Визитка
Калоян Кръстев беше назначен за председател на Държавната комисия по хазарта със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на 2 февруари миналата година. Предишния ден предшественикът му Димитър Терзиев подаде оставката си.
Кръстев е роден на 19.02.1970 г. в гр. Плевен. Семеен е и има едно дете. Завършил е езиковата гимназия в Ловеч и „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1995-2000 г. е бил в правния отдел на Агенцията за приватизация. С хазарта го свързва работата му през 2001 г. в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, където е директор на Главна дирекция „Контрол върху хазарта“. През 2006 г. е бил юрист в Застрахователна компания „Български имоти“ АД („Виена иншуранс груп“), а преди това – в Държавен застрахователен надзор, дирекция „Правна“. От 2007 г. до 2010 г. е работил в правния отдел на „Ай Ен Джи Животозастраховане“ и „Ай Ен Джи Пенсионно осигуряване“.
Г-н Кръстев, имат ли основание обвиненията на хазартния бранш, че слагате каруцата пред коня – няма стратегия за развитие, но има проектозакон, който мнозинството от операторите оценяват като рестриктивен?
– Хазартният бранш следва да се развива според изискванията, заложени в законопроекта. Държавната политика ще се провежда чрез новия Закон за хазарта. Не смятам, че проектозаконът е рестриктивен.
Защо не признавате разходите за сертифициране в чужбина на произведени у нас игрални автомати, след като те са 20-30% от съвкупните разходи?
– Разходите за сертифициране на игрални автомати в чужбина нямат характер на инвестиция – те представляват присъщи разходи, свързани с основната дейност.
Какви са мотивите ви, за да прелицензирате вече лицензирани оператори?
– Заварените организатори на хазартни игри и дейности трябва да се прелицензират, за да приведат организацията и дейността си в съответствие с всички изисквания на новия Закон за хазарта. Недопустимо е организатори на хазартни дейности, които са лицензирани по стария закон, да работят пет или десет години със старите си разрешения, защото те няма да съответстват на новите изисквания на Закона за хазарта.
Какви са лицензионните такси, които те ще дължат?
– За разглеждане на документи за прелицензиране няма да се дължат държавни такси.
Защо забранихте рекламата?
– Рекламата не е забранена напълно в новия проектозакон за хазарта. Според дадената дефиниция като реклама се приема разпространяването на всякаква информация, която има за цел да предизвика интерес или склонява към хазартни игри. Забраната е върху информирането и приканването на обществеността към участие в конкретни хазартни игри с обещания за печалби. Рекламата на логото и търговската марка на компанията обаче не е забранена. Позволено е и оповестяването на резултатите от игрите, както и тегленията на тиражите.
Жива ли е още идеята да се обособят хазартни региони в страната, където законът да е по-либерален, включително и от гледна точка на рекламата?
– Няма да има обособени зони в страната, където законът да бъде по-либерален. Забраната на рекламата на хазартни игри ще важи за цялата територия на България.
Къде в закона прозира загрижеността на държавата за развитието на този бранш? С други думи, как ще похвалите закона?
– Законопроектът създава ясни правила и цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности и с държавния надзор върху тях. Законопроектът е съобразен с добрите европейски практики и стандарти.
Експерти от световна величина отрекоха вашия начин за следене на интернет залаганията чрез ГДБОП. Какъв точно механизъм предлагате – обяснете го детайлно.
– Специалистите от ГДБОП ще извършват филтриране на незаконните сайтове и ще ограничават достъпа до тях чрез използване на нови технологии. Освен това ще разчитат на съдействието на специалните служби от държавите, където са базирани нелицензираните оператори.
По кои точки от възраженията на бранша проявявате разбиране и къде може да се „пипне“ нещо в интерес на развитието на хазарта у нас?
– В процеса на изготвяне на законопроекта получихме множество предложения, становища и идеи от представители на бранша. Голяма част от тях са възприети и отразени в проекта на Закон за хазарта.
Какви санкции сте наложили на бранша за последния отчетен период? Какви са най-честите нарушения?
– От 1 януари 2011 г. до 30 септември тази година инспекторите на Държавната комисия по хазарта са съставили 176 акта за установяване на административни нарушения. През същия период са извършени 417 проверки относно законосъобразното осъществяване на хазартна дейност. Най-честите нарушения са свързани с общите задължителни игрални условия и правила за провеждане на хазартни игри.
Как ще отговорите на въпроса: „Морален ли е хазартът?“
– Да, хазартът е морален, но само при условие, че хазартните дейности се извършват при стриктно спазване на всички законови и подзаконови изисквания, при условие че се плащат всички държавни такси и данъци и че Държавната комисия по хазарта и другите компетентни държавни органи упражняват строг и непрекъснат контрол.
