България отчита най-голям ръст на обявените в несъстоятелност през 2013-а фирми в сравнение с останалите държави от Централна и Източна Европа. Според проучване на компанията за управление на кредитния риск „Кофас“ средният ръст на фалиралите дружества в региона е 9%, а в България той е 39 процента. И само това сравнение е достатъчно, за да представим докъде е изпаднала българската икономика. Още повече че има и други тревожни анализи. Според доклада на Икономическия институт на БАН през 2013-а растежът на БВП е бил незначителен – 0.9 процента. Причината за това е констатирана нееднократно – пълният колапс в потребителското търсене и незначителният ръст на инвестициите – той е само 0.3 процента.
Интересното в случая е заключението кои бизнеси са източници на немощния ни икономически ръст. Според изследователите от БАН това са финансовият и застрахователният пазари, държавният сектор и селското стопанство. С други думи, ако в тези браншове се случат някакви неблагоприятни процеси, през 2014-а не само няма да имаме ръст, но даже БВП може да намалее. Поне засега не може да се разчита на приноса на нито един от останалите сектори за повишаване на БВП.
При цялата тази нерадостна икономическа картина гражданите и бизнесмените продължават настойчиво да задават въпроса кога лихвите по кредитите ще намалеят и банките ще започнат да предлагат по-изгодни условия на желаещите да вземат заем. Краткият отговор е, че това все някога ще се случи, но със сигурност няма да е през тази година.
Горчивата истина е, че
банките продължават да са нискорентабилни
защото изпитват хроничен недостиг на доходоносен бизнес. И това не са произволни твърдения. Достатъчен показател е слабата възвръщаемост на капитала на банките – средно около 2%, и на активите им – близо до 0.2 процента. Тези резултати се дължат на ниския лихвен марж, който според някои финансови анализи се движи между 3.2 и 3.5 процента. Към този фактор се прибавят и все още високите разходи за провизии, които банките заделят по необслужвани кредити. Независимо че размерът им започва да намалява, те все още си остават големи – по 200-210 млн. лв. на тримесечие. В една от своите медийни изяви главният изпълнителен директор на „Райфайзенбанк (България)“ Оливер Рьогел много точно характеризира картината на пазара: „Предизвикателствата за банковия сектор ще продължат да са свързани със слабия икономически растеж, което ще ограничи ръста в кредитирането. Друг фактор, който влияе върху нивото на риска и обемите на кредитирането, е продължаващото високо ниво на необслужвани заеми, по-конкретно в корпоративния сегмент“, каза той.
Формулите за излизане от неблагоприятната ситуация
не са много и всички те се свеждат, общо взето, до увеличаване на нетния лихвен марж. За повишаване на цената на кредитите и дума не може да става, затова повечето банки вече започват да намаляват лихвите по привлечените средства – най-вече по депозити и влогове на гражданите и по сметките на фирмите. Но и това може да се прави до определени граници, за да не се стигне до това клиентите да изтеглят депозитите си от кредитните институции.
Не е тайна, че спестяванията на гражданите и търговските дружества в момента са единственият източник на финансови средства за българските кредитни институции. На външно финансиране, което по обем да измести вътрешния ресурс и в момента, а и през следващите две-три години, трудно може да се разчита. Според някои анализи, 1.5% годишна доходност по депозитите на населението е критичната точка, под която хората ще започнат да вадят парите си от кредитните институции. Говорим именно за спестяванията на населението, защото именно те като обем – 40.3 млрд. лв., са основната част от парите в банките. В края на март 2014-а средният размер на лихвата по тях е 3.2%, но трябва да се има предвид, че за една година тя е намаляла с близо един процентен пункт. Ако тази тенденция продължи, не е далеч времето, когато критичният минимум ще бъде достигнат.
Другият подход за увеличаване на рентабилността е БНБ
да намали минималните задължителни резерви
на банките от сегашните 10% от привлечените средства на 5 или 6 процента. Това ще освободи близо 2 млрд. лв., които в момента финансово-кредитният сектор държи по безлихвени сметки в Централната банка, и ще позволи на банкерите да ги вкарат в доходоносни инструменти. Елементарните изчисления показват, че ако тези 2 млрд. лв. започнат да носят на банките даже само 2% годишен доход, това ще увеличи печалбата на сектора с 40 млн. лв., или със 7-8% годишно. Отделно от това може да се намали вноската, която кредитните институции правят всяка година във фонда за гарантиране на влоговете. Звучи еретично, но преди да захвърлим в коша тази идея, нека погледнем някои числа. За 2013-а
банките са внесли във фонда за гарантиране на влоговете 263 млн. лева
Това са средства, които те в буквалния смисъл на думата подаряват на фонда, а така той гарантира, че при фалит на една кредитна институция ще изплати всички депозити и влогове на граждани и фирми в нея, чийто размер не превишава 196 хил. лева. По своя смисъл това е своеобразен данък сигурност. Благодарение на тези вноски в момента фондът разполага с 2.1 млрд. лева. Това са близо 4.17% от всички привлечени пари от граждани и фирми. В закона за фонда за гарантиране на влоговете пише: „Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят 5 на сто от общия размер на влоговата база в банките, управителният съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер“. Цитираните данни сочат, че парите във фонда са много близо до тази петпроцентна граница. Да не говорим, че в ЕС тя е 1.7 процента. И нищо не пречи именно заради високия размер на средствата, натрупани във фонда, вноските на банките да бъдат намалени наполовина. Такава мярка ще увеличи финансовия резултат на банковия сектор с близо 20% и ще вдигне рентабилността му. В случая не става дума за увеличаване на банковите печалби, но ако рентабилността се повиши, това ще даде възможност на банките да намалят лихвените равнища в кредитирането, без да им се налага рязко да свиват лихвите по депозитите.
Третият начин за постигане на по-голяма рентабилност на банките е
рязко активизиране на кредитирането
така че банките да печелят от приходите от по-големия брой нови заеми. Логичният въпрос е защо тогава не увеличат отпусканите кредити? Всъщност банките искат да го направят – няма ги клиентите, които биха се решили да вземат тези заеми. Става дума за платежоспособни фирми и граждани, чиито месечни доходи са поне 120-150% от размера на вноските по заемите, за които кандидатстват. Ето такива кандидати за заеми липсват. Шефовете на кредитните институции не дават това обяснение директно, защото са наясно, че масата от клиенти няма да разберат, а няма и да приемат подобен отговор. Изпълнителният директор на „Банка Пиреос българия“ Маргарита Кариди обобщава ситуацията така: „Банките разполагат с достатъчно средства и с желание да кредитират бизнеса. Въпросът е фирмите да предложат добре структурирани проекти, по които да може да се преговаря. Големите компании, които имат стабилна история зад гърба си, обаче не са много склонни да поемат допълнителни рискове, с които е свързано едно разширяване на техния бизнес.“
Главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов пък съвсем директно посочи проблема: „Има фирми, които са в добро финансово състояние. Тях ние сме готови да кредитираме при 4-5% лихва. Тези клиенти обаче са много малко и всички банки се борят за тях. Образно казано, тридесет кредитори се състезаваме за двадесет фирми. И точно тези фирми са най-консервативни, когато решават дали да вземат заем или не“, коментира Андронов. Председателят на управителния съвет на „Банка ДСК“ Виолина Маринова вече близо година в поредица интервюта обяснява, че повечето от добрите клиенти се въздържат да вземат заеми – лавината от искания за кредити е от хора и структури, които в повечето случаи не се вместват в никакви критерии за платежоспособност. Масата от кандидати за заеми явно
не влизат в групата на ухажваните от банките клиенти
Но тъй като гладен на сит не вярва, хората в повечето случаи не възприемат аргументите на банкерите. Така кредиторите и длъжниците говорят на различни езици. Банките търсят платежоспособни клиенти, чиито доходи са поне два пъти по-високи от месечните им разходи за обслужване на заема. Много по-високи са изискванията за размера и качеството на обезпечението. На тези изисквания отговарят все по-малко хора и компании. И причините за това не са само в икономическата рецесия. Последните промени в Закона за потребителския кредит доведоха до значително затягане на условията за предоставяне на заеми.
„Това, че банките бяха принудени да се откажат от възможността да променят цената на вече отпуснатите кредити за домакинствата, беше крайно решение. То ще намали капацитета им да покриват загубите от някои свои операции, като използват приходи от други свои бизнес дейности. А тази гъвкавост е от ключово значение, за да може банките да запазят своята жизнеспособност“, витиевато описва проблема главният икономист на „УниКредит Булбанк“ Кристофор Павлов.
Оливер Рьогл пък е притеснен, че премахването на комисионата за предсрочно погасяване е валидна не само за бъдещите кредити, а засяга и вече съществуващи договори. Според него такава промяна подкопава доверието на участниците на пазара в законовата уредба.
Петър Андронов е убеден, че направените промени в Закона за потребителския кредит не са добро решение. „Едно от най-важните неща, които искахме да запомнят и да чуят народните представители, е, че най-разумните решения ги дава пазарът. И преди да се решат да го регулират, първо трябва да направят 100-200 измервания. Защото решенията, които се внасят импулсивно три минути преди да се гласуват в залата, без никой да направи сметка какви ще са последствията, могат да бъдат катастрофални“, смята Петър Андронов.
Казано накратко, банкерите са убедени, че последните законодателни промени не само не подобряват, но и влошават ситуацията на пазара, и то до степен, застрашаваща стабилността му. Е, когато се повишава пазарният риск, цената на заемите трудно ще падне.
