Стефан Гроздев в момента изпълнява длъжността председател на Софийския апелативен съд (САС). Той пое поста след отстраняването на Веселин Пенгезов. Гроздев е възпитаник на Софийския университет, съдия е от 1989 г. и цялата му кариера е минала в София – от Районния съд, през Софийския градски до САС, на който е заместник-председател от 2002 година. Женен е, има една дъщеря, която е студентка по право в Париж. В момента Гроздев е кандидат за председателския пост в САС, за който ще влезе в пряк двубой с бившия си началник Пенгезов. Но мълвата го спряга и като възможен следващ претендент за председател на ВКС.
Г-н Гроздев, да започнем направо: ще се кандидатирате ли за председател на Върховния касационен съд при втората процедура по избор, която предстои?
– Знам, че медиите вече ме спрягат едва ли не за всеки пост, който се оваканти. Но не, нямам такива планове в момента. Кандидат съм за административен ръководител на Софийския апелативен съд и ме вълнува този избор. Въпреки че, честно казано, вече започвам да си мисля дали този състав на Висшия съдебен съвет изобщо ще остане…
Какво имате предвид?
– Ами така, както вървят нещата, няма да се изненадам, ако част от членовете му подадат оставки. Според мен може да се очаква и това.
Предполагате, че след всички обвинения и нападки покрай проваления избор за председател на ВКС към сегашния състав на ВСС част от членовете му могат да стигнат до подобен „катарзис“?
– Вижте, проблемът е, че на практика няма процедура, която да е достатъчно сигурна и гарантирана, няма и ясни критерии за избора. Има нещо изначално объркано в самата процедура и това съвсем не е проблем само при избора за председател на ВКС. Да ви припомням ли, че все още нямаме главен инспектор? Минахме от едната крайност в другата – преди години, ако си спомняте, конкуренция просто нямаше, имаше един-единствен кандидат, за който предварително се знаеше, че ще спечели. Договорките вървяха предварително. А като се видеше, че 17 членове на съвета внасят едно предложение, а 17 души и нужното за приемането му мнозинство, това просто обезсмисляше участието на друг претендент. Сега пък положението е такова, че просто не можем да направим един избор. А от тази ситуация губят всички, включително и кандидатите. Жалко е това, особено когато става дума за качествени хора и перфектни юристи. Ето – в случай с кандидатките за председател на ВКС Павлина Панова и Таня Райковска, и двете ги познавам, убеден съм, че и двете бяха достойни кандидати за поста. С Таня Райковска дори сме работили заедно в Софийския градски съд преди години. С Поли също се познаваме, според мен тя също би могла да се справи прекрасно. И двете според мен бяха много силни кандидатури. Но резултатът го видяхме всички – един провален избор. Не знам каква може да бъде рецептата. Но вероятно я има, след като в другите държави също правят избор на ръководители в съдебната власт и той не преминава толкова инфарктно, колкото у нас. Би трябвало да видим как го правят например в Холандия, в Белгия и да приложим техния опит.
Но проблемът с липсата на ясни критерии и „сбърканата“ процедура стои пред всеки един избор, включително и пред този, към който и Вие тръгвате – за ръководител на САС. А пък през последната година медиите настойчиво твърдят, че подкрепата на главния прокурор Сотир Цацаров за една или друга кандидатура се оказва решаваща при гласуванията за кадрови промени. Вие имате ли неговата подкрепа?
– Не знам, ще видим при гласуването. Но в никакъв случай не смятам, че резултатът от един избор може да бъде предизвестен. В един момент, независимо дали кандидатът има подкрепата на един член на ВСС, или на цяла група членове на ВСС, той пак може да не събере нужното количество гласове, за да бъде избран. А и членовете на ВСС също са професионалисти, те имат своето виждане, своето мнение, преценка, не бива така лековато да се подхожда. За себе си съм решил, че влизам в надпреварата и ще се боря, пък каквото стане. С чия подкрепа разполагам ще разбера накрая от резултата. Нали я знаете онази приказка – да направим каквото трябва, пък да става каквото ще…
Какво Ви мотивира да седнете, образно казано, в стола на Пенгезов?
– Честно казано, доста се колебах. Щеше да ми е много по-спокойно, ако не го бях направил. Предишния път, при първата процедура, не се кандидатирах. Но сега реших, че трябва да опитам. Все пак някой трябва да върши тази работа, не е ли така? В крайна сметка работя в този съд от 1999 г. насам, чак ме е страх да ги сметна колко са. От 2002 г. и досега съм заместник-председател на САС, а сега изпълнявам длъжността административен ръководител. Мисля, че бих могъл да се справя, а целта ми е да свърша работа. И то да я свърша така, че да запазим авторитета и доброто име на този съд.
Всъщност какви са отношенията Ви с Пенгезов, който беше отстранен от поста си с грандиозен скандал и сега даже е обвиняем? Все пак доскоро бяхте екип, сега сте конкуренти?
– С Пенгезов имаме съвсем нормални отношения, колегиални, години наред сме работили заедно и никога не сме се карали. Винаги сме работили в екип, бяхме трима заместници и работата просто вървеше. Сега сме конкуренти, вярно е, и му желая успех. Но за обвиненията срещу Пенгезов знам само това, което съм чел в медиите – все пак става дума за период, в който той е бил председател на съвсем друг съд.
Спомняте ли си онази схема, която Веселин Пенгезов нарисува: Доганчо казва на Дилянчо, а той нарежда надолу по веригата? Пенгезов директно обяви, че е имало опити да му се оказва натиск по конкретни дела. Смятате ли, че ако бъдете избран за административен ръководител на САС, ще можете да противостоите на подобен натиск?
– Спомням си тези реплики на Пенгезов, да. Според мен той тогава просто реагира емоционално, не знам защо го каза, може да е бил повлиян от негативните събития около него. Но според мен в един апелативен съд тази схема много трудно би могла да сработи. По една простичка причина: тук съставите са колегиални, състоят се от трима съдии. И няма как един председател да успее да повлияе на трима човека едновременно, да разпореди и на тримата да решат едно дело по определен начин. Много трудно ми се вижда вижда това. По принцип председателят на който и да било съд не може да се меси в решението на колегите си и да им влияе чисто административно. Няма такива правомощия, няма как да започне да натиска съдиите. А да принудиш едновременно трима човека към определено действие ми се струва невъзможно – ще се вдигне шумотевица, ще се оплаче някой, медиите ще скочат. Няма как да стане това…
Защо да няма как да стане? Известно е, че в САС работят немалко командировани съдии, а тяхното положение зависи пряко от административния ръководител, който може във всеки момент да ги „разкомандирова“. Това не създава ли възможност да се оказва натиск върху тях?
– Вярно е, че го има този проблем и той важи за всеки съд – не само тук, навсякъде работят командировани съдии, включително и във ВКС. За всеки един от колегите, които са командировани, особено от провинцията, решението на председателя да ги върне обратно би било истински кошмар – децата са започнали училище, жилище, преместване, работа за съпрузите – в чисто човешки план такава ситуация би била истинско изпитание. И това наистина създава предпоставки за подобни съмнения. Но според мен тази логика важи най-вече за съдилищата, в които делата се решават от еднолични състави. Пак казвам, тук съставите са тричленни, а това е една допълнителна гаранция срещу подобни опити да се оказва натиск. Освен това почти всички сме съдии с много опит, доста неща са ни минали през главите. Така че е още по-трудно.
Всъщност стоят ли колегите ви зад Вашата кандидатура? Преди време имаше една подписка в защита на Пенгезов, какво е положението сега?
– Честно казано, не смея да коментирам и да се меся, за да не излезе, че се опитвам да манипулирам мнението им. Не сме дискутирани с колегите предстоящия избор, а и решението в крайна сметка ще го вземе Висшият съдебен съвет.
Но все пак като административен ръководител вие би трябвало да решавате проблемите, с които те се сблъскват всеки ден. Не вярвам, че колегите Ви не се интересуват от това с кои въпроси смятате да се заемете приоритетно, ако бъдете избран. Кажете ги…
– Много са проблемите. За един от тях вече говорихме – командироването. Имаме повече от 10-15 командировани колеги в момента, почти във всеки състав работи по един командирован, а това не е нормално. Но пак повтарям, проблемът е същият във всички съдилища. Дотук се стига, защото т. нар. вътрешни конкурси, за кариерното израстване на съдиите, протичат много бавно. Първо се правят атестации, които отнемат страшно много време, включително и с обжалването им. После следват конкурсните процедури, които също продължават с месеци и също подлежат на обжалване, включително и пред петчленни състави на ВАС. През това време работата ни залива, няма как да оставим делата да чакат. Затова се прибягва до командироване на съдии. Там обаче има друг проблем: ние командироваме колеги от окръжните съдилища, те командироват от районните, а районните – те какво да правят, откъде да си намерят съдии? Ситуацията изобщо не е нормална, получава се затворен кръг, който не води до нормално кариерно израстване на съдиите, напротив. Но не мисля, че един административен ръководител, който и да е той, би могъл сам да се справи с това. Като капак – проблемна е вече и сградата, макар че това е болка за почти всички съдилища в страната. В момента съдиите от САС работят по трима в стая, постоянно влизат секретарки и деловодителки и можете да си представите колко е трудно да се работи в такава обстановка. Затова повечето от колегите си пишем делата вкъщи. Но и да мечтаем за нова сграда на този етап е абсурдно. Да не говорим, че и администрацията ни е много по-малобройна, отколкото трябва да бъде. Все пак САС е най-големият апелативен съд в страната, оттук минават над 50% от делата на всичките апелативни инстанции – няма как да е по-различно, след като почти цялата икономика на държавата е съсредоточена предимно в София и около София, тук се насочва и престъпният контингент. В същото време съдилищата в страната са много по-добре задоволени откъм администрация, отколкото има при нас. А за пари просто не искам да говоря, макар че и това е проблем. Бюджетът ни е около 200 000 лв. годишно, от които над 180 000 лв. отиват за заплати. Останалото е за ток, вода, консумативи. И накрая, като се разхвърлят по брой дела, се вижда, че за разходи по едно дело остават смешните 2-3 лв., а едно писмо с обратна разписка ни струва 5 лева. Прекрасно знам, че страницата ни в интернет се нуждае от промяна, и то генерална, сам се ядосвам, като я отворя. Но като пратиш писмо до ВСС и поискаш пари, като ти кажат оттам: няма бюджет, какво можеш да направиш? Кой програмист ще дойде да направи сайт без пари? Вярвайте – да си председател на съд невинаги е песен…
Вероятно е така, но все пак вие сте един от малкото съдии, собственици на апартамент в Париж, както стана ясно от имотната ви декларация. Ако е толкова тежко, поне можете да си хванете шапката и да отидете на разходка из Монмартър…
– Звучи прекрасно, само че и да отида в Париж, сигурно пак ще се наложи да спя в хотел, защото в това жилище живее дъщеря ми, и зависи дали ще ме пусне. Знам, че много спекулации вървяха около този апартамент, но искам да обясня. Става дума за жилище от 35 квадрата, което купихме аз и жена ми, след като дъщеря ни бе приета да следва в Париж. Наложи ни се да го направим, защото се оказа, че така спестяваме пари, колкото и странно да ви звучи. Защото, не знам дали сте информирани, но в Париж няма такива студентски кампуси, каквито има в другите европейски държави – има общежития, нещо като хотели, но те са много скъпи. За едно таванче от 8-9 квадрата с обща тоалетна в коридора се плащат 600-700 евро наем на месец. И след като дъщеря ни няколко месеца живя така, с жена ми пресметнахме и решихме да купим някакво по-малко жилище и да спестим пари. Продадохме един апартамент с гараж, който имахме тук, вложихме парите в Париж, а като завърши дъщеря ни и се върне, можем пак да го продадем – това беше идеята, просто да не даваме такива безумни суми за наеми.
Смятате ли избора си за предизвестен? Все пак вие и Пенгезов сте единствените кандидати, а по време на миналата процедура той успя да събере само четири гласа в своя подкрепа?
– Въпросът не е в това колко гласа ще успее да събере Пенгезов, а колко от членовете на ВСС ще предпочетат да гласуват за мен, дали ще решат, че съм достоен, подходящ за този пост, че ще се справя с работата. Това е въпрос на преценка, която ще направи сам за себе си всеки член на ВСС. И за нея аз нямам никакви гаранции. Така че – не, не смятам, че изборът е предизвестен…
