Две банки са напът да се простят с милиони левове, които ще им бъдат измъкнати под носа напълно законно – с благословията на Темида и под ведрите погледи на всите депутати от няколко поредни парламента, които или се правят, или наистина просто не могат да проумеят каква поредна тъпотия са сътворили.
"Потърпевши сме от поредица действия, извършени с безпрецедентна дързост и арогантност от наш длъжник. Тези действия преследват противоправна и нелегитимна цел: катастрофално увреждане на правата и законните интереси на действителните кредитори, чиито вземания да останат напълно неудоволетворени, като същевременно имуществото на длъжника бъде прехвърлено на трети лица и "изчистено" от тежести и обезпечителни мерки. За целта е организирана и разработена схема за увреждане на кредиторите чрез извършване на серия от правни сделки и превратно използване на производството по несъстоятелност, както и други, свързани с несъстоятелността на съдебни и охранителни производства", пишат експертите от Обединена българска банка до Инспектората на Висшия съдебен съвет. И настояват за спешна намеса, защото имат "основателно съмнение, че така организираната, обмислена и разработена схема не би могла да бъде осъществена без съдействието и подкрепата на длъжностни лица и съдии, чиято безпристрастност е повече от съмнителна…". Сигнали с почти аналогични оплаквания са подадени и до Министерството на правосъдието и до още ред други институции. При това с подобен проблем се е сблъскала не само ОББ, а и "Банка ДСК". Двете институции са напът да загубят повече от 9 млн. евро – пари, които не са тяхна собственост, а на вложителите им. ДСК е дала кредит в размер на 3.6 млн. евро, ОББ пък носи отговорност пред облигационерите като гарант на емисия от облигации за 6 млн. евро.
Жалбите и на двете банки са свързани с едно акционерно дружество, регистрирано през 1996 г. във Варна – "Бросс Холдинг" АД. През 2006 г. фирмата пуска емисия от облигации. За довереник на облигационерите е избрана ОББ. ДСК пък отпускат кредит, който е обезпечен с ипотеки на имоти. Проблеми на хоризонта не се виждат – бизнесът на "Бросс Холдинг" процъфтява, предприятието планира разширение, строеж на нови мощности и работи на пълни обороти. Така върви до 2012 г., когато историята придобива друг оттенък, поне според хронологията, разказана в жалбите от банките.
През октомври 2012 г. "Бросс Холдинг" взима 7.5 млн. евро от регистрираната на Сейшелите офшорка "Диси&Кем Компани". В замяна подписва договор за особен залог на цялото търговско предприятие – като гаранция, че ще върне парите. Според юристите от ОББ това е станало без знанието на облигационерите и е в нарушение на устава на дружеството, в който през април същата година изрично е записано, че съветът на директорите не може да се разпорежда с активи на "Бросс Холдинг" без решение на общото събрание на облигационерите.
Почти по същото време "Бросс Холдинг" изненадващо си мести адреса на управление в Силистра. А докато облигационерите и банките още се чудят защо, се оказва, че "Бросс Холдинг" е закъсал с плащанията към офшорката – затова и през декември 2012 г. "Диси&Кем Компани" пристъпва към изпълнение по договора за особен залог: започва да разпродава заложеното имущество.
Почти едновременно с това "Диси&Кем Компани" внася и молба до Силистренския окръжен съд, с която иска "Бросс Холдинг" да бъде обявено в несъстоятелност. Впоследствие се присъединяват още кредитори: оказва се, че "Бросс Холдинг" дължи голяма сума на още една фирма с чуждестранна регистрация, този път от Кипър – "Бистоу Лимитид". После се навързват банките, държавата, ред още фирми и списъкът със задължения набъбва неимоверно. Но основните кредитори са двете офшорки: борчовете на "Бросс" към тях са най-големи, съответно тези две офшорки имат решаващ глас при процедурите по несъстоятелност, те могат да определят синдика, а и да го опазят, ако останалите не са доволни от работата му.
Междувременно, през май 2013 г., в качеството си на заложен кредитор по Закона за особените залози, "Диси&Кем Компани" продава заложените при него активи на "Бросс Холдинг", барабар с ипотеките и възбраните, наложени като обезпечения в полза на банките. Купувач е никому неизвестна допреди това фирма, регистрирана само няколко месеца преди сделката във Варна – "БП Индъстрис" ЕООД. И тук навлизаме в интригата. Според банките, "БП Индъстрис" е получило имотите на "безкрайно занижени цени" – те фигурирали в баланса на "Бросс Холдинг" с цени общо за 26 млн. лв., а били продадени за 638 920 лева. Но пък в крайна сметка, след като законът позволява заложният кредитор да продава на тези цени – проблем няма.
Историята обаче не свършва дотук, защото само няколко дни по-късно на свой ред и "БП Индъстрис" ЕООД сключва договор за особен залог срещу заем от 1.3 млн. лв., само че с друга банка. И очевидно не го изплаща, защото през ноември 2013 г. цялото му търговско предприятие е продадено на регистрираната на Вирджинските острови офшорка "Феникс Кемикъл" за крупната сума от… 100 лева! Няма грешка – сумата е 100 лв. – платени за същите тези активи, за които ОББ и ДСК твърдят, че струват милиони.
Сделката обаче се оказва още по-успешна за "Феникс Кемикъл". Защото на всичкото отгоре офшорката придобива цялото имущество "чисто" – без възбраните и ипотеките, наложени от банките още от времето, когато имуществото е било собственост на "Бросс Холдинг". Това се случва благодарение на един съдия по вписванията от Силистра – Красимир Дечев, който решава, че продажбата по ЗОЗ е равнозначна на публичната продан от съдия-изпълнител. И че след като имот се купува от търга при съдебния изпълнител "чист" от ипотеки, то същото трябва да се случи и при продажба, извършена от заложния кредитор. Дечев заличава ипотеките, стъпвайки на теза, която за много от юристите е чиста проба "екзотика". Но в крайна сметка банките са лишени от всички обезпечения.
А като за капак на 14 август тази година Силистренският окръжен съд обяви фактическия длъжник към банките – "Бросс холдинг" АД, в несъстоятелност. С един прелюботитен мотив: синдикът на дружеството е поискал от кредиторите да внесат като разноски в производството по несъстоятелност 578 765 лв., които трябвало да отидат за адвокатски хонорари по заведените около цялата тази каша съдебни дела. А нямало кой друг да отиде и да представлява предприятието в съдебните зали освен синдика. Защото още на 22 юли 2014 г. всичките членове на съвета на директорите и изпълнителният директор на "Бросс Холдинг" : Сергей Липчев, Любомир Ръсовски и Здравко Гючлиев, са напуснали компанията – поне според уведомленията, които са подали в Търговския регистър.
Кредиторите обаче отказали да платят тази огромна сума. А съдът просто обявил фалита на "Бросс Холдинг". Защото според закона при липса на средства за продължаване на производството предприятието се обявява в несъстоятелност, дейността му се прекратява и делото се спира – ако се внесат пари, процесът ще продължи, а ако не – "Бросс Холдинг" просто ще бъде заличена от регистъра.
Шах и мат на цена 9 млн. евро…
Силистренски челен опит
Според жалбите на двете банки цялата тази плетеница от сделки, залози, прехвърляния и дела "има за цел да се извадят активите на длъжника "Бросс Холдинг" и чрез серия от сделки да станат част от предприятието на трето лице – чисти от тежести и спасени от производството по несъстоятелност". Трезорите правят и невъзможното, за да спасят каквото могат от имуществото на "Бросс Холдинг". Затънали са в камара дела, написали са десетки жалби, сигурно са пропуснали да пратят писмо само до арменския поп. Но засега без резултат.
Един от най-големите проблеми в цялата тази сага е свързан с липсата на ясна уредба по един наглед простичък въпрос: какво се случва с вписаната в полза на един кредитор ипотека върху отделен имот, когато цялото търговско предприятие на длъжника бъде заложено по Закона за особените залози към друг кредитор и впоследствие продадено? Заличават ли се ипотеките или остават да "тежат" и на новия собственик?
Първоначалната реакция на всеки юрист е, че ипотеката следва имота, докато дългът не бъде изплатен и съответно кредиторът не се съгласи тя да бъде вдигната. Да де, ама се оказва, че не е съвсем така. Поне в Силистра не е така.
"Несъмнено, продажбата по Закона за особените залози представлява своеобразно принудително изпълнение спрямо имуществото на залогодателя. И може да се приеме, че продажбата има погасителен ефект спрямо последващите права на третите лица върху имота – предмет на продажба. Налице е и житейска логика, обуславяща изложените правни изводи. Ако продажбата по ЗОЗ не води до погасяване на вписаните върху продаваното имущество вещни тежести, то това би затруднило неимоверно изпълнението по реда на този закон, тъй като едва ли някой би купил имущество, обременено с противопоставимите му права, принадлежащи на кредиторите на предишния собственик", пише съдия Пламен Неделчев в решение от 13 август тази година.
С това решение съдът отказа на ОББ и ДСК да обяви за нищожно заличаването на вписаните ипотеки, извършено от съдията по вписванията Красимир Дечев – трезорите опитаха да докажат, че действията на Дечев са били в разрез със закона и че той не е имал право да вдига ипотеките. Дали съдията е прав, тепърва ще кажат по-горните инстанции – случаят е такъв, че си заслужава да се намеси и ВКС, за да наложи еднозначно тълкуване на закона. Но засега фактът е такъв – ипотеките са вдигнати, имотите – прехвърлени, а банките – оставени без обезпечения за парите си.
Банките ОББ и ДСК са сигнализирали прокуратурата за случая "Дечев", а отделно са се оплакали и в Министерството на правосъдието, до ИВСС и където се сетят. Резултатът: Дечев е уволнен, защото според бившия правосъден министър Зинаида Златанова е нарушил разпоредбите и е заличил вписаните ипотеки и възбрани без основание, като с това е уронил престижа на съдебната власт. Само че Дечев обжалва заповедта за отстраняването си от работа в съда. И спечели – макар и по различна причина: Върховният административен съд прие, че самото уволнение е направено дотолкова юридически неграмотно, че просто се налага да бъде отменено. Не е ясно дали решението на тричленния състав ще бъде оспорено и пред петчленка на ВАС.(
