Социалната комисия обсъжда предложенията на БСП, ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ за увеличение на минималната заплата
Социалната комисия в парламента обсъжда на извънредно заседание четири, касаещи минималната работна заплата. Инициативите са за изменения в Кодекса на труда.
На 8 декември депутатите одобриха на първо четене предложението на БСП, според което минималната заплата за следващата календарна година не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. За 2023 година това означава най-ниското възнаграждение да е 850 лева.
Освен проекта на социалистите, социалната комисия обсъжда и предложенията на ГЕРБ-СДС, на „Продължаваме промяната“ и на „Възраждане“.
В заседанието участват и представители на синдикалните и на бизнеса. Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов заяви, че е нужно да има поне 17-18% ръст на минималната заплата, което означава тя да е между 830 и 850 лева, за да се компенсира натрупаната инфлация за последните 2 години
Васил Велев, председател на АИКБ, посочи, че от януари 2019 г. досега инфлацията е 27% и че България е в топ 3 на Европейския съюз по ръст на минималното работно възнаграждение през последните години, като изпреварва Румъния и Франция, както и че за догодина се очаква средногодишна инфлация от 7%, което отнесено към сегашната ниво на най-ниската залата от 710 лв. прави 760 лв.
Според зам.-председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева Кодексът на труда пък изобщо не е мястото за уреждане на темата с минималната заплата.
Първоначалното предложение на служебния кабинет е минималната работна заплата да бъде 770 лева.
