На днешния ден можем да си спомним нидерландския икономист Ян Тинберген (Jan Tinbergen). Той е роден на 12 април през 1903 г. в Хага – резиденцията на нидерландските правителство и на парламента – смятана е за административна столица на страната.
Тинберген е учил в Лайденският университет (Universiteit Leiden) – обществен университет в едноименния град, който е основан през 1575 година. Той е най-старият в Нидерландия и един от на-старите действащи в света. След това Тинберген е работил в този университет.
През 1969 г. Ян Тинберген заедно с норвежеца Рагнар Антон Китил Фриш получават първата Награда за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел. Тя оценява приносът им за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси.
Ян Тинберген е смятан за един от най-влиятелните икономисти на ХХ век и един от бащите – основатели на иконометрията. Неговият важен принос към иконометрията включва разработването на първите макроиконометрични модели, решението на проблема с идентификацията и разбирането на динамичните модели.
Тинберген беше учредителен попечител на Икономисти за мир и сигурност. През 1945 г. той основава Бюрото за анализ на икономическата политика (CPB) и е първият директор на агенцията.
Ян Тинберген е по-голям брат на етолога Николаас Тинберген, който получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1973 година. Той работи в областта на етологията – наука за поведението на животните (особено на социалните животни като приматите и кучеподобните).
Ян Тинберген е починал на 9 юни 1994 г. в Хага.
Рагнар Антон Китил Фриш (норвежки: Ragnar Anton Kittil Frisch) е норвежки икономист, работил в областта на иконометрията.
Иконометрията (английски: econometrics) съчетава в едно икономиката, математиката и статистиката и дава възможност за приложението на математически и статистически методи за анализа на икономическите данни. Тя има приложение върху решаването на разнообразни проблеми на икономическото развитие и планиране.
Иконометрията датира като дисциплина от 30-те на 20 век, като първата известна употреба на иконометрия (в сродна на термина форма на думата) е от 1910 г., като Рагнар Фриш се смята, че е изковал термина в смисъла, в който се употребява днес.
Иконометричното моделиране на Тинберген е предизвикало оживен дебат с няколко известни участници тогава, включително Дж. М. Кейнс, Рагнар Фриш и Милтън Фридман. Дебатът понякога се нарича „дебатът Тинберген“.
Класификацията на Тинберген остава влиятелна и днес, като е в основата на теорията за паричната политика, използвана от централните банки. Много централни банки днес смятат нивото на инфлация за своя цел; политическият инструмент, който използват за контролиране на инфлацията, е краткосрочният лихвен процент.
Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne), или Нобелова награда за икономика, се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания.
Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668 г.) в деня на нейната 300-годишнина. Въпреки че отличието не присъства в завещанието на Алфред Нобел, тя се отъждествява с Нобеловите награди и получателите й се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди.
