Норвегия започва да „пазарува“ местна валута с чуждестранните си постъпления от продажби на нефт, за да покрие растящите си бюджетни нужди при намаляващия добив на черно злато. Най-богатото скандинавско стопанство предвижда да купува по 250 млн. крони (39 млн. щ. долара) на ден през октомври, съобщи централната банка на страната. За последен път институцията е излязла на валутния пазар през октомври 2013-а, отново с цел да оптимизира постъпленията от нефт, но тогава е купувала чуждестранна валута.
В резултат на пазарната активност на „Норгес банк “ в началото кроната поскъпна с 1% към еврото (до 8.1249 крони за едно евро) и с 0.7% към щатския долар (до 6.4034 крони за долар), след което се понижи до 8.1741 крони за евро и до 6.456 крони за един щ. долар в късната следобедна търговия на 2 октомври. И по този начин доказа правотата на валутните експерти, които твърдят, че засилването на норвежката валута се дължи на факта, че централната банка на страната я купува, и котировките постепенно ще се върнат откъдето са тръгнали.
По оценка на анализатори от норвежката банка DNB обявеният размер на покупките е по-висок от очаквания. Което означава, че харченето на „петродолари“ на практика надхвърля заложените в бюджета разходи.
Покупката на норвежка валута бележи началото на нова ера за най-големия западноевропейски износител на газ и нефт, който натрупа в държавния фонд 860 млрд. щ. долара от петролните си приходи през последните две десетилетия. Правителството на страната използва повече пари от него, за да задоволи бюджетните нужди, след като производството на суров петрол и на газ падна с почти 20% през последното десетилетие.
Норвежците получават доходи от продажба на нефт по два начина. Единият са приходите от данъчното облагане на продукцията и от дивиденти от групата „Статойл“, в която държавата има 67% дял. На второ място, страната получава чуждестранна валута от директното си участие в офшорното производство на държавната компания „Петоро“.
Погледнато в исторически план, получените крони са били достатъчни, за да покрият бюджетните нужди. Което означава, че днес централната банка, която управлява приходите, трябва да „източва“ чуждестранна валута, преди да я прехвърли в държавния фонд. Председателят на „Норгес банк“ Йойстейн Олсен изрази надежда, че „валутните пазари и пазарите като цяло ще приемат обявената политика като 100% отговаряща на досегашната“. Той добави, че институцията изобщо няма намерение да прави интервенции, за да манипулира пазарите, а просто реагира на притока от крони, които получава.
Правителството по закон е ограничено да харчи до 4% от нефтените приходи в държавния фонд за попълване на бюджетния дефицит. Растящото количество пари в него обаче осигурява на политиците повече пари всяка година. През тази година Осло ще използва рекордните 140.9 млрд. крони, за да попълни бюджетните дупки, което е около 2.8% от постъпленията в държавния фонд.
