Щатите са оазис на стабилност

Със­то­я­ни­е­то на све­тов­на­та ико­но­ми­ка тре­во­жи ин­вес­ти­то­ри­те. Япо­ния и Ев­ро­па по­каз­ват по­ред­ни­те приз­на­ци на сла­бост, а го­ле­ми раз­ви­ва­щи се па­за­ри ка­то Ки­тай по-ско­ро съв­па­дат, от­кол­ко­то дър­пат рас­те­жа. Чув­с­т­во­то на опас­ност се за­сил­ва от вой­на­та в Близ­кия из­ток, от нап­ре­же­ни­е­то в Ук­рай­на, от улич­ни­те про­тес­ти в Хон­конг и раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на ви­ру­са ебо­ла по све­та. Ка­то че ли един­с­т­ве­ни­ят оа­зис на рас­теж са Ща­ти­те, ко­и­то пуб­ли­ку­ва­ха ка­то ця­ло оп­ти­мис­тич­ни фун­да­мен­тал­ни дан­ни през сед­ми­ца­та. И на­деж­да­та на фи­нан­со­ви­те па­за­ри е имен­но те от­но­во да изиг­ра­ят ро­ля­та на дос­та­тъч­но мо­щен ло­ко­мо­тив на све­тов­ния рас­теж.

Бю­джет­ни­ят де­фи­цит на САЩ

се е свил до 483.4 млрд. щ. до­ла­ра през прик­лю­чи­ла­та на 1 ок­том­в­ри фис­кал­на го­ди­на сре­щу 680.2 млрд. до­ла­ра в пре­диш­на­та. Но та­зи стой­ност все пак е око­ло ед­на тре­та от ре­кор­д­ния не­дос­тиг от 1.4 трлн. щ. до­ла­ра, дос­тиг­нат през фи­нан­со­ва­та 2009-а. При­хо­ди­те са ско­чи­ли с 8.9%, а раз­хо­ди­те – с ед­ва 1.4 про­цен­та.

Щат­с­ки­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Джей­къб Лю смя­та, че фис­кал­но­то по­доб­ре­ние е свър­за­но до из­вес­т­на сте­пен с по-сил­ния рас­теж, свел без­ра­бо­ти­ца­та в стра­на­та до 5.9% през сеп­тем­в­ри сре­щу 7.2% го­ди­на по-ра­но.

Бю­джет­на­та служ­ба на Кон­г­ре­са оба­че прог­но­зи­ра, че де­фи­ци­тът ще за­поч­не да рас­те от­но­во точ­но в го­ди­на­та на пре­зи­ден­т­с­ки­те из­бо­ри (2016-а). А ос­но­вен ви­нов­ник ще е зас­та­ря­ва­що­то на­се­ле­ние на стра­на­та, за­ра­ди ко­е­то се на­ла­гат по-го­ле­ми раз­хо­ди за со­ци­ал­ни оси­гу­ров­ки и за здрав­ни гри­жи.

Но­ви­те мол­би за обез­ще­те­ния при без­ра­бо­ти­ца са на­ма­ле­ли с 23 хил. броя – до об­що 264 хил. (през ми­на­ла­та сед­ми­ца), ко­е­то е най-нис­ко­то им рав­ни­ще от 2000 г. до­се­га. Ин­дус­т­ри­ал­но­то про­из­вод­с­т­во пък се е уве­ли­чи­ло с 1% през сеп­тем­в­ри и то­ва е най-го­ле­ми­ят му ръст от но­ем­в­ри 2012-а до­се­га.

Спо­ред про­уч­ва­не на аген­ция “Блум­бърг” през та­зи го­ди­на БВП на САЩ ще се по­ви­ши с 2.2% и с 3% през ид­на­та.

От на­ча­ло­то на го­ди­на­та зе­ле­ни­те па­ри са пос­къп­на­ли с 4.9% спря­мо де­сет­те си ос­нов­ни ва­лут­ни кон­ку­рен­ти.

Са­мо през сеп­тем­в­ри ев­ро­то е пад­на­ло с 3.8% към щат­с­кия до­лар, а япон­с­ка­та йе­на се е обез­це­ни­ла с 5.1 про­цен­та.

В епи­цен­тъ­ра на ико­но­ми­чес­ка­та нес­та­бил­ност е ев­ро­зо­на­та

До­ка­то пред­се­да­те­лят на Ев­ро­пейс­ка­та цен­т­рал­на бан­ка Ма­рио Дра­ги се опит­ва да се спра­ви с поч­ти ну­ле­ва­та ин­ф­ла­ция, по­ло­же­ни­е­то про­дъл­жа­ва да се вло­ша­ва.

Ин­дус­т­ри­ал­ни­ят про­дукт на об­щ­ност­та се е по­ни­жил с 1.8% през ав­густ, из­рав­ня­вай­ки се с рав­ни­ще­то си от сеп­тем­в­ри 2012-а, а то е и най-нис­ко­то от 2009-а до­се­га.

В Гер­ма­ния ин­дек­сът ZEW на Цен­тъ­ра за ев­ро­пейс­ки ико­но­ми­чес­ки про­уч­ва­ния в Ман­хайм, кой­то от­чи­та очак­ва­ни­я­та на ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни­те ин­вес­ти­то­ри и ана­ли­за­то­ри и пра­ви прог­но­зи за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­на­та с аванс от шест ме­се­ца, е пад­нал под ну­ла­та – до ми­нус 3.6 пун­к­та през ок­том­в­ри – най-нис­ко­то му ни­во от но­ем­в­ри 2012-а до­се­га. Съ­щев­ре­мен­но гер­ман­с­ко­то ми­нис­тер­с­т­во на ико­но­ми­ка­та на­ма­ли прог­но­за­та си за рас­теж на стра­на­та до 1.2% през та­зи и 1.3% през след­ва­ща­та го­ди­на.

На­ци­о­нал­на­та бан­ка на Швей­ца­рия

ве­ро­ят­но ще за­дър­жи та­ва­на на на­ци­о­нал­на­та ва­лу­та към един­на­та ев­ро­пейс­ка фик­си­ран на 1.20 фран­ка за ед­но ев­ро по­не до 2016-а, прог­но­зи­рат ико­но­мис­ти. Ос­нов­на­та при­чи­на е по­ли­ти­ка­та на ЕЦБ да вка­ра но­ви па­рич­ни сти­му­ли в под­к­ре­па на ико­но­ми­ка­та на ев­ро­зо­на­та.

За­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Швей­цар­с­ка­та цен­т­рал­на бан­ка Жан-Пи­ер Дан­тен пък за­я­ви, че той и ко­ле­ги­те му мо­гат да при­бяг­нат до от­ри­ца­тел­ни лих­ви, ако ус­ло­ви­я­та се вло­шат.

У нас

меж­ду­бан­ко­ви­ят ва­лу­тен па­зар през сед­ми­ца­та бе­ше дос­та ак­ти­вен. Сред­ни­ят дне­вен ва­лу­тен обо­рот дос­тиг­на 1815 млн. ев­ро (3550 млн. ле­ва). Сдел­ки­те в щат­с­ки до­ла­ри има­ха 1.7% дял от ку­пе­на­та и про­да­де­на ва­лу­та.