не само БСП, но и лидера на ПЕС…
– България все пак излъчи лидер на една от основните политически сили в ЕС, а във вътрешен план полагаме всички усилия той да бъде очернен. Това не е европейски подход и напълно се неглижира у нас. Не знам колко политически сили могат да излъчат лидер на европейско равнище. Аз не съм адвокат на лидера на социалистическата партия, но има нещо много грозно в цялата тази история. Защото много говорим за национални интереси в България, но действаме противоречиво.
А какви ще са последиците от удара, който понесе БСП на евровота?
– Резултатът е категоричен и той трябва да се анализира. Неизбежно трябва да се преосмислят политиките на „Коалиция за България“ досега. На даден етап голяма част от членовете й започнаха да работят индивидуалистично срещу политическата сила, която им е дала много възможности. Пример е случаят с АБВ. БСП понесе тежък удар и във връзка с украинската криза и официалната позиция, която зае правителството. Това не се прие от традиционно подкрепящите партията граждани. Ръководителите имат много сериозно основание и повод за преосмисляне дори на идейните основи, коалиционната и кадровата им политика.
Какво следва оттук нататък?
– Сега в България ще започнат лютите битки по номинирането на човека, който да стане член на ЕК. Има много погрешни представи в това отношение. Важно е да се разбере, че комисарите се излъчват от страните членки, но не те са представители на България. Ние претърпяхме един голям резил при сформирането на предишния състав на ЕК.
Кандидатурата на Румяна Желева ли имате предвид?
– Кандидатурата като цяло от българска страна и ролята на еврокомисаря не беше разбрана правилно. Оттам следват и грешните идеи, които Желева защитаваше. За съжаление не успяхме да си извлечем необходимите уроци и има опасност да повторим някои неща и сега.
Какво друго не сме разбрали?
– За осем години членство не ни стана ясно нито къде са ни приели, нито какъв е смисълът от нашето членство в ЕС. Това неизбежно засилва тенденциите на евроскептицизъм. Изборите за ЕП са добър повод за преосмисляне на много неща, свързани с разочарованието от икономическия ефект от членството на България в ЕС. Има нужда да се замислим и дали този интеграционен модел в сегашните условия може да донесе удовлетворение за гражданите. Функционирането на единния пазар на ЕС доказва, че това е един механизъм за преразпределение на богатства в полза на по-богатите страни за сметка на по-бедните. Икономическата криза беше убедително доказателство. Примери за това са Гърция, Италия, Испания и Португалия.
Откъде идват българските проблеми?
– Още по време на преговорите ни за членство в ЕС интересите на България не ни бяха ясни. Не можахме да формулираме ясни позиции какво място ще си търсим в този интеграционен модел и каква мисия виждаме за себе си. Тръгнахме на преговори, преди да сме установили какви предимства ще има България в новите условия. Затова преговарящите нямаха яснота какво трябва да отстояват и докъде може да отстъпват. Не се замислихме с какво ще осигурим препитанието на българските граждани. Зловещите демографски тенденции, които се очертават, са свързани именно с нерешения въпрос – осмисляне на националните ни интереси в новите условия.
Тези въпроси не трябваше ли да са в основата на дебатите за избор на Европейски парламент?
– Жалко, че липсваше дебат за бъдещето на Европа. Има сериозни въпроси, които загърбваме, и се втренчваме в дребни заядливи отношения между нашенски политически вождове. Нека не забравяме, че развитието на България е функция на бъдещето на този ЕС. Бяха заобиколени въпроси от принципна важност, а те рано или късно трябва да получат своя отговор. Европа трябва да осмисли новите реалности, но не бива да слага кръст на това, което е постигнато. Колкото и да са велики държавите на Стария континент, почти всички са много малки. Те не са самодостатъчни, защото в съвременните условия се изисква мащабна основа. В същото време националистическите изблици ни връщат много назад във времето – преди Първата световна война.
В такъв случай каква е голямата заплаха?
– Очертава се една тенденция на отдалечаване от основополагащите идеи на ЕС и очевидно докато има суверенитет и национални интереси, в Европа ще има конфликти. Толкова години след края на Втората световна война отново се вихрят всякакви национални егоизми и мисля, че това е голямата заплаха. Сегашното поколение европейци очевидно няма спомен от ужасите на войните. Настоящият благодат не е паднал от небето. Той е постигнат с много усилия.
Резултатите от евроизборите показват, че немалка част от европейците не виждат полза от ЕС. Може би затова избирателната активност беше толкова ниска.
– Този път България не е голямо изключение, защото активността на евроизборите у нас бе около средната за Европейския съюз. Като цяло това показва колко далеч са гражданите от механизмите за управление на ЕС. Има нужда от изграждане на нова политическа култура. Добре е да разберем как функционира съюзът и каква е ролята на гражданите. От друга страна, хората не са убедени, че ЕС работи за техните интереси.
