Главният прокурор Сотир Цацаров разбрал от президентството, че негов подчинен е образувал проверка срещу държавния глава. Цацаров веднага разпоредил преписката да бъде изискана и прекратена. Така и станало. А прекратяването било обосновано с един-единствен мотив: според конституцията „президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване“.
Това стана ясно от пресконференция на прокуратурата, свикана във вторник (20 май), която обаче бе твърде закъсняла – медиите вече бяха надушили и раздухаха скандалната проверка срещу президента. Но пък поне се потвърди информацията им: преписка срещу президента наистина е имало, тя е била по сигнал на Николай Бареков и засяга прословутата среща на Плевнелиев с представители на дружеството ЕВН във Виена.
Кой умник от Софийската градска прокуратура (СГП) е тръгнал да разследва президента обаче така и не стана ясно – прокуратурата ревностно пази имената на обвинителите по конкретните дела в тайна, особено в такива случаи, когато срамът е голям. Логична беше и реакцията, която последва след скандала: според прокуратурата гафът на държавното обвинение не е чак толкова голям, със сигурност не е умишлен, а още по-малко може да се търси връзка с някаква политическа поръчка. Освен това прокурорът от СГП, образувал проверката, бил разпоредил само да бъде разпитан Бареков и да се установи фактическата обстановка. Идеята да се задават конкретни въпроси била на ДАНС, а намекът на главния беше ясен – там са се престрали. Въпреки че изясняване на фактическа обстановка, т.е. събиране на всички подробности за това кой, къде, кога, какво и защо е правил, без конкретни въпроси, трудно може да стане.
Всъщност няма никакво значение кой е по-виновен в цялата история – идиотското е, че тя изобщо се е случила.
