Огромни суми влизат по сметките на някои хора в банките, въпреки всеобщото мърморене за ниски доходи и намаляващи лихвени равнища. Само от април 2012-а до април 2014-а депозитите и влоговете на граждани са нараснали от 34.5 млрд. на 38.6 млрд. лв., или с близо 4.1 млрд. лева. Сама по себе си сумата е умопомрачителна, особено на фона на постоянния недостиг на средства в повечето домакинства, увеличаващата се безработица и свиването на производството. И още по-фрапантна е тя, ако я сравним с някои фискални показатели. Ръстът й например е съпоставим с общия размер на приходите от данъци върху доходите на физическите лица за 2012-а и 2013-а.
Тези 4.1 млрд. лв. са близо два пъти повече от трансферите, които правителството е направило през 2013-а към бюджетите на общините, и мерят ръст с държавните субсидии за социално осигуряване през 2013-а. Правим всички тези аналогии, за да покажем стратегическия характер на спестяванията на гражданите в макроикономически план. Те са гръбнакът на финансирането за банковия сектор. Те са онези свободни средства, които дават възможност за бъдещо увеличаване на заемите най-вече за предприятията. Те са може би единственият реален в момента източник за инвестиции в икономиката. И тъй като спестяванията на гражданите са всичко това, за тяхната сигурност и натрупване държавата трябва да полага особени грижи. Нещо, което управляващите от времето на ГЕРБ до днешни дни не правят. Напротив, т. нар. държавници полагат немалко усилия да нарушат сигурността на вложителите и
да пресекат увеличаващия се поток на влоговете
Първо, ГЕРБ обложиха с данък доходите от лихви по депозити на физическите лица. Самият „Данък Дянков“ претърпя пълен провал и това е отчетено в годишния доклад на Института за икономически изследвания на БАН.
Сега пък управляващото мнозинство на „Коалиция за България“, ДПС и „Атака“ прие законодателни промени, с които възможностите на кредиторите за повишаване на доходите от заеми се ограничават. Това обаче ще ги принуди единствено да свият лихвите по депозитите. А целта сякаш е да се охлади спестовният апетит на гражданите.
Надеждите, че парите вместо в банкови депозити и влогове ще отидат за потребление са наивни, защото хората през годините са показали, че когато не искат да харчат, никой не може да ги накара да го правят. И ако не им е изгодно да спестяват в банките, започват да си държат парите под дюшеците. Сега и там е по-сигурно, защото няма валутен риск, който да обезцени скътаните пари.
В случая обаче няма да се занимаваме с антиспестовната политика, провеждана през последните години у нас.
По-интересно е какъв е източникът
на постоянното растящите спестявания в банките. От данните на финансово-кредитния сектор и от информацията на Националния статистически институт може да се направи заключението, че по-голямата част от населението само се оплаква от немотия, а всъщност доходите му дори и по време на кризата са нараствали. По-внимателното вглеждане в данните за депозитите и сметките на гражданите в банките обаче показва съвсем друго нещо. И то е нарастващата финансова пропаст между огромната част от българите и една по-малка група, в която редом с т.нар. олигарси, може условно казано, да се причислят и немногото хора, формиращи средната класа. Доказателства за това твърдение може да бъдат намерени именно в статистиката на БНБ.
Но да започнем оттам, че средният размер на вложенията на гражданите в банките е 3342 лева. С други думи, добре е да изследваме движението на онези депозити, влогове и сметки, които попадат в групите на БНБ до 1000 и до 2500 лева. В тези две групи в края на март 2014-а има общо 10.1 млн. броя депозити, или общо 87.5% от всички спестовни сметки на населението. А общата сума по тях е 2.84 млрд. лева. В сравнение с края на 2013-а обаче броят на тези депозити е намалял с 424 хил., а общата сума по тях почти не се е променила. Сравнението с края на 2012-а показва същите съотношения – свиване на броя на депозитите с около 600 хил. и почти никаква промяна в общия размер на сумата. С други думи, спестяванията на хората с най-малки доходи не се увеличават, независимо от високия ръст на общия брой и размера на депозитите на граждани. Което потвърждава, че той се дължи най-вече на хората от т. нар. средна класа.
Най-големият ръст и като брой, и като суми е при депозитите между 50 хил. и 100 хил. лв. и 100 хил. – 200 хил. лева. В тези две групи има около 123 хил. броя сметки и влогове на граждани, но в тях са концентрирани 9.88 млрд. лв., или над една четвърт от всички спестявания на населението. Веднага трябва уточним, че тук влизат не само сметките на отделни хора, но и на еднолични търговци, които, ако се замислим, са само фирменото отражение на един или друг човек.
Как се трупат парите по тези сметки?
Още Иван Костов като депутат от „Демократи за силна България“ в предишния парламент даде точната дефиниция за произхода на тези средства. Според него в периода на кризата много хора са преустановили своя бизнес, продали са каквото могат да продадат и натрупаните пари са сложили на депозит. Тази версия се потвърждава от търговете на частните съдебни изпълнители за продажба на фамилни хотели, повечето от които са или на физически лица, или на еднолични търговци. По-голямата част от търговете са при първоначална цена, която е два пъти по висока от заемите, които трябва да бъдат погасени. Дори цената да падне чувствително, тя пак ще е достатъчна за погасяването на дълга, като ще останат за собственика няколко хиляди. И получените пари ще бъдат вкарани по депозитна или спестовна сметка на едноличния търговец или на гражданина. Така растат тези спестявания.
Същото горе-долу се отнася и
за парите на милионерите
За малко повече от година броя на влоговете на граждани са над 1 млн. лв. са се увеличили от 649 на 749 броя, а парите по тях са нараснали от 1.59 млрд. през 2012-а до 1.82 млрд. лв. в края на март 2014-а. И причината за това е, че дори големите предприемачи не виждат перспективи за развитие на бизнеса и предпочитат да държат парите си по сметка в банка, вместо да ги инвестират. Това тяхно поведение е един вид оценка за бизнес средата, създавана от хората, приемащи законите и политиките, до които те водят. И независимо от това, че споменатите в началото милиарди не се вкарват директно в икономиката, те все още са тук – в България. Затова от управляващите се очаква да предложат конкретни приоритети, облекчения и сигурност за бизнеса, така че парите да останат в България и да работят за просперитета й.
