Поредна жестока драма се заформя около Българската телекомуникационна компания. След скандалната приватизация, последвалите няколко златни препродажби и натрупването на огромни дългове отново има сериозен апетит към нея. Този път обаче не става дума за нова сделка, а за… превземане.
“Ако не беше нашата съпротива, досега акциите на “Виваком” щяха да лежат в някое дебело чекмедже”, заяви в специална декларация през седмицата банкерът Цветан Василев, който е и собственик на телекома чрез цяла редица от свързани и офшорни фирми. Какво точно има предвид издирваният от Интерпол бизнесмен? Нима някой може току-така да си присвои една от най-големите компании у нас, с приходи за милиарди, стратегическа инфраструктура и още множество атрактивни имоти в цялата страна, каквато е БТК?
За да разберем какво точно се случва, е добре да се върнем към средата на 2012 г., когато след дълги преговори консорициумът между българската Корпоративна търговска банка (КТБ) и инвестиционното звено на руската ВТБ банк – VTB Capital (VTB), официално придоби телекома. Прехвърлянето на собствеността бе осъществено на извънборсов пазар за сумата от 265 млн. евро. Официалният купувач бе “Вива телеком България”, но негов пряк притежател е регистрираното в Люксембург InterV Investment. То от своя страна е в ръцете на V2 Investment, също от Люксембург, което пък е изцяло притежание на V Telecom Investment General Partner S. A. – отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното 43.3% от капитала държи фирмата на Василев “Бромак телеком инвест”, VTB има 33.3%, а бившите кредитори на БТК – 23.43 на сто.
Дотук добре, но скандалът между Цветан Василев и Делян Пеевски промени коренно ситуацията. И от няколко месеца депутатът от ДПС е хвърлил око на БТК, както и на други атрактивни предприятия от общата до неотдавна бизнес империя. Макар Василев едва сега да повдига завесата, опит за превземане на телекома от групата около Пеевски е имало още през август. Тогава в основата на всичко е бил Бисер Лазов – един от най-близките до банкера хора, които след затварянето на КТБ в края на юни мигновено преминаха в другия лагер и впоследствие станаха свидетели на прокуратурата срещу Василев. Та въпросният Лазов е член на управата на десетки дружества, включително и на “Бромак телеком инвест”, а оттам и на V Telecom Investment General Partner S. A. Именно чрез последното дружество е бил направен опит за прехвърляне на акциите на “Бромак телеком инвест” към финансов инвеститор, посочен от Пеевски. Идеята е била да се копира схемата на овладяване на “Булгартабак”, само че този път не е сполучила.
Поради тази причина се задейства План Б, за който пише в декларацията си Цветан Василев. Една от най-ключовите компании под влиянието на банкера – Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ), прави преди месец опит да придобие акциите на телекома. Зад това решение обаче не стои някой от акционерите й (“Кен трейд”, КТБ или офшорката EFV International Financial Ventures), а изпълнителният директор Теодора Танева. Тя уж бе довереник на Цветан Василев, но както и споменатият вече Лазов бързо се преориентира и стана основен защитен свидетел срещу банкера.
Явно за Танева пише Василев в декларацията си: “Представяте ли си, че в България е възможно изпълнителен директор на компания да укрива книга на акционери и временни удостоверения с една-единствена цел – да услужи за постигане на целите на своите покровители. По едно стечение на обстоятелствата този изпълнителен директор е един от “достойните” свидетели на обективното следствие и прокуратурата. Същият доказано е фалшифицирал документи заедно с други лица от т.нар. група на 7-те (вече 6-те), управлявана от основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, което също не значи нищо за компетентните органи”.
Според публикация на в. “Труд” в средата на септември Танева праща уведомление до квесторите на КТБ за това, че ТЦ-ИМЕ ще предприеме необходимите правни и фактически действия в изпълнение на споразумение, сключено на 5.09.2012 г. с “Кръшър инвестмънт лимитид” (Crusher Investment Limited). На база на този договор в полза на ТЦ-ИМЕ трябва да бъдат прехвърлени акции (дялове) от капитала на V Telecom Investment General Partner S. A., Люксембург, което, както вече отбелязахме, е собственик на капитала на БТК.
В писмото до квесторите на КТБ Теодора Танева казва още, че целта на тези действия е “всички активи, придобити от ТЦ-ИМЕ със заемни или кредитни средства, да послужат за обезпечаване на съществуващите към момента задължения на дружеството към “Корпоративна търговска банка” АД. Никак не е за пропускане обаче фактът, че с определение на Софийския градски съд от 17 юни тази година ТЦ-ИМЕ бе обявено в процедура по несъстоятелност, а сметките му бяха запорирани по искане на “Сиболе сървисис инкорпорейтид България” заради развален договор за поръчка. За “Сиболе сървисис” се смята, че е под контрола на Делян Пеевски. А според Василев несъстоятелността е поискана “с една цел – да присвои 14.5 млн. евро и да се добере до акциите на “Виваком”. Случайно или не, съдия по делото за несъстоятелност е Румяна Ченалова, която се очертава като основен фактор в търговските спорове, по които страна са КТБ и Цветан Василев.
Така идва ред на “съпротивата”, за която пише Цветан Василев, че е оказал, за да се опазят акциите на БТК. Другите двама членове на съвета на директорите на ТЦ-ИМЕ – Людмила Петрова и Мартин Апостолов, свикват в края на септември заседание на управителния съвет, за да сменят Теодора Танева и да осуетят намеренията й. Танева обаче не се явява на заседанието и решението за смяната й е взето само с гласовете на Петрова, която е избрана за нов изпълнителен директор, и на Апостолов, който пък заема освободения от Петрова пост на председател на съвета на директорите. Но тези рокади и досега не са вписани в Търговския регистър, тъй като съдът седем пъти намира повод да откаже. Сега за 1 ноември е насрочено свикването на общо събрание на акционерите, което да реши кардинално въпроса.
Засега е ясно едно – промени в мениджмънта на “Българската телекомуникационна компания” няма. Неин изпълнителен директор продължава да е Атанас Добрев. А председател на управителния съвет е Златозар Сурлеков – първият и най-важен човек, когото Цветан Василев постави в оператора. Мястото си в надзорния съвет е освободил на 6 август единствено самият банкер, като е заменен от Владимир Пенков.
В цялата тази бъркотия вероятно се питате къде са руснаците, които уж също участваха в купуването на БТК? В публичното пространство се спекулира, че VTB отдавна няма реално участие в компанията, макар и формално да е акционер. Говори се, че инвестицията им вече била осребрена от Василев. Факт е обаче, че техните представители Александър Мороз и Стефано Дзупет все още са в надзорния съвет на телекома и както е заложено в споразумението между акционерите, всички решения би трябвало да се съгласуват с тях. Разбира се, това може да е просто формалност.
“Българската телекомуникационна компания” е колкото атрактивна, толкова и проблемна фирма. Официално тя има дългове от над 470 млн. евро, останали след последното й преструктуриране през 2012-а. Освен това през май догодина капиталът й трябва да бъде увеличен със 150 млн. евро според ангажимент, поет към кредиторите. Никак не е за пропускане и обстоятелството, че в края на 2013-а БТК емитира облигации за 400 млн. евро с лихва 6.625% и падеж 2018 година. Първоначалните купувачи на емисията са “Креди Сюис”, “ВТБ Капитал”, “Барклийс”, “Дойче Банк” и “Сосиете Женерал”, а агент по обезпеченията и заложен кредитор е “Ю.Ес. Банк Тръстийс Лимитед”.
