Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалба на клиент на затворения трезор срещу решението на БНБ да го постави под специален надзор.
С определение № 11451 от 30.09.2014 г. по адм. дело № 9275/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е оставена без разглеждане жалбата на Анелия Любомирова Димитрова срещу Решение № 73, точка 4 по протокол № 11 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е ограничена дейността на „Корпоративна търговска банка” АД, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност и производството по делото е прекратено.
Съставът на Осмо отделение на Върховен административен съд приема, че жалбата е процесуално недопустима, като насочена срещу индивидуален административен акт в съответната му част, на който оспорващата не е адресат и с него не се създават права за жалбоподателката, респ. не се отнемат нейни права и съответно, не й се възлагат определени задължения. В определението е посочено, че административното производство по издаване на процесния административен акт е възникнало и се е развило между административния орган и засегнатото лице, по отношение на което е взета мярката по чл.103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /„Корпоративна търговска банка” АД/ и в това производство не са взели участие заинтересовани лица.
Наличието на облигаторни отношения между жалбоподателката и търговската банка, по отношение на която е взета процесната мярка, не може да обоснове правен интерес от оспорване на цитираното решение на УС на БНБ в съответната му част.
Определението на тричленния състав на Върховен административен съд подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред петчленен състав на Върховен административен съд на РБ.
Анелия Димитрова е клиент на КТБ с разплащателна сметка. Жената се обръща към ВАС с молба да бъде отменено решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор, защото то е немотивирано, противоречи на европейски директиви и не съответства на целите на закона.
Върховните съдии обаче изтъкват в мотивите към решението си, че „специалният надзор е оздравителна мярка, насочена към съхраняване на жизнеспособността на банката. И заради това решението на БНБ, включително и мерките, които е предприела, са благоприятни за вложителите и останалите кредитори на банката. Те осигуряват защитата на правната сфера на тези лица и гарантират обществения интерес от стабилизиране на банката и възстановяване на нормалната й дейност“.
Върховните съдии изтъкват, че адресат на решението на БНБ е само Корпоративна търговска банка, а не и жалбоподателката.
„За да е допустимо едно съдебно производство, е необходимо лицето, което го е задвижило, да има правен, пряк и личен интерес от оспорване на съответния акт. Такъв той има тогава, когато оспореният акт засяга негови субективни права или законни интереси или му създава задължения… В процесния случай жалбоподателката не е адресат на административния акт. Позоваването от страна на оспорващата на наличието на облигаторни отношения с „Корпоративна търговска банка“ АД не може да обоснове наличието на пряк, личен и правен интерес от обжалването на горецитираното решение на УС на БНБ“, изтъкват в мотивите си върховните съдии.
И добавят, че въпросите за действието и съдържанието на отделни клаузи в договорите, сключени между банката и клиентите й, както и неизпълнението на задължения, произтичащи от тези договори за търговската банка, са предмет на регулиране от гражданското право, тъй като се касае за отношения между равнопоставени правни субекти и те не попадат в обхвата на административното право.
