Най-лесният начин да бъде обезсмислена една кандидатура за управител или подуправител на БНБ е да пуснеш името на кандидата в медийната месомелачка. Особено в сегашната обстановка на бурно противоборство на интереси за милиарди. Винаги ще се намерят голямо количество хора, които да го оплюят и да го дискредитирират. Така преди време се случи със сегашния подуправител на БНБ Калин Христов – след като започна кризата с Корпоративна банка, името му се спрягаше ту за служебен министър на финансите, ту като потенциален наследник на Иван Искров като управител на БНБ. “Финансовият колос” на БСП Румен Гечев обаче направи всичко възможно да го очерни и даже по време на предизборната кампания го обяви за един от идеолозите за налагане на банкова ваканция в България. Вярно е, че тази мярка бе дискутирана в началото на юли по време на разговорите между политическите партии, БНБ, правителството на Пламен Орешарски и търговските банки при президента на България Росен Плевнелиев. Там са били изложени за обсъждане всички възможни варианти за действие в ситуация на ликвидна банкова криза, каквато ни заплашваше тогава. Логично е Христов като подуправител на БНБ да е прокоментирал пред политиците всички плюсове и минуси на отделните решения на проблема, в това число и банковата ваканция. Но едва ли е настоявал за нея – професионализмът му е твърде висок, за да лансира без основание крайни решения. Проблемът на Христов всъщност дойде не от дебата за банковата ваканция, а от определени корпоративни кръгове, свързани с БСП, чиито интереси той засегна сериозно с действията си като министър на финансите в служебното правителство на Марин Райков. Та тези среди си го връщат, като се опитват на всяка цена и с всички средства да бламират евентуалните възможности той да стане следващият управител на БНБ. Почти сигурно е, че поради същите причини, когато изтече мандатът му на подуправител – през октомври 2015-а, преизбирането му на длъжността подуправител и началник на управление “Банково” отново ще срещне силна съпротива от депутатите от БСП. Ако, разбира се, по това време има действащ парламент.
Като става дума за мандати, трябва да напомним едно важно обстоятелство. Те могат да бъдат предсрочно прекратявани само ако управителят, подуправителите и членовете на УС си подадат оставката, ако починат или ако не могат да изпълняват повече от шест месеца служебните си задължения. По закон няма друга легална хипотеза, при която те да бъдат предсрочно отстранени. Те сами трябва да го пожелаят или да бъдат поставени в ситуация, в която не могат да си вършат работата. В това положение прокуратурата се опита да постави сегашния подуправител на БНБ и началник на управление “Банков надзор” Цветан Гунев, но номерът засега не минава пред съда.
Има още един детайл в закона, който трябва да се има предвид, когато се коментира предсрочно прекратяване на мандата на член на УС на БНБ. Става дума за записаното в чл.14, ал.2 на Закона за БНБ: “При предсрочно прекратяване правомощията на член на управителния съвет на неговото място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата.” И оттук – към практиката: неотдавна сегашният гуверньор заяви, че е готов да подаде оставка, ако партиите в Народното събрание му я поискат. В контекста на цитирания член от закона – ако Искров подаде оставка сега, новият гуверньор ще може да изпълнява задълженията си само 12 месеца – до 10 октомври 2015-а, когато изтича мандатът на Искров. При това положение е много интересно кой би се съгласил да поеме гуверньорския пост едва за по-малко от година, и то точно когато трябва да се вземат изключително сложни решения за стабилността на финансовата система. И след това да зависи от благоволението на политиците за нов мандат. Вярно, че според някои юристи хипотезата с довършването на стария мандат е в сила само когато членът на УС е отстранен, а не когато сам е подал оставка. Но това все пак не е категорично казано, а българската практика предлага изобилие от примери, когато един професионалист хаби нерви и търпи унижения и накрая все пак партийният интерес го прецаква.
В общественото пространство се въртят доста имена на потенциални кандидати за управител на УС на БНБ. И то точно по начин, целящ да ги очерни и да ги изключи предварително от списъка с кандидатите, от който евентуално ще избират партиите в току-що избраното Народно събрание. През седмицата из сайтовете се заповтаряха имената на главния изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк” Левон Хампарцумян, на бившия изпълнителен директор на Пощенска банка и на Българска банка за развитие Асен Ягодин и на Николай Георгиев – бивш заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов, а от четиринадесет години – служител на Международния валутен фонд. Имената им, естествено, бяха гарнирани с достатъчно пикантна информация за това кой с кого е свързан.
Истината е, че до момента единственият професионалист, който си пожела ГЕРБ за поста управител на БНБ, чието име не бе оспорено от останалите политически партии, е Светослав Гаврийски (сега изпълнителен директор на “Алианц банк България”). Той бе канен и за служебен премиер, и за финансов министър в сегашното служебно правителство. През последните няколко месеца чрез посредници или чрез медиите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на няколко пъти му е отправял предложение да оглави БНБ. Но това е ставало по начини и с тон, които са неприемливи за човек като Гаврийски. По информация на в. “БАНКЕРЪ” обаче Борисов все още не се отказал от намерението си да склони Гаврийски за този пост (който вече е заемал от 1997 г. до 2003 г.). Ако това не стане обаче, има още четири възможни кандидатури на безспорни професионалисти, които биха могли да поемат поста в предстоящата твърде сложна за банковия сектор обстановка. Има изключително подходящи лица с опит в банковата система и в академичните среди. Но за всички тях – когато му дойде времето.
