Съдбата на безследно изчезналия през 2007 г. Иван Може, член на прословутата хърватска група за мокри поръчки на Робърт Матанич, съвсем затъна в непрогледен мрак, след като 34-годишният Красимир Гочев-Шмид беше разстрелян във вторник (20 май) вечерта с шест куршума пред дома си в Своге – той беше един от малцината знаещи истината за изчезването на хърватина.
По разследването на показното убийство работят криминалисти от Областната дирекция на МВР – София, Районното управление в Своге и Главна дирекция „Национална полиция“. По случая е образувано досъдебно производство по чл. 115 от НК. Намерението и надеждата на прокуратурата е убийците на Красимир Гочев да бъдат разкрити, заяви в сряда (21 май) заместник главният прокурор Борислав Сарафов по повод на разстрела. Той оповести, че Красимир Гочев е и обвиняем, и свидетел по някои дела, включително и срещу небезизвестния Йоско Костинбродския.
Приживе Шмид беше свързван с множество кражби, с въоръжени грабежи и с убийства, извършени от бандата на Йосиф Йосифов-Костинбродския, наречена „Килърите-4“. МВР приписа на Йоско и на групата му, в която допреди няколко години активен участник беше и Шмид, изчезването и на хърватина Може. Той беше отвлечен на 23 февруари 2007 г. от ресторант в гр. Сливница и оттогава от него няма нито вест, нито кост. Като похитители на хърватина тогава МВР задържа Йоско, бодигарда му Пламен Симеонов-Пуйката и Мариан Атанасов. Влачиха ги с години по съдилищата, но престъплението им не бе доказано и се отърваха без присъда. Сред хората, които знаят подробности от последните часове на Може след появата му в ресторант „Сливнишки герой“, бе и Красимир Гочев, който в онези години е сред най-близките хора на Йоско и е присъствал на честването на рождения му ден същата вечер. Шмид е бил наясно какво е щяло да се случи с Може, когато Йоско го извежда навън и го натоварва в джип „Мерцедес“ G-класа с номер С5352 ХР. По-късно разследващите ще открият в джипа петна от кръв, но и това не бе достатъчно, за да се разреши загадката с изчезването на хърватина.
Кръвното братство между Йоско и Шмид обаче се изроди в кървава война. През 2009 г. между приятелите избухва конфликт за пари. След скандала между двамата МВР успя да разбие групата на Йоско за разпространение на наркотици. Самият Йоско избяга в Гърция. Според неофициалната информация Шмид става основен източник на информация за разследващите дейността на Йоско. По-късно той става и основен свидетел по делото срещу Йосифов и групата му за разпространение на наркотици. Гочев разполага с информация за участия на Йосифов в стрелбата по Киро Японеца през 2003 г., за убийството на Фатик и за отвличането на сина на Венци Стефанов.
След раздялата си с Йоско, ромът с немския прякор потърси сигурност при бившия председател на върховното ромско мешере Христо Върбанов -Ицо Папата. Папата също е замесен в множество престъпления и вече си е имал главоболия с Йоско. Върбанов научил, че за главата му е обявена награда, а покушението срещу него е поръчано лично на боса на „Килърите 4“ Йосиф Йосифов-Йоско Костинбродския. Според Ицо Папата зад поръчката стоял влиятелният ромски бос Любо Къдравия от Костинброд.
Шмид от Своге стана особено популярен, след като през април тази година даде телевизионно интервю, в което се опита да опровергае тиражирана информация, че водел война за дрога с бившия си приятел и шеф Йосиф Йосифов и дори се опитал да го убие. Той беше натопен от Ивайло Тодоров-Близнака, който участвал в неуспешното покушение и се явява в специализирания съд като свидетел по дело срещу Гочев. Шмид опроверга твърдението за опита за убийство. Той цитира Игор Тодоров, според когото брат му Ивайло е дал тези показания под натиска на Йоско и на групата му. В телевизионното интервю Красимир Гочев-Шмид спомена и името на апелативния прокурор от София Бранислав Славов, известен в Своге като Бранко прокурора. Шмид отрече, че Славов е разперил чадър над него. Името на обвинителя вече беше вкарано в скандални истории, свързани с Йоско Йосифов, с ромския бос Любомир Илиев-Къдравия и с прочие подобни герои от подземието. В тази връзка Етичната комисия на ВСС изслуша прокурора в началото на годината, но не се стигна до наказания. В същото време Славов се оказа свидетел по едно от многобройните обвинения срещу Йосифов.
Според видимата част от очевидно мътната и кървава предистория на застреляния Шмид той се е занимавал с дърводобив, притежавал е автомивка в Своге и е бил собственик на много имоти в града. За него се говори, че е раздавал заеми, които при неплатежоспособност на клиента са били покривани с недвижими имоти. Що се отнася до кръвния му враг Йоско Йосифов, той все още е в неизвестност. На 4 март тази година Йоско, който преди това беше екстрадиран от Гърция, изчезна, почти в стил „Иван Може“. За разлика от хърватина, Костинбродския със сигурност е жив и здрав, а случилото се с бившия му сподвижник и свидетел на тъмните му дела Шмид е доказателство за това…
