Джулия Пиърсън, шеф на службата за охрана на американския президент Сикрет сървис, неотдавна напусна поста си. Повод за това бе проникването на въоръжен мъж в Белия дом. Той се оказа военен, страдащ от посттравматичен синдром, при това убеден, че правителството го преследва. Това далеч не е първият случай, когато психичноболни се опитват да убият държавния глава, мислейки, че той е причина за всичките им проблеми.
Разходка с брадва
На 19 септември тази година неизвестен мъж, въоръжен с нож, преодоля оградата на Белия дом и влезе в резиденцията на президента Барак Обама. Служителите на Сикрет сървис успяха да го задържат при парадния вход. В автомобила на нарушителя бяха открити 800 патрона, две брадви и мачете. Агентите се справиха с инцидента без стрелба и преследване с кучета. Но ръководството на федералното ведомство изрази недоволство, че въоръжен човек е успял да стигне толкова далеч, квалифицирайки мястото на ареста му като “неприемливо”.
Неканеният гост в покоите на президента, който по това време пътуваше със семейството си към резиденцията в Кемп Дейвид, се оказа 42-годишният жител на Тексас, Омар Гонзалес, ветеран от войната в Ирак. Съседите му го описват като дружелюбен човек, който обича да разказва истории на местните деца и винаги е готов да помогне, ако някой има проблеми с колата си или трябва да се донесат покупките от магазина. Напоследък обаче Гонзалес се променил. Той се оплаквал, че някой го преследва и иска да проникне в жилището му. Ветеранът бил въоръжен дори когато излизал да разхожда кучето си. По думите на негов приятел, сержант Дейвид Хъслах, Гонзалес държал телефона си във микровълновата фурна, защото се страхувал, “че правителството наблюдава” дома му.
Ветеранът на няколко пъти посещавал полицейския участък. На 19 юни бил задържан със снайперистко оръжие и карта на Белия дом, а на 25 август – с брадва край оградата на американския президент. Тези епизоди останали без съществени последствия. Сега Гонзалес може да отиде в затвора за незаконно проникване на територия с ограничен достъп. Фактът, че не бил въоръжен, е смекчаващо вината обстоятелство. Не е изключено нарушителят да бъде признат за психичноболен и изпратен на принудително лечение.
Крал Ричард
Първият опит за убийство на американски президент датира от 1835-а и е дело на Ричард Лоурънс, роден в Англия в началото на ХIХ век. Семейството му се настанява във Вирджиния, когато малкият Ричард навършва 12 години. Бил обикновено дете (затворено, но трудолюбиво и възпитано). Когато пораства, избира да стане бояджия. Лоурънс никога нямаше да попадне в учебниците по история, ако не бяха странните промени в неговото поведение, настъпили към 30-годишната му възраст.
Някои изследователи предполагат, че Лоурънс загубил разсъдъка заради вдишваните с години химически изпарения от боите. През есента на 1832 г. той съобщава на семейството си, че заминава в Англия, след което се отправя към Вашингтон. Месец по-късно Лоурънс обяснява, че било студено за пътуване в чужбина. После повтаря опита си за презокеанско пътешествие, но и този път не стига по-далеч от Филаделфия. Казва на роднините си, че някакви личности не му позволили да напусне Съединените щати и че правителството също е против неговите планове. Освен това във филаделфийските вестници били публикувани няколко критични статии за него, така че не му оставало друго, освен да изчака възможността да наеме цял кораб лично за себе си и да отплава с него за Англия.
Лоурънс започва да се държи все по-екстравагантно. Той решава, че е крал Ричард Трети, и напуска работата, неподходяща за царствената му особа. Когато роднините му го питат от какво ще се прехранва, “Ричард” гордо отговаря, че американското правителство му дължи голяма сума за две английски имения. Самопровъзгласилият се крал си внушил, че Конгресът ще компенсира стойността на измислените от него имоти чрез Втора банка на Съединените щати. Но когато президентът Андрю Джаксън налага вето върху законопроекта за продължаване на лиценза на банката, Лоурънс осъзнава, че надеждите му няма как да се сбъднат. Бившият бояджия стига до извода, че ако убие Джаксън, вицепрезидентът Мартин Ван Бурен ще възстанови дейността на националната банка, което ще позволи на Лоурънс да получи паричните компенсации. Към момента на извършването на нападението нарушителят се променя и външно. Винаги облечен консервативно, той се пристрастява към накитите, които сменя по три-четири пъти на ден.
На 30 януари 1835-а Лоурънс чете книга в бояджийския цех. Внезапно става и излиза на улицата с думите “проклет да съм, ако не го направя”. Същият ден президентът присъства на погребението на конгресмена Уорън Дейвис. Когато Джаксън напуска церемонията, Лоурънс изскача иззад колоните и стреля срещу него с два пистолета последователно. За щастие и двата засичат. Лоурънс прекарва остатъка от живота си в психиатрична клиника, където умира на 13 юни 1863 година.
“Изпълнявах Божията воля”
Още по-необикновен човек е Шарл Гито, който се опитва да застреля президента Джеймс Гарфийлд на 2 юли 1881 година. Държавният глава умира няколко месеца по-късно, но не от самото раняване, а вследствие на неправилно лечение. Бъдещият престъпник е с твърде лоша наследственост. Баща му, последовател на социалистическа секта, проповядваща свободната любов, твърдял, че може да общува със самия Христос. Двамата братя на Нито-старши страдали от психически заболявания, както и синовете на двете лели на Шарл. Самият той бил със забавено развитие. Не желаейки да се занимава с физически труд, Шарл се опитва да създаде собствен вестник, да вземе пари от сектата на баща си, където също пребивавал известно време, и дори се занимава с мошеничество, обещавайки назначения на добре платени длъжности срещу пари. Тази му дейност логично завършва със затворническа присъда. След като излиза на свобода, Шарл отива във фермата на сестра си. Двамата обаче не се разбират, а веднъж той едва не я убива с брадва. След този инцидент Гито е признат за психичноболен. За да избегне болницата, Гито бяга в Чикаго, където става проповедник.
Шарл си опитва късмета и на политическото поприще. На президентските избори агитира за Гарфийлд. А когато същият става държавен глава, Гито му изпраща писмо, в което намеква, че претендира за консулски пост във Виена или в Париж. Осъзнавайки, че ще остане с празни ръце, Шарл решава да убие президента. Той съобщава на един от зетьовете си, че тази мисъл го осенила шест седмици преди да извърши престъплението и че му била внушена от Бог. “Нямах враждебни чувства към президента – обяснява по-късно Гито. – Напротив, уважавах го много, но ми се струваше, че трябва да го отстраня в името на общото благо и че целият народ иска същото.” Пред съда Шарл заявява: “Физически аз съм страхливец, но нравствено съм храбър, когато ме подкрепя Бог. Извърших това, в което ме обвиняват вестниците, но го направих по волята Божия.” А на свещеника, дошъл да го изповяда преди екзекуцията, заявява, че няма за какво да се покае.
