В оставащите дни до 5 октомври ще се наслушаме на всякакви обещания за бъдещото икономическо развитие на страната. Но след вота ще настане пълна тишина. Така наречените предизборни програми или платформи бързо ще бъдат забравени, както винаги е било досега.
Очевидно е, че розовите приказки за просперитет се разказват просто защото трябва да се каже и нещо хубаво, а не защото някой възнамерява да ги изпълнява. От ГЕРБ например твърдят, че ключът към растежа и успеха на държавата е модерната и ефективна икономика с експортен профил, но без да се пренебрегват традиционните и специфични български производства. Конкурентите им от БСП пък са за икономически активна държава, която освен регулатор е собственик и инвеститор, коригиращ и ограничаващ отрицателните социални последици на пазарните механизми. Според ДПС един от основните приоритети на бъдещото управление трябва да бъде комплексното подобряване на бизнес средата и стимулирането на икономическата активност. Реформаторите също ще подобряват бизнес климата – чрез намаляване на административната тежест и насърчаване на чуждестранните инвестиции. А "България без цензура" направо си заявява постигане на траен и стабилен икономически растеж от 3% през първия мандат и 5% през втория. И то като спазва стриктно Маастрихтските критерии за бюджетния дефицит под 3 на сто. Това са все неща, взети директно от предизборните програми на основните политически сили, които не казват нищо. Думи, копирани сякаш от времената, когато всичко се правеше в името на светлото бъдеще. Все пак в цялата тази плява има няколко зрънца, които е добре избирателите да видят, преди да дадат гласа си.
Формално погледнато, електронното управление и модернизирането на администрацията са единствените неща, които ни обещават всички партии, макар и по различен начин. Освен тях няма нито една друга важна за икономиката тема, по която политическите сили с най-големи шансове за следващия парламент да са на една позиция. Бъдещото включване на България към еврозоната например е заложено като цел от основните претенденти за властта. Изключение прави само партията на провъзгласилия се за кандидат за министър-председател Николай Бареков, в чиято платформа не се казва и дума за подобна стъпка. Което, разбира се, не значи, че "България без цензура" е против приемането на еврото. Просто партийните активисти може да са преценили, че в този момент не е нужно да засягат темата, колкото и важна да е тя за хората и за страната като цяло.
Сериозно внимание обаче заслужават политическите щения в данъчната сфера. ГЕРБ, ДПС и Реформаторският блок твърдо заявяват, че няма да предприемат промени в облагането на гражданите и фирмите. Но от БСП отново са захванали стария рефрен с прогресивния подоходен данък. Само че конкретни числа няма и единствено може да гадаем какво точно биха направили червените по въпроса. Прави впечатление и че е загърбена друга тяхна любима приказка – семейното подоходно облагане.
За привличането на повече гласове в ББЦ залагат на данък "богатство". Уловката е, че той няма да се налага върху доходите на богаташите, а е предвиден само за покупки над 1 млн. лв., при това направени само от физически лица. С други думи – пълен кьорфишек. Всички знаем, че такива скъпи вещи се взимат от името на фирмите и са изключително малко случаите, когато някой ги купува еднолично.
По въпроса с минималната работна заплата също не може да разчитаме на партийните предизборни програми. Повечето от тях въобще не засягат темата. БСП, която би трябвало да е многословна именно в този "раздел", казва скромно, че ще работи за последователно увеличаване на минималната работна заплата и за въвеждането на механизъм за обвързването й с размера на средната работна заплата. Доскорошните й партньори от ДПС са за подобен механизъм, но съобразен с обективни критерии като производителност на труда, инфлация и регионални особености. Далеч по-конкретен е Николай Бареков, който направо е записал, че ще вдигне най-ниското възнаграждение до 550 лева. Как ще го постигне, остава тайна.
Интересна е заигравката на политическите сили и с малките и средните предприятия. От ББЦ обещават данъчни облекчения за новосъздадени работни места във фирми с до 10 души персонал, както и дотация на заплатите за разкриване на нови работи места от малки предприятия в райони с висока безработица (над 15%). От БСП са готови да улеснят кредитирането на бизнеса чрез Българската банка за развитие и механизма на експортното застраховане. В ГЕРБ твърдят, че ще работят за достъпно финансиране, но откъде и как не обясняват. Затова пък предлагат целеви стратегии, ниски данъци (без конкретика), подкрепа за излизане на външни пазари и облекчаване на административната тежест. Премахването на регулаторните режими е приоритет и на ДПС, но с това ангажиментите на партията в тази сфера се изчерпват.
Партиите не са пропуснали да вплетат в платформите си и един от най-големите страхове на хората – монополите. Повечето мераклии за власт се кълнат, че ще се борят срещу това "зло, което изпива кръвта на народа". Най-активни в тази кампания са от БСП. Те подготвяли законова регулация на дейността на предприятията с господстващо и монополно положение. Щели да "разбият"изкуствените монополи и да предотвратят картели – при горивата (чрез по-лесен достъп до акцизните складове), при лекарствата (чрез ограничаване на хоризонталната и вертикалната концентрация на аптеки), в съобщенията, във финансовия сектор и търговията.
ДПС също се канят да водят активна и резултатна антимонополна политика. И те като социалистите залагат на ликвидиране на изкуствените монополи, усъвършенстване на антимонополното и антитръстово законодателство и подобряване на дейността на регулаторните органи. А реформаторите предлагат въвеждане на облекчен режим на групови искове спрямо монополистите, както и да се вмени задължение на Комисията за защита на конкуренцията регулярно да проверява и да анализра рисковете от злоупотреби с господстващо положение. Единствено ГЕРБ и ББЦ не се занимават с тези неща в програмите си. В същото време хората на Бойко Борисов са единствените, които отделят специално внимание на привличането на чуждестранни инвестиции. Това, според тях, ще стане чрез изграждане и създаване на терени за икономическо развитие, като бизнес хъбове, инкубатори и логистични центрове и използване на пълния потенциал на съществуващите индустриални зони. ГЕРБ предлагат още обособяване на местни агенции за развитие, които да работят по публично-частни партньорства и бизнес клъстери, както и изработване на регионални стратегии.
Иначе изключително актуалната при предишните парламентарни избори тема за офшорните компании сега е напълно забравена. Освен Движението за права и свободи никой друг не споменава тези фирми, които уж бяха основният виновник за лошото състояние на икономиката и укриването на данъци. Вярно, че 42-ото Народно събрание прие Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, но както показа практиката, той изобщо не изпълни първоначалните очаквания. Така че в новия парламент офшорките отново би трябвало да станат актуални, ако наистина искаме капиталите от страната да не изтичат към затънтени островчета.
