На парламентарните избори преди година скапаха деня за размисъл с 400 000 костинбродски бюлетини по второ направление, готови да обърнат всеки вот. Сега объркват последния размисъл за евровота с откриване на риболовния сезон. Точно когато електоратът полага отчаяни усилия да прозре коя змия ще извади, ако бръкне в изборното блато, 500 000 електорални единици се разкъсват къде да хвърлят въдиците. От една страна, е правилото, че риба се лови в мътна вода. От друга – че мътилката пречи. От трета – че важен е риболовът, а не уловът.
Преди месец експремиерът и опозоционен лидер с „открадната“ изборна победа Бойко Борисов изригна във Фейсбук след новината, че земеделският министър Димитър Греков издаде заповед, с която изтеглил откриването на сезона точно за деня на размисъл – 24 май. В предишни години въдичарите нарамвали въдиците чак в края на май или началото на юни. Това си било чист шмекерлък с цел да бъде провален вотът. По „трикове“ и „европейски практики“ хората на Станишев били номер едно, нямало кой да ги бие. Оставало само гласоподавателите да не се хванат на номера им и масово да гласуват, въпреки опита да бъде потисната избирателната активност.
Подобна реакция би трябвало да означава, че риболовът у нас има ярка партийна окраска. За бюлетините в костинбродската печатница беше водено сложно разследване и пак не се разбра чий изборен резултат са предназначени да оправят. За политическите убеждения на рибарите не сме чули обаче да е правено дори едно социологическо проучване. Как тогава един партиен лидер може да е сигурен, че са негови привърженици? Още повече че и други десни политически субекти, като например Реформаторският блок, твърдят същото.
Да не би пък риболовът да е единствената платформа, която може да обедини дясното? Ако е така, десните лидери отдавна трябваше да са готови с пълен профил на избирателя с въдица. И е добре да знаят, че рибарите са сложни личности. Докато клечат с часове и дни край реки и язовири, непрекъснато мислят. А психолозите твърдят, че животът ни зависи от нашите мисли. Ако човек гледа обаче рибарите отстрани, започва да се чуди мислят ли наистина, или просто си клечат. Както и те ли цакат рибата, или тя – тях.
При тези сложни съотношения е трудно да се предположи каква част от половинмилионното рибарско войнство ще се откаже от откриването на сезона, за да гласува. Във форумите има отчаяни призиви рибарите да не се поддават на изкушението. А ако се поддадат, да се върнат в неделя следобед и да хукнат към урните в последния възможен час. Ентусиазъм обаче не се усеща, което значи, че въдицата не пречи на рибаря да мисли. И преценката за съотношението на риболова с важността на евровота няма как да е случайна. Кой и как зарибява предизборния водоем, каква изборна стръв хвърля, какъв следизборен тиган е приготвил. Все размисли, които водят до извода, че златната рибка може да бъде само на куката.
