След броени минути, от 17.00 ч. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“, ул. „Московска“ № 5, Цвятко Кадийски, историк на Ротари
клуб – България ще предаде като дарение на институцията „Фотоархив на основателя на „Ротари България“ д-р Николай П. Николаев“.
Ще бъдат показани над 240 фотографии от фотоархива на д-р Н. П. Николаев, както и други документи, представящи мястото и ролята на д-р Николаев в българския обществен и политически живот и за развитието на „Ротари“ у нас.
Николай Николаев е роден на 10 февруари 1886 г. в Шумен, четем на сайта Rotarydistrict2482. През 1887 г семейството му се преселва в Разград, където прекарва детските си години и завършва средно образование. Увлича се по литературата и първите му поетични опити са насърчавани от Дора Габе. Липсата на средства обаче го принуждава да се запише във Военното отличие, което завършва през 1906 г. с отличен успех. През 1910 г. постъпва в генералщабната академия в Санкт Петербург, където следва във военно юридическия департамент. През 1912 г. прекъсва следването и се връща в България, за да участва във войните за обединението на страната. До 1918 г. участва активно в бойните действия, най-вече в Добруджа. В периода 1918 г. – 1919 г. е редактор на „ Военни известия“. През 1919 г. става член на масонската ложа „Заря“. През 1920 г. става юрисконсулт в Министерството на войната. Същата година приключва военната си кариера по силата на Ньойския договор. През 1923 г. завършва право в Софийския университет и като стипендиант на френското правителство защитава докторат по държавно и административно право в Париж. През 1923 г.-1925 г. е гостуващ лектор във Военната академия.
През 1924 г. сключва брак с Анна-Мария – дъщеря на политика Теодор Теодоров. След преждевременната смърт на Теодоров през същата 1924 година, Николаев се нагърбва с голяма част от политическите и юридически дела на Народняшката партия. Става член на Народния сговор. През 1924 г. – 1931 г. е началник на Информационната служба при Министерството на външните работи и директор на официоза „La Bulgarie“ – до 1932 година. В периода 1932 г.- 1934 г. пише във вестник „Мир“. Едновременно с това се занимава с адвокатска дейност.
На 22 април 1934 г. по инициатива на д-р Николаев в дома му в София е създаден първият български „Ротари клуб“.
В същото време през 1934 г. Николай Николаев започва да симпатизира на идеите на кръга „Звено“ и напуска Народния сговор поради несъгласието с авторитарните и националсоциалистическите уклони в политиката на Александър Цанков. Започва неговата шеметна и успешна политическа кариера. През 1935 г.- 1936 г. е главен секретар на Министерството на външните работи. Ръководител на българската делегация на преговорите в Монтрьо за режима за корабоплаването през проливите. В периода 1936 г. -1938 г. е министър на просвещението. През 1938 г. е министър на вътрешните работи. Полага първия подпис под Мусмановия градоустройствен план на София. След като не успява да убеди Борис III и министър-председателя Кьосеиванов, че мисията на безпартийната система може да се сметне за приключила, през есента на 1938 г. подава оставка.
В края на 1939 г. е избран за народен представител от Малкотървновската избирателна колегия и става председател на комисията на вътрешни работи в парламента. През 1940 г. се противопоставя на приемането на Закона за защита на нацията и в знак на протест подава оставка като председател на комисията. Противник е на обявяването на война на Англия и Съединените щати. През март 1943 г. е активен участник в подготовката и защитата на Декларацията на Димитър Пешев против депортирането на българските евреи. През януари 1944 г. заминава като пълномощен посланик за Швеция, където продължава усилията си за излизане на България от войната и за отмяна на Закона за защита на нацията.
След преврата на 9 септември 1944 г. е отзован, но отказва да се завърне и остава в емиграция. През април 1945 г. е осъден задочно осъден на смърт от Народния съд. В периода 1945-1960 работи по шведски правителствени програми за подпомагане на емигранти, сътрудничи на „Свободна Европа“ и БиБиСи, издава книги, преподава български език в Университета в Упсала, работи в катедра „Държавно право“ в същия университет. 1955 г е приет за член на „Ротари клуб“ Упсала. Умира на 21 юли 1960 г. в Стокхолм.
