В Европейския парламент депутатите се разделят не по националност, а по политическа принадлежност. Съгласно този принцип те ще заемат своето място в едно от седемте политически семейства. Повечето от нашите партии, коалиции и независими кандидати вече са се ориентирали към коя група в ЕП ще се присъединят. Има и такива обаче – като „България без цензура“ в коалиция с ВМРО и ЗНС, които все още „не си знаят мястото“.
Група на Европейска народна партия (ЕНП)
По време на вече приключилия парламентарен мандат ЕНП имаше най-голямата група в Европарламента – общо 273 членове. Тя обединява центристки и десноцентристки политически сили. Основана е като „Група на християндемократите“ през 1953 година. Целите на ЕНП са насочени към по-голяма конкурентоспособност, демокрация и социална пазарна икономика. Неин председател бе Джоузеф Дол, а от българска страна партията е подкрепена от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ПАСЕ)
Групата е със социалдемократическа ориентация и е втората по численост в Европарламента . Била е най-голямата до 1999 г., но в последния мандат имаше 196 членове. Повечето от представителите в Прогресивния алианс са членове на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Председател на групата е Ханес Свобода от Социалдемократическата партия на Австрия, а президент на ПЕС е Сергей Станишев, председател и на БСП.
След „отцепването“ на депутати от столетницата и формирането на „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ)Станишев заяви, че АБВ няма шансове да стане член на ПЕС. В отговор водачът на евролистата Ивайло Калфин репликира, че листата на АБВ е част от социалистическото семейство на Европа и мястото й е в Групата на социалистите и демократите. Важно е да се отбележи, че кандидатът на социалистите за председател на ЕК Мартин Шулц потърси подкрепа за вота и от партията на Първанов.
Група на Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ)
АЛДЕ отстоява либерални демократични ценности и си е поставила за цел да бъде връзката между гражданите и институциите. Групата й в последния ЕП наброяваше 83 членове, а неин председател бе Ги Верховстат. АЛДЕ прилага принципа на свободата към политиката, икономиката и обществото. Българските евродепутати от ДПС ще се присъединят към тази група, каквато е практиката досега. Коалиция обединени демократи/КОД(ОБ, НДСВ и СДП с водачи Антония Първанова и Илиана Раева) заявиподкрепа за кандидата на АЛДЕ за председател на ЕК Ги Верховстат. В отплата КОД очаква евентуалните им евродепутати да се присъединят към редиците на АЛДЕ.
Група на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР)
Това политическо семейство обединява десноцентристки партии. Работата на членовете на ЕКР е насочена към ниските данъци, стабилната валута, свободната търговия и върховенството на закона. Председател на групата бе Мартин Каланан от английската Консервативна партия. Малко след създаването на ББЦ Бареков се срещна с Каланан в София. След това партията на бившия журналист разпространи информацията, че е поканена за членство в групата на консерваторите. Каланан обаче уточни, че подобни предложения на този етап не е правено.
Група на Зелените/Европейски свободен алианс
Групата включва членове на Зелени движения и независими депутати. ЕКР и зелените имаха по 57 места при последния мандат на ЕП. Зелените се борят за създаване на повече „зелени работни места“, за опазване на климата, здравеопазването и социалната справедливост. Тази група има двама съпредседатели – Ребека Хармс от германската партия на „Зелените“, и Даниел Кон-Бендит от фреската партия „Екологична Европа“. У нас за изборите са регистрирани три партии, които изповядват същите ценности, „Партия на зелените“, „Зелена партия“ и „Зелените“. Не е сигурно обаче дали за тези политически сили ще гласуват и роднините на членовете им.
Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица
Тази група се състоеше от 35 членове от 13 държави членки и 18 политически партии. Идеите, които стоят в основата на обединението, са социална справедливост и европейска интеграция. Част от „основните борби“ са за работни места, образование, политики за земята и ресурсите, както и за политика на мир. Евродепутатите се застъпват и за равните права на жените и мъжете. Според групата на Обединената левица ЕС не може да остане проект на елитите. Лидер на тази група е Габриеле Зимер от германската партия „Левицата“.
Група Европа на свободата и демокрацията
Това е най-малката група в Европарламента с 31 членове. Политическото семейство отхвърля бюрократизацията на Европа и е за сътрудничество между суверенни европейски държави. Групата подкрепя идеята всички нови договори или изменения на съществуващите да бъдат съгласувани с народите чрез провеждане на национални референдуми. Лидер на групата бе Найджъл Фараж от британската „Партия на независимостта“. Част от това политическо семейство бе и депутатът от „Националния фронт за спасение на България“ Слави Бинев.
